Футболистът на Болтън и националния отбор на България Мартин Петров сподели своите впечатления от новия си клуб в обширно интервю, излъчено днес в предаването „Зона Спорт” по „бТВ Екшън”. Той коментира трудната ситуация, в която се намира в момента тъй като не получава достатъчно шансове за изява в последните мачове на отбора си. Бързоногото крило разказа още за раздялата си с Манчестър Сити както и за живота в Англия, където вече прекарва четвърта година. Врачанинът не пропусна да коментира националния отбор и назначаването на Лотар Матеус за селекционер. Мартин сподели, че не е мислил с какво ще се занимава след като приключи футболната му кариера и това е най-големият му страх.
„Не е приятно за нито един футболист да бъде на скамейката. В първите мачове бях твърд титуляр, но напоследък не разчитат толкова на мен. Най-важното е, че съм здрав, защото в последните години имах доста контузии. Аз съм професионалист и се трудя усърдно на тренировките. Това е тежък момент, но се надявам скоро да изляза от ситуацията и да започна да играя по-редовно. Водил съм разговори с Оуен Койл. Може би това, че все още не съм се адаптирал към схемата на игра е повлияло, пък и някой път излизаме с по-дефанзивна тактика, към която не се вписвам. Приемам това треньорско решение.”
„Всяка една страна е различна, но вече съм четвърта година в Англия и вече привикнах с навиците тук. Липсват ми приятелите и роднините, но аз съм професионалист. Когато се стремиш да постигнеш нещо и да играеш дълго време на високо ниво трябва да има и лишения. Това трябва да го разберат добре младите футболисти. Имах и други варианти преди да подпиша с Болтън, но не искам да ги коментирам. Аз избрах най-доброто за моето семейство. Да живеем на същото място и децата ми да не се местят в друго училище. Мисля, че взех правилното решение. Семейството ми свикна с живота тук. Децата ми си намериха много приятели и говорят английски на високо ниво, което е много радващо за мен.”
„Целите на Болтън са същите като през миналите сезони – отборът да завърши колкото е възможно по-напред в класирането. Нямаме поставени конкретни цели. В момента всичко върви по-добре от очакваното. Последните мачове не се представихме толкова добре, но тук за никого не е тайна, че всяка среща е трудна. През втората половина на шампионата всеки отбор знае от какво има нужда и се бори със зъби и нокти, за да го постигне. Това води и до някои изненадващи резултати. Всеки един мач оттук нататък е важен, както за нас, така и за противниците ни. Това прави английския шампионат толкова интересен. Ние показахме, че можем да се съревноваваме с всеки един отбор. Не разполагаме с големи звезди, но имаме добър колектив, който се раздава докрай.”
”Когато се присъединих към Манчестър Сити, под ръководството на Свен Горан Ериксон, ситуацията не беше много по-различна отколкото сегашната в Болтън. Нямаше големи звезди, но просто искахме да играем добър футбол, с добър колектив, и се получаваше. След това потекоха милионите. Когато изтече договорът ми, от клуба не ми предложиха нов. Виждате, че се наливат много пари в този отбор. Вече през всеки трансферен прозорец се взимат големи звезди. Такава е политиката на ръководството. Последният ми разговор с Роберто Манчини беше през февруари или март, когато той все още не беше решил дали ще има нужда от мен. Каза ми, че ще ми даде отговор до две седмици, но така и не го получих. Все пак проявявам разбиране към клуба, защото бях контузен и не бях играл шест месеца,пък и вече не съм първа младост. Пожелавам им успех и дано да сбъднат това, което са си пожелали”
„Може би има повече респект към новия селекционер на националния отбор на България. Той е наистина голямо име във футбола, а в треньорската професия не толкова, все още. По-сериозно се гледа на него. Рано е да се прецени дали ще има успех, но му го пожелавам. Националният отбор ми е болна тема. На нас, футболистите, ни е най-неприятно, когато не се класираме за европейски или световни първенства. Само веднъж успяхме да го направим, докато съм бил част от този отбор. Надявам се да имам поне още един шанс. Не разполагаме с големи звези, но може би трябва да се поучим от други отбори, които играят добре като колектив и постигат успехи. Не мога да разбера какво ни липсва.”
„Дори да имаме шанс да отидем на това европейско, не смятам, че с тази игра можем да постигнем нещо. Първо трябва я подобрим, да намерим правилната схема и да си повярваме. Хубаво е да правим контроли срещу силни съперници, за да разберем на какво ниво сме. Бербатов се отказа. Може, когато и аз, и Стенли се откажем, младите да се развият и да се докажат. Може би ние сме били пречката, не се знае. Все още имаме някакъв малък шанс за класиране, но ще ни бъде много трудно и не трябва да губим дори един мач отсега нататък.”
„Всичко в кариерата ми вървеше стъпка по стъпка. Когато преминах от ЦСКА в Сервет трябваше първо да свикна с това, че се отделям от страната си, от родителите си. Не знаех езика и се сблъсках с друга култура. След като свикнах с Швейцария, следващата стъпка беше Германия, където ми беше малко по-лесно да се адаптирам. От година на година ставаше все по-лесно, защото навсякъде намирах приятели, които ми помагаха от сърце.”
„Не съм мислил с какво ще се занимавам след като приключи футболната ми кариера и това е най-големият ми страх. Все още нямам конкретни идеи, не съм мислил за бизнес. Ако Бербатов ме покани, бих работил с него” – завърши Мартин, визирайки намека на Димитър Бербатов, след отказването му от националния отбор, че един ден може да се занимава с българския футбол.
