Филип Виденов е сред последните сериозни имена в българския баскетбол, които всяват респект. Бившият капитан на националния отбор опита от големия баскетбол и обиколи най-силните първенства в Европа, като стигна дори до "Реал" (М). Вече на 35 години, той отново е част от "Лукойл Академик" и ще опита да помогне на тима за запомнящо се представяне в Европа. Пред "7 дни спорт" Виденов призна, че неговата история с националния отбор все още не е приключила и говори за страстта към играта и семейството.
Предстои вторият мач на "Лукойл" в Европа (б.а. - срещу естонския "Калев" утре). Как ти се струва отборът и докъде може да стигнете през този сезон?
- Имаме добър отбор. Въпросът е да сме по-концентрирани и да играем всеки път на високо ниво. Ако това стане, няма да имаме проблем да стигнем по-далеч в Европа. Нашата група е силна, но ако успеем да я преодолеем, можем да стигнем доста напред. Мисля, че ще продължат по-слаби отбори от тези, които са в нашата група.
Има ли все пак възможност да отидеш в чужбина?
- Сега съм концентриран върху "Лукойл". Да, договорът ми е отворен, но за мен е важно да се представям на възможно най-високо ниво и да помагам на тима да върви напред. Разбира се, има вероятност да си намеря друг отбор.
Каза, че ако нещата в клуба са били както при предишния ти престой, е нямало шанс да се върнеш.
- По никакъв начин. Визирам хората, които преди бяха в отбора. Сега всичко е различно. Има треньори, които познавам от дълги години. Със спортния директор Тодор Стойков сме играли доста време. Чувствам се като у дома си. Ако беше старото положение, дори при оферта, която не мога да откажа, пак щях да откажа (смее се).
Преди 2 години не получаваше времето, което приляга на класата ти, заради един гръцки треньор. Смяташ ли, че това чуждопоклонничество към треньори и играчи е проблем за българския баскетбол?
- Във всяко първенство се търсят чужденци, за да стане по-добър един отбор. Нещата от предния ми престой са по-различни. Това, че треньорът беше чужденец, нямаше нищо общо. Той просто не беше на нивото дори за най-слабите отбори в българското първенство.
Тогава не намерих за правилно да оставам в "Лукойл". Сега се чувствам доста по-добре. Надявам се и хората от "Лукойл" да не съжаляват, че съм в отбора. А що се отнася до чуждопоклонничеството при играчите, има го това. Но има и другата страна, че в България няма много играчи и няма от кои да се избира.
В "Лукойл" обаче се събраха доста талантливи млади играчи. Искат ли ти съвети като по-опитен в отбора?
- Да, питат ме от време на време разни неща. Опитвам се да помогна с каквото мога.
Доста други играчи, с които си играл, тази година успяха да си намерят отбори в чужбина. В тази връзка оптимист ли си за националния отбор?
- Честно казано, не ни остава нищо друго, освен да сме оптимисти. Няма как да слезем по-надолу от нивото, на което сме в момента. Тази година беше нулева, което според мен не беше правилно. От тук нататък националният отбор може да върви само напред. Може да се даде тласък от по-опитните играчи. Аз също съм обмислил като вариант един последен напън за националния отбор. Надявам се момчетата, които са в чужбина, да не приемат националния отбор като някаква тежест. Трябва само да се намери добър треньор, без значение дали ще е българин или чужденец. На мен ми се иска да е българин, защото всички нации бутат своите треньори и ние е време да направим същото. Трябва да се направи едно ядро и около него младите играчи да трупат опит и да свикват да играят на по-високо ниво.
Преди няколко месеца Александър Везенков призова за такова обединение и връщане на близнаците в отбора. Ти би ли говорил за това с тях?
- Те трябва да са в националния отбор, ако го искат, разбира се. Насила няма как да стане. Трябва да се започне с нова енергия и нещата ще се получат И така лека-полека да се тръгне нанякъде. Сега положението не е цветущо, но няма и какво да се губи, така че...
Преди време каза, че българският паспорт пречи на играчите ни да си намират отбори. Как може да се промени ситуацията и може ли да помогне това, което прави Везенков, въпреки че не е живял в България?
- Да, с него е малко по-различно. Последните му два сезона в Гърция бяха изключително силни. По същия начин сме се борили и аз, и близнаците, но е било много по-трудно. Дори след силни сезони ни е било трудно да си намерим отбори. Ситуацията е сложна, защото отборите и мениджърите си имат лоби, а ние, българите, нямаме кой знае какъв гръб в Европа.
Не се ли уморяваш от всичко това - всяко лято да чакаш оферти, да търсиш отбори? Колко години имаш още в баскетбола?
- Има някаква умора от гледна точка на глупостите, които се говорят от мениджъри, треньори и други. Но когато обичаш баскетбола, не е кой знае каква болка за умиране. Аз все още обичам прекалено много да тренирам и да играя. Здрав съм и се чувствам отлично. Докато мога, ще играя.
Правиш ли вече планове за след края на кариерата ти и с баскетбол ли е свързано твоето бъдеще?
- Чак да планирам, не. Ще ми се да остана в баскетбола, защото от това разбирам прекалено много, че да не го използвам след това.
Има ли грешка в миналото, за която съжаляваш, и без нея кариерата ти е можело да се развие по друг начин?
- Ако го погледнеш от тази страна, със сигурност. Но според мен това не са грешки, а безценен опит. Повечето играчи, особено младите, живеят с леки заблуди. Сега много трудно може някой да ми хвърли прах в очите. Ако тези неща съм ги знаел тогава, разбира се, че кариерата ми е можело да се развие по-добре. Явно така е трябвало да стане и не съжалявам за нищо.
Постигнатото в баскетбола или здравото семейство те кара да се чувстваш по-горд от живота си до момента?
- Нещата са доста различни. В баскетбола съм постигнал толкова, колкото съм успял. Със сигурност е можело да стане и по друг начин, но това не е толкова важно. Докато със семейството грешки не трябва да се допускат, защото е по-важно от всичко останало. В баскетбола разчиташ само на себе си и каквото и да направиш, няма да пострадат други хора. В семейството нямаш право на подобен егоизъм.
Мислил ли си вече къде ще живееш след баскетбола?
- Зависи с какво ще се занимавам. Ако е с баскетбол, ще трябва да търся оптималния вариант да се развивам максимално. За по-спокоен живот не съм се замислял. Америка определено е голямо изкушение. България също е вариант въпреки всички проблеми в страната. Но това решение не зависи само от мен.
В момента (б.а. - вчера следобед) се прибираш от Русе към Правец. В последните години в България се направиха много зали, като едната бе именно в Русе. Може ли това да стимулира повече млади хора да тренират и евентуално да стане катализатор за по-добра работа в клубовете и създаване на повече играчи?
- Не само може, но и трябва да стане така. Това децата да се занимавам със спорт трябва да е политика на отделните федерации и на държавата. Професионалният спорт не е кой знае каква грижа на федерацията, но всички школи при подрастващите трябва да се стимулират да играят по-добре. Ако имаш примерно 1000 играчи, колко от тях да станат добри? Ако са 5000, шансът да излязат повече е по-голям. Трябва да се направи и по-добра школа за треньори, защото тези деца трябва да се учат правилно. Лека-полека всичко може да се направи със стъпки в правилната посока.
