Изпълнителният директор на Левски Георги Иванов - Гонзо и неговите футболисти бяха принудени да удължат лагера си в Каварна заради тежките атмосферни условия и невъзможността да се приберат в София. Гонзо говори пред в-к "Труд" за подготовката на отбора, за скандала с Юсеф Рабех и за всичко останало свързано с шампионите.
- От колко години всъщност се готвите за директор и треньор?
- Нормално е всеки футболист да се замисли, като усети, че наближава края на кариерата. В последните 3-4 години не съм бил само футболист. Гледал съм и съм се учил, вече целенасочено.
- И сега? Как е? Например намаляха ли приятелите ви?
- Толкова много работа се трупа от сутрин до вечер, че... Не вярвам фактът, че съм директор и треньор, да е увеличил приятелите. Но съм сигурен, че враговете или просто недоброжелателите са много повече от новите хора в моя кръг. Това обаче не ме притеснява по никакъв начин. Нормално е да има промени. Да си футболист е далеч по-лесно нещо. Твоята цел и задача е да тренираш, да играеш, да спечелиш. Когато си от другата страна - директор, треньор или какъвто и да е шеф с отговорност, - трябва да мислиш за много хора. Особено в клуб като "Левски". Но на мен ми харесва. Когато човек иска да направи нещо, няма тежко и го прави с удоволствие.
- Нямате ли понякога чувството, че пълните каца без дъно?
- Успехите са определящи. Като си футболист - два гола днес, два гола в следващия мач - и си голям. Но от друга страна... Даваш всичко от себе си, няма резултати. И хората не виждат работата... Те виждат резултатите. И който се е захванал, трябва да е готов във всеки един момент да си тръгне. И аз съм готов. Така е във футбола. Всичко се базира на резултати. Никой не брои колко нощи не си спал, колко нерви си изхабил...
- А вие колко нерви и време изразходвате за "Левски"?
- Ако трябва да бъдем точни - от сутрин до вечер съм на стадиона. В "Левски" винаги има нещо за решаване. С г-н Баждеков сме постоянно ангажирани. Не се оплаквам. Напротив. На мен това ми харесва. Когато има напрежение, се усещам жив. Не чувствам ли динамиката... А нервите, липсата на почивка - за мен не е проблем.
- Усещате ли да се променята в работата?
- Нормално е. Променят се и вижданията. Не е еднозначно. Едно се вижда отстрани, например само като се чете какво става в даден отбор, друго е отвътре. Работиш с хора, което е най-трудно. Трябва да нагаждаш и своите виждания по тях. Това са 30 души с различен характер. И като поставиш нещата според индивидуалните особености, тогава напасваш колектива. През декември съм казал едно, днес друго, станало трето. Нормално. Променят се фактори, обстоятелства, хора, променяш се и ти.
- Не ви ли "сърби" още за терена? Да си представим - контузии или наказания на нападатели напролет и Гонзо се съблича по екип...
- Не. Абсолютен край. Не че не мога да играя и не че няма да бъда на познатото ниво. Но всеки човек трябва да поеме даден път. Моят път като футболист свърши. Имаме трима нападатели до 25 години плюс преотстъпените Исмаил Иса и Иван Цачев. Те са бъдещето, а не аз, който съм на 33 години. "Левски" може да загуби от отсъствието ми на терена. Но печели момчета с качества да се развиват. Всъщност, ако не бях се контузил, сигурно щях да продължа да играя. Водил съм разговори с г-н Батков, моето желание беше още 1-2 години да съм футболист. Контузията ускори процеса.
- Има ли "Левски" потенциал за 15 поредни победи напролет?
- Има, но трябва да разглеждаме всеки мач като отделен - от 27 февруари до 15 май ще е битка. И ако се приемат така нещата - "Левски" няма от какво да се притеснява. "Левски" е по-добър от всеки отбор в България. Сметките ги отписваме, просто излизаме за победа във всеки мач. За да не се срамуваме на 15 май от представянето си. Иначе е ясно - девет точки е голяма разлика от първото място. Но "Левски" наистина се готви сериозно за 15 победи. Казал съм и на футболистите - моите цели и амбиции са високи и който не чувства сили за постигането им, е свободен да си тръгва.
- Как става така, че в школата се работи, работи, а от няколко години "син" юноша не се налага като титуляр?
- Има таланти, но се губи нишката в един момент. Не виждаме такива таланти на 21-22 години с желание за развитие, както например когато моето поколение се вля през 1997-а. Има разлика. За разлика отпреди сега на всяко дете са предоставени отлични условия за развитие. Може би на сегашното поколение му липсват спортна злоба, характер. Всички треньори работят добре, учат момчетата на техника, тактика. Идва моментът за първия отбор и... нишката се губи. Не е нормално да няма подготвени юноши за нивото на представителния отбор. Те обаче сами трябва да извоюват своето бъдеще. Даром никой нищо не дава. Мисленето им не трябва да опира само до влизането в първия тим, където да запишат няколко мача. От манталитета се губят талантите, а не от липса на чисто футболни качества. Техника, скорост, бързина - добре. Трябва да имаш и сърце, нещо повече от талант. Родени гении - малко. Виждате, в момента нямаме и спортисти като преди. Къде са осемте медала от едно първенство на щангите? Или на художествената гимнастика? Бокса? Защо? Може да е от начина на живот, който се отразява и на начина на работа.
- А напролет ще се оглеждате ли за треньор за следващия сезон?
- Засега съм аз. Нататък ще видим.
- Гнила ябълка ли се оказа Рабех?
- Така се оказва... "Левски" загуби наистина добър футболист. Много хора ще кажат: "Да, но не спазва режим." Но имаше класа... И "Левски" загуби класен футболист. Това е удар по нас. Но при проблемите, които създаваше, нямаше как да остане. Футболът е игра, в която всеки трябва да се съобразява с колегите. Не е тенис или бокс - излязъл съм до късно, не съм спал, загубил съм мач, аз съм си виновен. В колективен спорт е задължително да разчиташ на другите. Това е причината да се разделим с Рабех. Наистина съжалявам, защото загубихме класен играч. Но нямах избор - като ръководител трябва да взимам и трудни решения.
- А имате ли още синини след медийните твърдения, че Рабех ви бил набил?
- (смее се) Вижте, истината е проста. Той закъсня за вечерния час, който беше 1 часа за онази вечер. Всичко друго е уникална спекулация, измислици, пуснати от една медия и преписани по сайтовете. На фона на уважението, което трябва да имаме към журналистиката, това изглежда смешно. Истината е една - мен просто ме нямаше там. При положение че изобщо не съм бил в хотела, да напишеш за бой? Извинявайте, вие сте и колеги, съзнавам го, но това е срамота за журналистиката. Ако така живеем и работим, доникъде няма да докараме нещата. Разберете, изкривява се мисленето и представата на хората. Ето, казвам ви още нещо за случая. Като се прибрах в хотела в Каварна, казах на администртора на отбора: "Рабех да си събира багажа!" Това ми е прекият контакт по случая - с администратора! Не с Рабех! На следващия ден Юсеф ми се обади и поднесе извиненията си към мен и целия отбор. Но връщане назад нямаше.
- Ще вземете ли заместник на Рабех? Нашумя интересът на "Левски" към Иво Иванов от "Берое".
- Спирам да коментирам Иванов, защото в "Берое" са доста чувствителни на темата. Имаме четирима добри централни защитници, така че не се налага да вземаме някого на всяка цена. Не изключваме вариант да дойде нов, доколкото селекцията е отворен процес до 27 февруари, когато започват мачовете. Разполагаме с по двама души на всеки пост.
- Коя книга от прочетените напоследък запомнихте особено ярко? Помагат ли книгите във футбола?
- По принцип чета много книги. В последно време обаче не ми остава време и да си помисля, че мога да чета книга... Десет страници зачетох по време на сегашиния лагер и ... толкова успях.
- На кой въпрос ви омръзна да отговаряте за 6 месеца работа като началник?
- Е... Към "Левски" винаги има много голям медиен интерес. Говоря преди мач, след мач, журналисти ми се обаждат по телефона за интервю. Реално не остана тема, по която да не съм говорил. Но е част от работата, така че го приемам.