Мартин Петров гостува в предаването "КОД Спорт" по TV+. Той е единственият български футболист, играл в три от най-престижните първенства и почти направи "Голям шлем" в най-популярната игра. Петров записа силни мачове в Испания, Англия и Германия. Има 90 двубоя и 20 гола за националния отбор. В кариерата си е играл за осем клуба - "Ботев" (Враца), ЦСКА, Сервет (Женева), Волфсбург, Манчестър Сити, Атлетико (Мадрид), Болтън и Еспаньол. В 442 мача в професионалния футбол, известният с прозвището "Свръхзвуковия" играч, има 110 гола. Петров е и футболист номер 1 на България за 2006 г.
- Какво става с националния отбор? Навремето май бяхме повече максималисти, сега трябва да сме реалисти. Нещо нормално ли се случва в момента? Какъв е твоят коментар?
- Просто трябва да сме реалисти. Смятам, че в момента не можем да бъдем максималисти. Според мен трябва претенциите ни да бъдат малко по-ниски. За всеки е приятно, включително за нас, като зрители, като фенове, като хора като мен, които дълго време са били част от този национален отбор, да виждаме отбора на всяко едно Световно или европейско първенство. Трябва обаче да бъдем реалисти и да си кажем истината, че в момента отборът ни не е готов за такива форуми и смятам, че това се потвърждава от показаното в квалификациите. Не трябва да бъдем максималисти, защото след това боли.
- Казваш, че трябва да бъдем реалисти. Но нормално ли е около 100 зрители да гледат мач на националите? Звучи като подигравка.
- Това е така, но най-лошото в цялата ситуация е, че в последните мачове на националния отбор не станах свидетел на желанието от страна на момчетата, на раздаването на терена, на хъса, това не го усетих. Може би точно това дразни самия зрител, защото аз съм убеден, че феновете и вие, които сте в тази сфера и отразявате тези работи, когато видиш, че един човек или отбор се раздава на терена, когато видиш, че класата срещу него е по-голяма и той загуби, няма какво да се направи. Ти обаче си видял, че даденият човек или отбор се е раздал и е оставил всичко на терена. За съжаление, аз лично не го изпитах това на двубоя с Норвегия. Това беше мачът, от който се решаваше всичко, а ние нямахме един изстрел във вратата. Ние също сме правили слаби мачове и сме се класирали само на едно европейско първенство и ме боли страшно много от този факт, но не мога да разбера защо това се случва. От дълги години не съм в отбора. Надявам се момчетата да се вдигнат, защото много е лесно сега да ги мачкаме.
- Да разбираме ли, че искаш да направиш паралел - волейболистите също загубиха, но дадоха всичко и публиката ги изпрати подобаващо?
- Знаете, че миналата година волейболистите направиха слаба година. Имаше лек спад на хората, но видяхте как с два мача - нямаше свободни места. Каква атмосфера, нещо уникално!
- Това не е ли проблем на българското общество, което е на крайностите? От "Осанна" до "Разпни го"!
- Точно затова казвам, че не трябва да сме винаги максималисти или пък най-долу. Трябва да има средно ниво. Дали е волейбол, дали футбол, дали баскетбол, лесно е да го свалиш един човек и да го мачкаш. Трябва да се опиташ да му помогнеш на момента, да бъдеш реалист и наистина да си казваш нещата, както са. Да има градивна критика, но след това да се опиташ да помогнеш на този човек или на този отбор, за да се изправи, защото така нищо добро не ни чака.
- Навремето Бербатов каза, че "три коня дърпат каляската", сега обаче няма и три. Не е ли и това трагично?
- Не сме били само три коня, винаги сме били отбор и сме се раздавали. Това, че ние в момента сме играли в по-силни първенства или сме били лидери, но няма как само трима човека... Когато сме излизали на терена, заедно с останалите съотборници, винаги сме се стремели да даваме най-доброто от себе си, да помагаме и на по-младите. В момента във футбола сме свидетели, че много по-слаби отбори правят изненади, а нямат звезди. Точно за това говоря, че трябва да се направи един екип, който да се раздава на терена. Това в последно време не го усетихме. Когато го има това себераздаване на терена, рано или късно нещата ще се променят.
- Навремето персонално ти обиди ли се, когато Йордан Лечков критикуваше и казваше, че суперзвездите трябва да дават повече даже от класата, с която разполагат, за да върви националният отбор?
- Аз не виждах защо трябва да се напада така. Много добре знаете едно време, когато те играеха в какви отбори се състезаваха, всичките 11 на терена.
- Имаше и резерви, които играеха в добри отбори...
- Лесно е отстрани човек да гледа и да каже "тези тримата трябва" или "този трябва това да направи". Ние сигурно не сме го искали! Напротив, това ми е голяма болка, че се класирахме само на едно европейско първенство. Знаете имахме едни квалификации, които завършихме на трето място с 21 или с 22 точни, не мога да си спомня.
- С 23 точки...
- Да, и се класирахме трети с 23 точки, а имаше групи, в които отборите се класираха с по 15-16. Така че не мога да разбера тези нападки. Дано замисълът да е бил да са градивни, а не с цел да се обиди някой. Затова е хубаво, ако има нещо да ни сподели, дали на мен, дали на Бербатов, на който и да е, да се изясним веднъж завинаги.
- Това са минали истории, просто сега гледаме от призмата на националния отбор, защото се оказа във времето, че така се получиха нещата.
- Българският футбол няма нужда от такива кавги или някакви дребни спорове между поколения, между нас. Кой има полза от това? Българският футбол, ние, те? Никой няма полза. Трябва да се направи нещо, за да може българският футбол да тръгне и да се развива, защото се вижда накъде вървим, за съжаление.
- До къде стигна футболът ни?
- Това да го коментираме ли или да напишем "no comment"? Резултатите и това, което става по терените...
- Добре, да сменим темата. На 36 години си - още ти се играе, футболът ли не те пуска или ти не го пускаш?
- Май, аз не го пускам. (смее се)
- Имаше предложения от старите муцуни от Болтън, беше на крачка да отидеш там. Така ли се получи и с екзотичната индийска лига?
- Имаше някакви не оферти, а разговори. Не се получиха, аз бях готов да приема поредното предизвикателство. Все пак трудно е, когато повече от 17 години си бил професионален футболист и то на високо ниво, и изведнъж да престанеш.
- Щеше да е интересно да дойдем при теб в Индия...
- Щях да ви посрещна със слоновете, вместо с такси. (смее се)
- Хвана ли те яд, че Роберт Левандовски вкара пет гола за 9 минути и рекордът ти за най-бързи четири попадения отиде в историята?
- А, яд! Не си спомям за колко минути вкарах моите четири.
- Номерът, който носеше на гърба в националния (17)...
- Ето, това число не е случайно. Но не ме е яд, рекордите са за това, за да се подобряват. Колкото по-дълго ги удържиш, толкова по-добре. Изпитвам удовлетворение, че ме сравняват с този футболист и че той ми е бил рекорда. Левандовски играе в Байерн, голямо име е в момента във футбола. Радвам се, че там моето име все още се споменава.
- По-добър ли е Левандовски в момента от Меси и Роналдо?
- Не, според мен Меси и Роналдо са малко по-напред от другите. Вижда се, че и Барселона има проблеми в момента, когато Меси не е на терена.
- Дойде да помогнеш на ЦСКА в труден момент. Какво видя тогава и какво очакваш да се случи сега след преминаването във "В" група?
- Тогава наистина дойдох с целта да помогна на ЦСКА с каквото и да е. За съжаление, получих само едни обещания. За тези шест месеца, в които бях в клуба, доста неща се обещаха, че ще се направят, че ще стане това, че ще стане трето, че ще стане четвърто... За съжаление, не се получиха тези неща. Вижте клуба къде е в момента. Тогава говорехме да ставаме шампиони, а сега ЦСКА е във "В" група. Това няма как да приляга на този клуб. Явно обаче страната, както и футболният съюз, си имат някакви закони, които трябва да се спазват от всички и когато дадено дружество, клуб или човек не е спазил тези правила, явно трябва да се предприемат някакви мерки. Не ми е приятно да гледам клуба в това състояние и се надявам колкото се може по-бързо да се оправи. В лицето на г-н Ганчев, който смятам че направи доста неща в Литекс и винаги е бил сериозен, надявам се наистина сериозно да се е заел и с цялото си сърце да помогне на този клуб. И не само той, и други хора трябва да се обединим, да помогнем, защото нямам думи, на този клуб въобще не му е там мястото. Във "В" група да играеш срещу такива отбори, да ги биеш с по 11:0. Няма полза от тези мачове, но пак казвам - има си ред, има си държава, има си закони, които трябва да се спазват. Болно ми е, но това е.
- Нека да излезем от тази тежка и банална тема. Имаше две адски контузии в кариерата си. Сега връщаш ли се към тази болка от време на време? Имаш ли спомен от тези моменти? Как реагираш, когато видиш контузия на терена?
- Особено като видя, че някой се хваща за коляно и първата ми дума е "той скъса връзки". Все едно съм доктор. Тези моменти няма как да ги изтриеш от съзнанието, за съжаление, но те са част от спорта, от футбола. Не се гледат тези неща, за съжаление, но след футбола ти остават доста неприятни спомени, да не говорим за здравето... Неприятни са тези неща, не искам да се връщам, но това е било част от кариерата ми. Винаги съм мислил позитивно и затова може би така е минало през живота ми. Все пак и хората, които се занимаваха с моето възстановяване и в Атлетико (Мадрид), и в Манчестър Сити, постъпиха професионално. Може би за никой не е тайна, че в тези клубове се работи по такъв начин. Виждате, че медицината напредва и с всяка изминала година, играчите се възстановяват все по-бързо. Но тогава наистина и двата клуба се отнесоха перфектно с мен. Просто нямам думи, няма как да го опиша.
- В кое от трите първенства - в Германия, Англия или Испания, се чувстваше най-добре?
- Не можах да направя "Голям шлем". В Италия не се играеше много бърз футбол, трябваше да се защитаваме, пък моята силна страна е друга... Навсякъде съм се стремял да се приспособя по най-бързия начин към условията. Един апел към младите футболисти, защото си спомням навремето баща ми ми казваше "учи езици, учи езици", а аз учех на поляната с топката и дойде времето, в което обиколих почти всички държави, а в нито една държава не знаех езика. Гледах по най-бързия начин да се приспособя към обстановката, дори и малко да е, да се опиташ, да покажеш на тези хора, че се стремиш да изпълняваш. Да видят една заинтересованост от техния начин на живот, от езика им, да се стремиш да го говориш. Затова отправям апел към младите футболисти, които излизат, да се стремят, дори да е трудно да не се притесняват. Хората оценяват, когато виждат, че изпитваш желание и стремеж дали към език или нещо друго, което не ти се удава, но имаш това желание. Дай Боже, младите футболисти да се развиват колкото се може повече, защото футболът ни има нужда от играчи, които се състезават в силните първенства, за да върви и националният отбор. Навсякъде съм се чувствал прекрасно, хората са се отнасяли с мен по най-добрия начин. Не веднъж съм ви споделял, че сега, в който и да е от тези клубове да отида, няма да имам проблеми, ако реша да гледам тренировка например. Особено във Волфсбург много ръководства се смениха, треньори, играчи...Но където и да ида, винаги ще бъда добре посрещнат. Това е едно удоволствие.
- Чисто като фен, футболът на коя страна ти допада да гледаш?
- Гледам всички първенства. Нямам пристрастия - английското, испанското...
- От една година си съдружник в мениджърската агенция "Танев". Сега по-трудно ли се работи с единствения мениджър, който работи с теб през годините в кариерата ти като футболист?
- Ново начало, засега с много бавни темпове напредвам. Трудно е, но се надявам с каквото мога да помогна на г-н Танев, както той ми е помагал през годините. Всеки един проблем, който имах, се обръщах към него. Винаги ми е помагал. И не само той, а и семейството му. И дъщеря му, и синът му - това е едно семейство, към което моите благодарности никога няма да спрат, както и да изпитвам уважение. Надявам се двамата да имаме успешни трансфери.
- Наблюдава на живо двубоите за Европейското за юноши тук в България, следиш всички юношески формации. Има ли стока, която да трансферираме към богатите клубове?
- Има млади и качествени момчета. Аз винаги съм казвал, че много от момчетата ни са по-качествени от тези в чужбина, но явно тук пак се връщаме към стари теми - при какви условия тренират, как се отнасят към футбола, самите те какво искат да постигнат, защото особено сега е много лесно да се поддадеш на живота, но има качествени и трябва да разберат, че трябва да се работи, да имат ясно виждане и да го следват в живота какво искат да постигнат във футбола. Наистина да се стремят към него, защото футболът е 15-20 години - говорим на високо ниво, дори и по-малко, след това, това удоволствие свършва и аз сега го изпитвам на мой гръб, и затова ми е тежко.
- Защо със съпругата ти Ралица избрахте да живеете в Барселона? Заради страхотния град, заради училището, където учат двете ти дъщери, заради новата ти работа...
- Новата ми работа се случи малко по-късно, не беше това замисълът. Какво да ви кажа, шест години и половина ме валя достатъчно, искам малко на по-топличко. Не всеки знае Барселона какъв град е. Просто решихме да се установим близко до семейство Таневи, които винаги са ни помагали, имаме и други приятели там. За децата беше трудно, тъй като бяха дълго време в Англия, създадоха си доста контакти там. Там прекараха първоначалните детски години. Все още им е трудно, все още усещам една нотка, но ще свикнат. Обичам семейство Таневи, винаги са били до мен по време на трудностите в кариерата ми.
- Кой е най-добрият треньор, с когото си работил?
- Всички са били такива, няма как да отлича някого. Може би Ериксон и Манчини, но доста треньори съм сменил и не искам да обида някой.
- Ако трябва да избираш сега - Манчестър Сити, Атлетико или Волфсбург - къде би отишъл?
- Ако кажа Сити, всеки ще си помисли, че го правя, защото сега там най-добре плащат. И в трите клуба съм бил, може да ми сложите три листчета и което хвана, там ще играя. Не е проблем.
- Любимият ти гол?
- Головете ми може да са малко, но всички са качествени.
- Най-нещастният миг?
- Контузиите.
- Разбираше ли веднага на терена, че е станало нещо фатално?
- О, да. При всички контузии, за съжаление, усещаш една болка, след това коляното ти отича. Няма как да не е станало нещо, но докато чакаш да влезеш в болницата, си казваш "дано да е станало по-малкото зло". Но вече нищо не може да се върне.
- Питаме всеки, който е играл голям футбол - Меси или Роналдо е номер 1?
- Двамата според мен са различен тип футболисти, така че няма база за сравнение. Единият проповядва повече техниката, другият - повече физика. И двамата са страхотни футболисти.
- Най-добрият защитник, срещу когото си играл, както и най-добрият бранител в историята на футбола?
- Бранител номер 1 не мога да кажа, но се сещам за Дани Алвеш, който доста провокира на терена, но в момента сме добри приятели с него, тъй като децата ни учат в едно училище. Казах му ги някои неща. (смее се)
- Ти си единственият талант, който е сравняван със Стоичков и е успял да направи добра кариера. Как го постигна?
- Може би сравненията отначало, докато бях млад, малко ми понатежаваха, но с течение на времето много пъти съм споделял, че аз искам да си остана Мартин Петров, а и не мога да бъда сравняван с него при положение, че той е спечелил такива отличия. Няма как да бъда сравняван. Постигнал съм всичко с много труд, с много лишения, с много тренировки. Животът на футболиста е еднообразен, особено, когато имаш мачове сряда-събота, както бе в Англия, особено през декември и януари, но лишенията са много - трудно е да бъдеш с близките си на най-светлите празници. Затова казвам на младите, че трябва да си изготвят план и да го следват, защото след време, ще имат време това да го правят, но ще е хубаво, когато зад гърба си оставиш едно задоволство и хубава кариера. Наистина времето много бързо лети. Може би и затова много пъти съм си изпускал нервите пред вас, защото винаги се гледа лъскавата страна, а наистина тези лишения, контузии, това, че не можеш да бъдеш винаги с близките си на най-хубавите и светли български празници - остава настрана. Това, че постоянно си по лагери, виждаш семейството си два пъти в седмицата. Всеки гледа заплати, премии, коли...Извинявайте, но съм си изкарал парите с честен труд и ще се обличам, и ще карам каквато искам кола. Едно време в "Ботев" (Враца) и в ЦСКА, когато почнах съм пътувал с влак в 1 часа през нощта, две години подред със Стилиян бяхме по гарите. Не съм имал възможност, не съм купувал. В момента имам възможност, какъв е проблемът? Да съм окрал някого, да съм излъгал, да съм постигнал нещо, което е било задкулисно?
- Тримата идеални партньори за националния отбор на България, както и трима световни играчи, които би искал да ти партнират в атаката?
- За света може би и аз ще искам да играя редом до Меси и Роналдо, ако имам възможност, но за съжаление нямам. За България не искам да кажа, за да не обидя някого.
- Не е тайна, че най-добре се разбираше с Бербатов...
- Да, той не иска да си признае, че го направих голмайстор. (смее се) Не, дано не ми се обиди.
- Понеже спомена Ериксон, искам да те върна във времето, когато играеше в Манчестър Сити с Валери Божинов...
- За съжаление, не можах да играя с него, защото за две години в Сити преживя кошмарните, както говорихме вече, контузии за всеки един футболист и то тежки контузии. За съжаление, нямаше късмет, защото смятам, че тогава точно в тази ера и на Ериксон, и след това, като почнаха лека-полека да стават работите с шейховете и с Марк Хюз, тогава изпитвахме нужда да имаме нападател и човек, който да поведе атаката и аз съм сигурен, че той щеше да получи шанс да покаже на какво е способен, но за съжаление, така се развиха нещата.
- Но пък Ериксон много го обичаше...
- Ериксон обичаше всички. Той е човек, който знае какво да направи дори и след тежки загуби. Аз няма да забравя след първите ми мачове със Сити, които наистина бяха много силни, след това имаше един малък спад от 3-4 двубоя, той ме викна в кабинета си, извади лаптопа, показа ми някои моменти от Волфсбург и от Атлетико, някои силни мачове и след това ми показа моменти от последните 3-4 срещи на Сити и ми зададе въпроса "каква е разликата". Но всичко това с усмивка, с позитивизъм. Този човек, който виждам на компютъра, не е този. В събота имахме мач с Уест Хем - вкарах гол и записах две асистенции. Той само дойде до мен и ми намигна. Ериксон знае как да надъха човек, как да го предразположи, вижда, че си в слаба форма, но вярва в теб, не се опитва да те срине. Уникален характер е Ериксон.
Мартин Петров: За съжаление, получих само обещания в ЦСКА
Учех на поляната с топката, после две години поред със Стилиян бяхме по гарите
