Наско Сираков: По отношение на хранене и режим футболистите ни са абсолютни мишоци

От есента на 2013 година Наско Сираков не работи в клуб. Бившият спортен ди­ректор на Левски говори пред "Тема Спорт" за все­кидневието си, както и за това какъв хранителен и спортен режим е държал да има на 'Терена", както и как е постъпвал с тези, които са пробвали да ги заобиколят.

Г-н Сираков как преминава един ваш ден - спорт, почивка?
- Откакто получих кризата преди месец, съм си дал почивка до Нова година. Така че след това ще се завърна към походи­те, които правя на Витоша. Възобновявам и ходенето на фитнес в "Царско село". Също така и сауна, парна баня, ба­сейн.

Какво ви се промени в начи­на на живот след катастро­фата през февруари?
- След тази случка по никакъв начин нищо не ми се промени. Не ми е първият инцидент, но се надявам да ми е последният. Специално катастрофата с ни­що не ми промени битието. Промени го раждането на внуч­ката ми, защото вниманието и на мен, и на Илиана е по­стоянно ангажирано с нея. Осо­бено първия месец бях по три-четири часа при дъщеря ми да им помагам с малката, да от­меням малко бабата. Аз обичам децата, детешар съм си.

Лесно ли се налага на група футболисти хранителен ре­жим? Обяснява ли им се до­статъчно?
- В България сме изключител­ни "индианци" в отношение на хранителния режим. Да, имаме медицински лица и спортни хо­ра, които са запознати с тази материя. Така е във всеки спорт - например Джокович в последните 6-7 години постиг­на тези резултати на базата на хранителния си режим. През 2004 година в Левски направих така, че всички юношески от­бори - от най-малките до най-големите, да се хранят на обед и вечер на „Герена" и да ядат това, което аз смятам, че трябва - това, което хората са доказали, че е правилно. Има много примери с български футболисти и спортисти, кои­то смятат, че с кола, чипс и хамбургери могат да станат големи спортисти. Когато Хичо се върна от пробите в Арсе­нал, разказваше на колегите си за какво става въпрос и те са­мо цъкаха. Там се хранят от първия отбор до най-малките заедно. И се следи всеки един какво яде и как се храни - про­следява се ден-два и след това му се казва какво трябва да на­мали и какво да увеличи от продуктите, които консуми­ра. В съвременния футбол, в който през три дни има мачо­ве, възстановяването и храни­телният режим са жизнено­важни. И на мен ми е било трудно да се преборя с група футболисти, но... Играч, кой­то не се съобразява с това - си заминава. При тези случаи трябва да се реже от корен.

През годините, особено ко­гато бяхте ръководител в Левски, как се справяхте със случаите, които са известни -с Рабех?
- Имал съм инцидентни про­блеми, когато дойдоха с Бензукан и изпратих проверки някол­ко вечери в тях. Имах два по-се­риозни разговора и проблеми­те им приключиха. Те станаха като швейцарски часовници. Преди време чужденци, като дойдеха в Левски, си мислеха, че могат да го обърнат на свободия. Но в момента, в който разберат, че няма как да се по­лучи това, или влизат в правия път, или си заминават. Както Радимов си замина.

Откога започнахте да се вълнувате от хранителната дисциплина като елемент на развитието на един спор­тист?
- Огромно впечатление в Ис­пания ми направи отношение­то по този въпрос. Но във Франция направо ме ошашавиха. Още през 1992-а бяха богове на тази тема. И когато проче­теш малко и се поинтересуваш - ти става ясно. А в Бълга­рия ръководители и треньори въобще не искат да се развиват. Те затова са и такива безхаберници повечето, фут­болът и спортът се развиват ежемесечно във всички сфери - медицинска, възстановителна, да не говорим за тактическа. Не четат и не искат да се раз­виват. Говориш им нещо и те ти казват, че го знаят. Е, защо не го правят, като го знаят?! Футболистите се хранят по един начин, когато са заедно, но ти трябва да ги научиш и когато не са, отново да се хра­нят така. При две трениров­ки дневно съм задължавал игра­чите да обядват заедно и -да се приберат вкъщи. Налагал съм зверски глоби, ако разбера, че някой е бил на кафе. След час и половина тренировка и яде­не, ако още час този футбо­лист седи в кафене, целият ефект от първата трениров­ка му се губи. А след това не може да се възстанови, за да проведе нормално втора. Не е важно да спи следобед, но е важно да е в легнало положе­ние.

Как смятате при следваща работа да убедите собстве­ника да инвестира в място за хранене, в изготвянето на меню, за което се изискват финанси?
- Ако не си се разбрал със соб­ственика по всички въпроси, които си поставил, няма за как­во да отидеш. Според мен в Лудогорец го има това нещо. Със сигурност след два месеца ще го има и в ЦСКА, когато ще им е готова базата в Панчарево. В Турция това го въведоха преди повече от 20 години. Ти си имаш професионален договор и имаш работен ден, а не да отидеш час и половина на тре­нировка, да се изкъпеш и да си отидеш. Трябва да бъде така - сутринта тренираш, обядваш, почиваш, ако имаш втора тре­нировка, тренираш, ако не -има видеоразбори, тактически занимания. А иначе какво? Ще ми тренираш сутринта и по­сле да не мога да те намеря по кафенетата в Студентски град, да ти давам една торба с пари и накрая да ти се моля да играеш?!

Защо според вас футболи­стите много подценяват въ­просите с личен кондиционен треньор, диетолог, фитнес треньор, психолог?
- То не е само при футболи­стите. Видели ли сте треньор да инвестира в себе си? Да из­вади пари от джоба си и да отиде 15 дни на стаж да на­блюдава един голям треньор как работи. Да, има двама-трима такива, но ние имаме над 150 раздадени Про лицензи. При играчите е същата работа - ако ги питаш тях, те ще ти кажат, че са перфектно под­готвени физически, тактиче­ски и могат да изровят тере­на. А де факто във всички от­ношения нашите футболисти са най-големите мишоци в Ев­ропа.
Ние сме с най-слаботелесните играчи.

Затова ли, когато се играят мачове от евротурнирите и се изправим срещу непретенциозни отбори, до­ри с премрежен поглед ведна­га разбираме кой е българ­ският тим - този, който няма отговор при повишаване на темпото?
- Точно затова. Ние физиче­ски, в буквалния смисъл на дума­та, изоставаме. Разлика в капа­цитета им можеш да видиш след третата подготовка, тогава той се повишава мал­ко. Защото това съм го виждал и сме го правели в Левски. Знам как са се развивали тези футбо­листи. Това са изпуснати неща точно в периода между 12-ата и 18-ата година. Нещата са прости, но тук никой не иска да се развива, да чете, да се на­учи. На когото и да говориш от хората във футбола, те ще ти отговорят, че го знаят то­ва. Като го знаят - защо не го правят? И ако го правят и го знаят, защо изглеждат като бавноразвиващи се?

Когато сте подбирали тре­ньори, имали ли сте съображе­ния - да имат афинитет за развиване на спортно-хранителен режим?
- Когато работиш с чужден­ци, при тях това е водещо. Хората знаят за какво става въпрос. Последният чужденец, с когото работих, бе Йоканович, който бе висша класа в това отношение. При нас е изготвено едно меню и си го знаят - спагети, пилешко. Мо­га да го кажа наизуст. Не е проблемът какво ще ядеш преди мача, проблем е какво си ял цялата седмица. Това, че ще ядеш спагети и телешки стек преди мача - много хуба­во, но ти като си плюскал цял живот свинско, мазно и люто, какво ще ти помогнат тези неща тогава?

Като активен играч веднъж Стилян Петров си бе дошъл на почивка тук, изпи две глътки кока-кола" и каза: „Това ми е за тази година, по­вече не мога да си позволя"...
- Стилян е великолепен в то­ва отношение. Не е само той. Тези, които излязоха в чужбина на по 18-19 години, си промени­ха мисленето. А и Стилян е ета­лон за професионализъм. Любо Пенев и Краси Балъков бяха та­кива преди 25 години. Легенди мога да ви разказвам за живота на Любо във Валенсия. Всяка хап­ка си подбираше, как се подго­твяше, Не е постигнал всичко благодарение на хубавите си очи, а с лишение, отдаденост, правилна работа и режим.

В менюто на вашия отбор какво трябва да има на маса­та и какво задължително ще задраскате?
- Свинското и газираните на­питки са абсолютно забране­ни. Риба, телешко, много зелен­чуци и вода са задължителни. Излязоха много хранителни до­бавки, които са заместители на всичко. Само трябва да имаш желание да правиш ка­риера.

Интервю на Желю Станков, "Тема спорт"