1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Трезеге: Във Франция българският отбор винаги ще е уважаван, приемаме ви за футболна нация

Трезеге: Във Франция българският отбор винаги ще е уважаван, приемаме ви за футболна нация

"Българският футбол винаги е бил значим и е давал интересни играчи"

Трезеге: Във Франция българският отбор винаги ще е уважаван, приемаме ви за футболна нация

Световният и европейски шампион Давид Трезеге бе поредният звезден гост в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Роден е във Франция, но израства в Буенос Айрес. Беше важна част от най-силния френски тим на Зинедин Зидан и Дидие Дешан, който триумфира на Мондиал‘98 и на европейското през 2000 година. Именно Трезеге вкара „златния гол“ във вратата на Италия във финала на Евро 2000 в Ротердам. Едно наистина незабравимо попадение за историята! След пет години и 52 гола в Монако големият футболист се пребори за статута на жива легенда на Ювентус. За италианския гранд той записа 245 мача и 138 гола. Двукратен носител на титлите във Франция и Италия. Неслучайно днес е световен посланик на славния Юве по света.

 
– Мосю Трезеге, добре дошъл при нас в „Код Спорт“. Какви спомени имате от българския футбол във вашата кариера?
– Имам много специални спомени от българския футбол. Израснах в Южна Америка и си спомням как гледахме световните първенства. Спомням си България на мондиала през 1994 година в Америка. Тогава Христо Стоичков беше най-известният и емблематичен играч на цялото първенство. Точно в онзи момент беше много силна фигура за целия световен футбол и ние го следяхме с голям интерес. В днешни дни ваше признато име в световния футбол е Димитър Бербатов. С него общо взето сме на една и съща възраст. Израснахме във футбола по едно и също време и по сравнително идентичен начин. Българският футбол винаги е бил значим и е давал интересни играчи. Приемам ви за футболна нация, която трябва да продължи да расте и да се развива.
 
– Тази година дойдохте в България заради Димитър Бербатов. Какво е вашето мнение за него като нападател?
– За мен беше важно това мое първо посещение в България и то във вашата столица София. Поканата от страна на Бербатов беше чест за мен. Още повече, че става въпрос за събитие, организирано от неговата фондация в полза на децата. Много съм доволен, че бях част от този футболен спектакъл, от тази футболна фиеста и също, че се насладих на темпераментната българска публика.
 
– Играл ли сте мач срещу български отбори?
– На клубно ниво никога не съм играл срещу български отбор. Нито в Монако, нито в Ювентус след това. А и в националния отбор не съм играл срещу България. Така че на мача на Берба поправих този пропуск на кариерата ми.
 
– Преди вие да направите големите си успехи за френския национален отбор има един много известен за България мач от 1993 година. Къде го гледахте?
– Да, много емблематичен мач за България. Тогава бях в Южна Америка. И въпреки голямото разстояние тези две тежки загуби от България и преди това от Израел ме съкрушиха. И не само мен, защото останахме извън световното през 1994-а. Това беше шок и може би най-тежкият момент за френския футбол в историята. Но се оказа за добро – след това се амбицирахме и спечелихме световното през 1998 година.
 
- Тази година Франция гостува на България. Очаквахте ли, че можете да има проблеми с нашия отбор?
– Абсолютно. Франция има голям футболен респект към България. Нямахме победа в София. Мисля, че поколението от футболисти в националния ни отбор сега е супер класно. А треньорът ни Дешан е много интелигентен. Мисля, че основната задача на отбора ни не бе да се класира за световното първенство в Русия, а да направи удар там. А по принцип във Франция българският отбор винаги ще е уважаван и мачовете срещу вас ще продължат да бъдат трудни и оспорвани.
 
- Като малък можехте да избирате да играете или за Аржентина, или за Франция. Как се стигна до решението да изберете тима на „петлите“?
– Реално нямах възможност да правя избор между това да играя за Аржентина или за Франция. Единствената възможност пред мен, за да мога да играя в Европа, беше да съм французин. Разбира се, решението по-късно се оправда, защото в дългосрочен план това доведе до възможност за мен да се изправя срещу колоси като Батистута и Креспо. Може би щях да имам своите шансове и в аржентинския национален тим, но все пак успях да стана световен шампион с Франция. И това за мен е един истински повод да се чувствам горд цял живот.
 
– Голът срещу Италия на финала на европейското ли е най-важният във вашата кариера?
– Да, наистина е най-важният. След спечелването на световното през 1998 година, да вдигнеш веднага и купата на европейското, е невероятно. Така станахме първият европейски отбор, постигнал такъв дубъл. И да, беше неописуемо, но и адски трудно. Впоследствие след нас същото успя да направи само Испания. И аз съм много, много горд, че бях част от това постижение.
 
– Тиери Анри ли беше вашият най-добър партньор в атаката?
– Историята ни с Тиери Анри беше много интересна. Той е може би човекът, оставил най-дълбока следа в моята кариера. Същото мога да кажа и за друга велика фигура –Алесандро Дел Пиеро. Вдъхновявали са ме и други легенди на Юве от славното минало на клуба като Джон Чарлз и Омар Сивори. Гордея се с всички тези хора.
 
– По ваше време Монако не успя да стигне до успехи като през тази година и през 2004-та. Как виждате малкия Мбапе? Вече го сравняват с вас и с Анри…
– Да, Монако постига наистина впечатляващи резултати след последния спечелен от нас шампионат през 1999/2000 година. Като играч Мбапе е много интересно и настояще, и бъдеще за френския футбол. Той е много талантлив, но и млад. Затова и трябва да му дадем време. Има качества, желание за игра, силна воля и това е много важно в днешния футбол. Трябваше да вземе трудни решения, но пък бъдещето като цяло е пред него и вярвам, че то ще е много интересно. Най-важното в случая е, че Килиън е един наистина интелигентен играч, който е наясно с това, че трябва да расте и да се развива постоянно. И това за него на този етап е наистина най-важното.

– Вие сте жива легенда на Ювентус. Защитавахте 10 години цветовете на този клуб. Защо се задържахте толкова дълго? Нямаше ли друг вариант да продължите кариерата си? Например в Англия, Испания или на друго място?
– Имал съм много предложения и възможности, но никога не почувствах нужда да си тръгна от Юве. В този клуб получавах всичко, от което имах нужда и затова и останах толкова много време. Цели 10 прекрасни години. Да си чуждестранен играч и да успееш да се задържиш толкова време в голям отбор е безспорен успех за мен.

– Вие, Джиджи Буфон, Дел Пиеро… Всички от тази славна компания останахте дори и във втора дивизия, когато отборът беше изваден от елита. Толкова ли е сплотено семейството на Ювентус?
– В онзи важен момент ние направихме един абсолютно мъжки избор. И беше наистина правилно и достойно за уважение това решение да подадем ръка на клуба, който тогава преминаваше през един от най-трудните моменти в историята си. За късмет днес нещата са много по-добре и Юве отново е отборът, който тежи на мястото си в Европа.

- Тегне ли някакво проклятие над Ювентус, който вече шест пъти губи във финал на Шампионската лига? Включително тази година, а и веднъж с вас през 2003-та…
– Това е трофей, който много липсва в историята на Ювентус през новия век. При толкова много успехи, подкрепа, емоционалност и колорит наистина тежи, че най-ценният трофей ни се изплъзва по една или друга причина. Това създава и психологически проблеми, защото нямаме „окей“ в графата основна цел на клуба. Но пък съм сигурен, че в тази посока усилията ще продължат и триумфът в турнира няма как да не се постигне в един хубав ден.

– Десет сезона сте играли задно със славния Джиджи Буфон в един отбор. Как може човек да му вкара гол дори и на тренировка?
– Буфон безспорно е един от най-добрите вратари в света. Това е така вече практически от две десетилетия. Възхищавам се на големия му професионализъм, на скромността и желанието му за още успехи и титли. А в тази си мисия той се наслаждава максимално на футбола. И това е най-определящото за него. Говорим за една наистина голяма фигура, която носи слава и прави най-доброто за имиджа на футбола.

– Защо решихте да завършите кариерата си в Ривър Плейт? Имахте носталгия към Аржентина ли?
– Това си беше една мечта, която не бях успял да превърна в реалност. Затова и на финала на кариерата си, когато получих възможността да играя в Аржентина, го изживях по възможно най-интензивния начин и с огромно желание.

– В България сме слушали много за Ел Суперкласико на Ривер Плейт срещу Бока Хуниорс. Какво е чувството да играеш в този мач?
– Футболът в Южна Америка се изживява по един коренно различен начин от Европа. Адски много страст. Това е разликата. Футболът в Южна Америка и в частност в Аржентина не е само един спектакъл. Той е и много страст, любов и изобщо пълен делириум. Това превръща нещата в неописуемо шоу, а съперничеството отива понякога към крайности и излиза извън рамките на спорта. Всички тези неща показват и още нещо – реално колко важен е футболът за народите от Южна Америка.

- Имате много персонални награди като например Играч №1 на италианското първенство. Избиран сте в Идеалния отбор на УЕФА за Шампионска лига. Кой е вашият любим трофей?
– За мен най-важният от всички персонални и групови трофеи е победата на световното първенство. Една сбъдната детска мечта. Нещо, което си сънувал толкова години и накрая то се превръща в реалност. От гледната точка за персоналните награди това всъщност за мен е и най-високата персонална награда. Смятам така, защото в крайна сметка именно на мондиала играят най-добрите играчи от целия свят.

- А какво е да сте сред 100-те най-велики футболисти на ФИФА, избрани от Пеле?
- За мен беше наистина голям мотив за радост, едно наистина огромно признание е да съм в тази фантастична група от легендарни футболисти. Наистина бях много щастлив, че Пеле ме избра да бъда включен.

– С какво се занимавате в момента? Има ли шанс да ви видим като треньор?
– Не. Не ми харесва работата на треньора. Харесва ми повече страната на футбола, свързана с маркетинга. Посланик съм на Ювентус в момента. Пътувам много, за да се запознавам с различни важни фигури и личности от света на спорта и това засега са нещата, които най-много ми харесват.

- Последен въпрос. В качеството ви на посланик на Ювентус, какво да очакваме от този клуб в следващите години?
– Ключовата дума е „растеж“. Юве показа, че на национално ниво е номер едно. Имаше възможност и категорично доказа на терена, че е най-значимият клуб в Италия. Поставена е ясна цел и тя е да бъде спечелена Шампионската лига. Освен това, клубът трябва да продължи да расте по важност на международно ниво и това е общо взето най-ключовото от посланието към хората на Юве по целия свят.

- Добре ли е за Ювентус, че Милан и Интер не са в състоянието, в което сме свикнали да ги виждаме?
- Важно и добро за италианския футбол ще бъде Интер и Милан да влязат в кондицията от силните си години. Това ще вдигне нивото на шампионата и на италианския футбол. Така че е добре тези клубове да си върнат старата мощ.
Ветераните на Спартак Вн с позиция за скандалите в клуба

Вижте позицията им тук

Бусато: Горд съм да бъда капитан на ЦСКА

"Когато казвам "ЦСКА" се насълзявам", призна стражът на "армейците"

Томаш отвърна на Генчев: ЦСКА е рекордьор по титли, не втори места

"Крайно време е треньорите да показваме взаимно уважение", заяви той

ОФИЦИАЛНО: ЦСКА обяви старта на строежа на "Армията"

"Червените" публикуваха и видео от първите часове по работата

Арестуваха 14 фена на Спартак (Вн) за побоя на треньора

Развитие по случая от четвъртък

Фабио Лима се завръща след паузата за националните отбори

Бразилецът все още има проблеми в бедрото, но скоро ще е готов за игра

Томаш връща Вион в състава за Черно море

Френският халф остана резерва срещу Берое

Левски влиза в партньорство с Атлетико Мадрид

Двата клуба преговарят за сътрудничество между ДЮШ

Радост за ЦСКА: Строежът на "Армията" започна!

Тежка техника влезе на терена