Свилен Нейков: Много ни се иска, ама нещо май сме слабички

- Най-добре е УС на федерацията да отговаря за състоянието, в което се намираме. Опитахме се в миналото да направим така, че да имаме малко по-добри резултати, не като сегашните. Това е следствието на решенията, които се взимаха в последните 2 години. Колкото до организацията, мисля, че не отстъпваме по никакъв начин от международните стандарти и на всички тези домакинства, които се провеждат в другите държави.

Съдейки по резултатите, само България ли отстъпва от позициите си?

- Не, има и други държави, като южните ни съседи от Гърция, например. Те са имали и по-добри класирания. Да, имат и медал, но не е това, което бяха преди. Но на фона на кризата там, представянето им е добро. Поздравления за Италия. Очаквахме малко повече от Германия, но традиционно силните държави си взеха тяхното. Лошото е, че ние изпуснахме състезателите, които сега трябваше да гонят медали. Не успяхме да ги задържим в спорта и те приключиха. Поне десетина състезатели имаха възможности да се представят добре. От федерацията обаче не положиха усилия да ги запазят. Непрекъснато се оправдаваме, че тези които участват са млади, на по 14 години. Участието в такова първенство, когато те бият и си последен, няма как да ти носи удовлетворение. Това не е начинът да ги съхраним за спорта, защото ги обезверяваме. Много от децата излизаха и плачеха, че са последни.

Съдейки по това, което постигнахме на световното първенство, няма как да сме оптимисти за бъдещето на този спорт. Така ли е?

- Трябва реорганизация и да се поставят съответни изисквания и критерии, на които да отговарят тези състезатели, които стават част от националните отбори. Иначе само като визия, няма да се получат нещата. Светът се развива, а ние изоставаме значително.

Забелязва се една тенденция – организираме отлично първенства, в най-различни спортове, но май няма кой да се състезава и да е конкурентен в тях от българска страна...

- Да, точно така е. Ние сме свикнали домакините винаги да имат звезди и да имат предимство пред останалите. За съжаление в България това не може да се случи все още. Надявам се, че ще дойдат и такива години, в които ще съвместяваме отлична организация с високи резултати. Това коментирахме и с генералния секретар на международната федерация Мат Смит, който изказа същото становище. Организацията ни наистина бе добра, но резултатите бяха слаби.

Защо се получава така, не говорим само за гребането в случая?

- Нямаме база. Всеки един спорт трябва да има база, на която да осигури подготовката на националните си състезатели. Повечето нямат такава, или пък имат, но не е достатъчно добра. Нямаме и толкова квалифицирани треньори. В последните години много от треньорите работят в чужбина, а младите все още нямат опит. Изпускаме по този начин определени стъпки и правилно планиране на годишния цикъл. Ние не можем да планираме 4-годишен цикъл, защото бюджетът е година за година. Куца ни планировката, оттам не се знае как ще станат пътуванията, в кои първенства ще се участва... Това са нещата – спортна база, квалифицирани треньори и организация на годишния цикъл. Това трябва да поправим.

Миналата седмица се отвори залата в Русе, предстои откриването на тази в Пловдив, а след това и в Бургас. Все по-красиви и големи съоръжения се строят, но май все по-малко спортисти имаме, които да играят в тях...

- Мисля, че в бъдеще ще има повече деца, които да спортуват. Виждате за каква агресия става по улиците и най-вече между младите. Именно спортът е този, който може да предотврати тези инциденти. Трябва да насочим децата към спортните резултати. Тези зали в никакъв случай не са излишни и се надявам да поемат не само състезания като европейски и световни първенства, но да бъдат достъпни и до клубни турнири. С това трябва общината да помага на спорта.

Ще бъдат ли достъпни обаче?

- Предполагам. Трябва да се намери механизъм, с който да могат да са такива и да се ползват. Затова се изграждат и се дават толкова средства. Като материална база и технологично равнище, изоставаме значително от това, което се строи навън. При тези условия, в които работим, средствата в спорта наистина не достигат по отношение на много неща. Искаме да излезем и да бием Нова Зеландия, Австралия, Германия, мощни държави, които отделят значителни средства за подготовка, екипировка, медицина... Всичко това трябва да се сложи на баланс и да се види какво имаме и какво не, за да достигнем резултатите, които ни се искат. Защото много ни се иска, ама нещо май сме слабички.

Ако погледнем футбола, който винаги е пред очите на всички, може ли да се каже, че състоянието в което се намира ЦСКА и изпадането във В група, е показателно за състоянието на целия ни спорт?

- Като спортни резултати мисля, че нещата са близки. Това че ЦСКА отиде във В група е инцидент, който рано или късно щеше да се получи. Хубавото е, че се спазват някакви правила. Това, че А група е с 10 отбора, според мен е стъпка напред. Знаете какви задължения имат ЦСКА, те непрекъснато нарастват и няма кой да плати нито един лев. Това е за първи път и сигурно няма да е за последен. Вече всички отбори знаят пътя и знаят, че няма компромис за никой.

Догодина е Олимпиадата в Рио. Какво да очакваме да се случи до Игрите с българския спорт, а и на самата Олимпиада? Защото тенденцията за намаляване на отличията там се спазва с всеки цикъл.

- Да, така е. Има такава тенденция. Всичко зависи от потенциала за всяка една федерация. Имаме спортове, като художествената гимнастика, която се държи на върха. Значи все пак може. Въпросът е до организация, труд на ръководители, треньори и състезатели. Тези, които са участвали на олимпиадата, знаят за какво става дума.

Можете ли да дадете една прогноза за квоти? По-малко или повече от тези в Лондон?