В сряда Илия Груев бе официално представен като новия старши треньор на германския “Дуисбург”. Така той стана едва четвъртият българин след Георги Василев и Иван Тишански (“Унион”) и Павел Дочев (“Падерборн”), който застава начело на отбор от Втора бундеслига. 46-годишният софиянец има 4 сезона като футболист при “зебрите”. Бил е помощник в щаба на “Дуисбург” при Коста Руняич и Карстен Бауман. Започва кариерата си като асистент в мъжкия футбол с Красимир Балъков в “Черноморец” и “Хайдук” (Хър). Бе избран от Лотар Матеус за помощник при престоя на немската легенда начело на националния на България, за който Груев има 13 мача. За последно работи отново заедно с Руняич и в “Кайзерслаутерн”. След освобождаването му българинът остана като скаут в клуба, докато не бе поканен от “Дуисбург”. Преди дебюта си като старши треньор днес срещу “Фрайбург” Илия Груев отговори на въпросите на “24 часа”.
- Г-н Груев, закъснял, подранил или точен е за вас моментът, в който се захващате за работа като старши треньор?
- Никога не съм си поставял граници във времето. Мечтаех и работих упорито в името на тази моя цел. Мога да кажа, че съм 100% готов да поема това голямо предизвикателство. Положих големи усилия в последните години и усетих, че наистина е дошъл моят момент. Голямо значение за това има и мястото, в което започвам работа. Носил съм с голяма гордост фланелката на “Дуисбург”, със същото чувство съм работил като помощник-треньор, а дойде времето да правя това и като старши.
- И все пак с годините като асистент не е ли настъпвало някакво притеснение, че не правите следващата крачка?
- Никога не съм имал такова. Аз и преди това съм имал предложения да поема отбор. Едното също бе от “Дуисбург” през 2013 г., когато поради финансови проблеми клубът не получи лиценз за Втора бундеслига и бе пратен в III лига. Не сметнах обаче, че съм напълно готов за такова нещо. Ситуацията тогава бе още по-тежка, защото на практика нямаше отбор. В тези 2 г. успях да натрупам още опит, който ми дава допълнителна увереност, че мога да се справя. Сега ситуацията също е тежка с последното място във Втора бундеслига и едва 6 т. Казах вече обаче, че се чувствам готов да се заема. Голяма тежест имаха също желанието на ръководството да ми предостави тази възможност и добрата обстановка. Говоря за топлото отношение на феновете към мен.
Бившият национал извежда играчите на “Дуисбург” за първото си занимание като старши треньор.
- Споменахте за други предложения. Живеете в Германия със семейството си. Цел ли ви бе именно там да започнете работа и като старши треньор?
- Да, определено. Семейството ми се чувства добре тук, а аз минах по нужните стъпала, за да си изградя добро и сериозно име като треньор.
И като помощник
съм имал
възможността
да избирам
от различни предложения. За старши треньор съм имал такива от III лига. Преценил съм, че е по-добре да продължа като помощник на друго място.
- Ситуацията на “Дуисбург” е трудна. Такава бе тази на “Кайзерслаутерн” в Бундеслигата, когато отидохте с Красимир Балъков там през пролетта на 2012 г. Говорихте ли сега с него?
- Да, но първо искам да отбележа, че ситуациите са доста различни. Отидохме в един клуб, където обстановката ни бе непозната. До края на сезона оставаха 8 кръга, а имаше да се наваксват поне 6 точки. Сега остават почти 2/3 от сезона. Пристигам, не, връщам се в клуб, обстановката в който познавам прекрасно. Чухме се с Коста Руняич и той ми каза, че трябва да използвам този шанс. На това мнение бе и Краси Балъков. Каза ми, че въпреки тежкото положение това е правилният момент и клуб за мен.
- Какво ще направите, за да може да се излезе от кризата?
- Ще изисквам да има желязна дисциплина в отбора и ще се стремя всички да бъдем задружни. “Дуисбург” е клуб с големи традиции в Германия, една от иконите на немския футбол. Той винаги се е славел с духа и себераздаването на играчите. Знам това, защото съм бил част от него и като футболист.
Задачата ми
ще е да пренеса
този дух
у сегашните играчи и така да помогна натрупаната негативна енергия да се превърне в позитивна. Ще водя лични разговори с всички.
Сегашният спортен директор на “зебрите” Иво Гърлич (най-вдясно) прегръща Груев по времето, когато бяха съотборници.
- Като ви слуша човек, разбира, че между вас и “Дуисбург” има много силна връзка.
- Аз пристигнах в Германия, когато вече бях на 30. На първо място съм професионалист, но в кариерата на един футболист винаги остава поне един клуб, за който той играе с удоволствие. Такъв за мен е “Дуисбург”. Този клуб има идентичност и страхотни фенове, които са много честни и коректни. При това е много трудно в Рурската област да си привърженик именно на “Дуисбург” при наличието на отбори като “Борусия” (Д) и “Шалке 04”. Та в този клуб спечелих уважението на феновете именно със себераздаването си на терена. Затова и ме посрещнаха така добре, като се върнах в ролята на помощник-треньор. Сега отношенията ни навлизат в нова фаза.
- След като проправихте път, през “Дуисбург” минаха и други български футболисти - Благой Георгиев, Чавдар Янков и Валери Домовчийски. Последните двама обаче не успяха да се представят успешно.
- Благо направи добър сезон в “Дуисбург”. Контузии попречиха на Янков да покаже качествата, които знам, че има. Домовчийски дойде от “Херта” с големи очаквания и може би това повлия той да не успее тук.
- Говорейки на тази тема, в момента български играчи в Германия почти не останаха. Каква е причината?
- Не може да се каже еднозначно. Самият аз като помощник съм предлагал български играчи, но нещата не са се получавали. Българският пазар продължава да се следи от германски клубове, но в момента това не дава конкретни резултати.
Българският треньор с президента на "Дуисбург" Инго Валд (вляво) и спортния шеф Иво Гърлич
- За сметка на това сега се котират български треньори.
- Да, аз съм един от малкото българи, които имат шанс да работят във Втора бундеслига. Такъв имаше Павел Дочев, който отпреди това бе направил име в III лига, а и сега продължава с успешните мачове в турнира за купата на Германия. Ще спомена и Георги Донков. Той води в момента “Ройтлинген”, който е отбор от 5-а лига, но в Германия клубовете и от това ниво са много добре структурирани и не се получава лесно шанс да работиш в тях.
- Споменахме вече Балъков. Какво ви даде съвместната работа с него?
- След края на кариерата си започнах работа в школата на “Рот-Вайс” (Ерфурт). Там бях треньор на юношите до 19 г., когато Балъков ми даде възможност да се преместя при мъжете. Той е изключително дисциплиниран към себе си и затова изисква това и от другите. Има желание непрекъснато да се усъвършенства и това неминуемо дърпа и хората около него напред. Освен това Балъков не влиза в ролята на човека оркестър, той е отборен играч и така дава възможност на другите също да се развиват. Разполага и с чисто човешки качества, които ти е само от полза да придобиеш.
- Бяхте и помощник на Лотар Матеус в националния тим на България. Мнението ви за него?
- Мисля, че треньорските му качества се подценяват. Знанията му в тази сфера остават в сянката на личния живот. Като футболен специалист той обаче мисли бързо и аналитично. Неслучайно е експерт на телевизията, който предава мачовете от Бундеслигата.
- Синът ви, който носи и вашето име, също си проправя път в германския футбол.
- Да,
и засега
се развива
много добре
Той също като мен е халф, но е със силен ляв крак, а аз бях с десен. През лятото отиде във “Вердер” от “Рот-Вайс” (Ерфурт). Имаше и още 2-3 предложения, но той лично избра да замине за Бремен. Илия е на 15 г. и рита в отбора на 16-годишните. Чувства се добре, щастлив е.