Джонатан Кафу: Мечтаех да се докосна до Шампионска лига

Джонатан Кафу вкара два от най-красивите голове в ква­лификациите на Шампионска­та лига. На "Мала Маракана" бразилецът премина през чети­рима играчи на Звезда и прати топката в мрежата. Нещо не­вероятно."Преди време мислех, че ни­кога няма да се докосна до Шампионската лига, който е вторият по сила турнир в све­та след мондиала. Сега моят отбор е близо до груповата фаза, а аз изживявам най-доб­рия момент в кариерата си. Минахме през квалификациите без грешка. Вече си гаранти­рахме участието в Лига Евро­па, но всички мечтаем за групи­те на Шампионската лига", за­почва бразилецът пред ESPN.com.br.

В 31 двубоя за българския клуб до момента нападателят е реализирал 9 попадения. Той посочи от кого черпи вдъхнове­ние. "Винаги гледам как играе Лукас от ПСЖ. Голям любител съм на него­вия дрибъл с висока скорост. Тренирам здраво, за да мога да го правя и да вкарвам красиви голове. Сега след головете сре­щу Звезда искам да продължа да се развивам още и още".

Джонатан Кафу започна втория си сезон на Стария кон­тинент, след като в първата половина на 2015 бе част от Сао Паоло. "Предложението от Лудогорец бе изненадващо и ме завари вкъщи. Не приехме първата оферта от Разград. Те изчакаха около един месец, преди да опитат отново да ме вземат. Второто предло­жение бе много добро за мен и Сао Пауло. Клубът загуби много малко от инвестицията, коя­то бе направил, и това улесни сделката".

Роденият в покрайнините на Пирачичаба, Сао Пауло, Джо­натан Ренато Барбоса получа­ва името Кафу още докато е бебе. "Една от моите лели ми го е дала, защото съм роден през 1991 година, а точно тога­ва Кафу (б.р. - бившият играч на Рома и Милан) е повикан в на­ционалния отбор на Бразилия. За мен е гордост да нося него­вото име".

Джонатан има седем братя, но израства без баща, заради което още от ранна възраст трябва да поема големи отго­ворности у дома. "Винаги съм обичал да си играя с топката, но трябваше да помагам вкъщи и да разнасям различни пратки. Семейството ми беше лошо в онзи момент. Имаше прекале­но много хора у дома (смее се). Нямахме баща и затова моята майка и големият ми брат пра­веха всичко. Необходимо бе да се борим от самото начало", споделя Кафу и разкрива повече за работата, която е трябва­ло да върши.

"Раздавах пощата от къща на къща в моя квартал. Трябваше да вървя много, бях пощальон. Това ми помогна да се развия физически (смее се)".

В процеса си на развитието като футболист той започва сериозно да се отличава още при аматьорите. По този на­чин стига до основния състав на Рио Кларо и Деспортиво Бра-зил. Заради това компанията Трафик клуб му дава възмож­ност да играе на турнир в Ис-пания. В него Кафу е харесан от скаути на ПСВ Айндховен и по­лучава покана да тренира в ака­демията на клуба.

"Бях на около 19 години, ко­гато отидох. Играх с бразилци­те Джонатан дос Рейс (играе във втора дивизия на Япония) и Касио (част от Коринтианс в момента). Изкарах около два месеца, но не се получи и се върнах в Бразилия. Тъкмо бях започнал да привиквам към ев­ропейския стил на игра, но те ми казаха, че понякога забра­вям как се играе с топката. Ис­тината е, че футболът в Бра­зилия е много по-различен".

В Пирачичаба съдбата заси­ча Кафу с една от трансферни­те цели на Лудогорец - Пау­линьо, който сега е част от Сантос. Последният дори дой­де в България през 2012 годинаu подписа договор, но той та­ка и не влезе в сила.

'Там нямаше място за мен. Паулиньо играеше на тази пози­ция, а той си бе извоювал пра­вото да е титуляр, защото е страхотен футболист. Аз ча­ках своя момент и получих по­вече време за изява, след като Паулиньо замина за Фламенго".

Силното представяне на Джонатан за тима му води до преминаване в гранда Сао Пау­ло. "Трансферът ми там бе сбъдната мечта за мен. В Сао Пауло имаше играчи, които бях виждал само по телевизията. Знаете историите им, до­стигали са върха, това ме зав­ладя. Роженио Сени, Луис Фабиано, Мишел Бастош, грандиоз­но...Те са идоли във футбола и съм горд, че можех да изживея тези моменти с тях".

За краткото време в Сао Па­уло той успява да вкара веднъж за Копа Либертадорес при успе­ха с 4:0 над Данубио на "Морумби". "Всичко беше като сън. Мо­ментът мина като филм през главата ми. Днес, разбира се, из­питвам носталгия по Бразилия и това да играя за Сао Пауло. Бе удовлетворяващо за мен. Но идването ми в Лудогорец бе повратна точка и съм благода­рен, че се случи".