Манолев за националния: Трагедията е, че всеки прави експерименти със състава

Националът Станислав Манолев, който този сезон носи екипа на Кубан, даде обширно интервю пред „Независимая спортивная газета". В него той говори за клубната си кариерата, националния обор и разкрива своите виждания за провалите на България в последните няколко квалификации.

- Станислав, признавам, че съм впечатлен от нивото ви на руски език. Как постигнахте такъв успех?

- На мен ми беше доста лесно в сравнение с другите чужденци, защото вашият език прилича на българския. Освен това, всеки ден на тренировките имам постоянна езикова практика, така че почти нямам проблеми в общуването. Но дори и да не знам как да задам този или онзи въпрос на руски, използвам английски, който благодарение на престоя си в Холандия усвоих до съвършенство.

- Недалеч от родния ви град Благоевград минава българската граница с Гърция, Сърбия и Македония. Доколкото разбирам от дете сте свикнал към чуждите езици?

- Прав сте, при такива условия ставаш полиглот по неволя. Истината е, че с усвояването на македонския и сръбски, които малко се отличават от българския, нямах големи проблеми. Но с гръцкия не се получи - разбирам малко, но не мога да говоря. Въобще, ако говорим честно, Благоевград може да бъде наречен „общата чорба” на Балканите, тъй като в нашия Американски университет, идват студенти от всички краища на полуострова.

- В какво според вас се състои секретът за успехите на Лудогорец, който спечели 4-те последни титли, а през миналия сезон нашумя в Шампионската лига?

- От една страна трябва да отбележим очевидната заслуга на собственика на клуба. Преди 5 години бизнесменът Кирил Домусчиев взе Лудогорец и отборът бързо извървя пътя от втора дивизия до златните медали в елита и груповата фаза на Шампионска лига, където даде отпор на Ливърпул и Реал. От друга страна хегемонията на клуба от Разград в България се обяснява с кризата, която цари в лагера на грандовете на българския футбол -софийските ЦСКА и Левски. Заради огромни дългове „армейците" бяха пратени в трета дивизия, а вечните им съперници се сблъскаха в последните години с рязка смяна на поколенията в отбора. Въпреки това в текущия шампионат след 16 кръга именно Левски е лидер.

- През август 2008 г. за първи път получавате покана за националния отбор. Паметен ли се оказа дебютът ви?

- На 20 август на националния предстоеше пътуване до Сараево за контрола с Босна и Херцеговина и тогавашният треньор Пламен Марков реши да ме тества. Помня, че влязох в последните 5 минути на десния фланг в халфовата линия. При първото спиране на играта погледнах към терена и видях в централния кръг да се съвещават Мартин Петров от Манчестър Сити и Стилиян Петров от Астън Вила. В тази секунда, от мисълта, че съм редом до тези звезди, все едно мравки ме полазиха. Иначе победихме с 2:1, а Бербатов се отчете с два гола.

- За следващата покана се налага да чакате почти половин година, но пък на 29 март 2009 г. в Дъблин срещу Ирландия започвате в стартовия състав. Изненада ли бе това за вас?

- Признавам, че беше. Това бе важен мач от квалификациите за световното в ЮАР през 2010 г.. Не се огънахме и записахме 1:1.

- Как смятате, по силите ли бе на България да се пребори с италианците и ирландците за световното в ЮАР?

- Смятам, че споменатите от вас национални отбори заслужаваха повече от нас да се класират. За пример ще дам такива звезди като култовия за Нюкасъл вратар Шей Гивън и легендите Джон 0'Шей и Роби Кийн. За италианците няма смисъл да говорим достатъчно да споменем Буфон, Дзамброта, Киелини, Канаваро, Де Роси, Маркизио, Пирло, Каморанези, Джи-лардино, Якуинта...

- За Евро 2012 българите съвсем се провалиха- последно място групата и общо 0:7 от мачовете с Англия...

- Истината е, че при споменаването на тези мачове ми става тежко на сърцето. Работата е в това, че първият мач от квалификациите срещу англичаните на „Уембли" се оказа първи за новия треньор на националния Станмир Стоилов. Само че ние го поздравихме с дебюта му много своеобразно - паднахме с 0:4. Надявахме се след година в София да вземе реванш, но отново рано допуснахме гол, а после Уейн Рууни направи резултата унизителен - 0:3. Каква е причината за тези резултати? В течение на квалификациите при нас два пъти сменяха треньорите - скоро след първата загуба от англичаните вместо Стоилов бе назначен Лотар Матеус, но загубата от Швейцария в предпоследния кръг, му струваше поста. В мача срещу Уелс Любослав Пенев бе начело на националния. Трагичното е, че всеки от треньорите се впускаше в експерименти със състава и за 2 години в националния минаха 60-70 играчи! Надявам се такъв кошмар в историята на националния повече да не се повтори.

- На 7 септември 2012 г. в световна квалификация вкарахте красив гол на Италия. Очаквахте ли от себе си такъв шедьовър?

- С този гол е свързана любопитна история. Преди това домакинство при нас на тренировки често бе Стоичков. Когато веднъж се разговорихме с него. Христо неочаквано каза: „Знаеш ли, Стас, никога не съм се страхувал да шутирам от далечно разстояние". Тогава си помислих, защо ми го казва точно на мен? Направихме 2:2, а после Стоичков се хвалеше, че е предсказал моето попадение.

- Имате ли обяснение, защо след португалското Евро-2004 пътят на България към големите международни съревнования остава закрит?

- Струва ми се, че нашите отбори страдат от своеобразно „заболяване”. Изпускаме точки там, където в никакъв случай не трябва да губим. Така беше в миналите квалификации срещу Малта. След бърз гол взехме нещата в свои ръце, но началото на второто полувреме си докарахме дузпа и резултатът стана 1:1. В оставащите до края минути нанесохме към малтийската врата около 20 удара, но техният вратар тази вечер имаше ден и извърши удивителни спасявания. За капак 15 минути преди края съдията отсъди дузпа и на нас ни се стори, че това е шансът да извадим мача. Към точката за изпълнение тръгна Ивелин Попов. Доколкото си спомням още от съвместните ни изяви за Литекс, в отговорни моменти, нервите не го подвеждат, но тук неочаквано стреля в небето....

- Имате ли вътрешно убеждение, че потенциалът на сегашния национален отбор на България съвсем не е изчерпан и ние ще видим това през 2018 г. на световното в Русия?

- За да прогресират, нашите футболисти не трябва да се боят за ходят във водещите футболни страни в Европа. Много се радвам, че някои наши млади момчета вече тръгнаха по този път. 22-годишният Ивайло Чочев играе втори сезон в Серия ,А" за Палермо, а връстникът му Тодор Неделев се опитва с всички сили да пробие в първия отбор на Майнц. Повечето български млади играчи обаче не се решават на подобни стъпки в своята кариера и предпочитат да си търсят щастието в Източна Европа. В този контекст достатъчно показателен е примерът с халфа на ЦСКА (М) Георги Миланов. На 23 години той вече успя да стане шампион на Русия и всеки сезон играе в Шампионската лига, но аз съм убеден, че с неговия огромен потенциал е необходимо в скоро време да замине за Англия или Германия и да се превърне във футболист от световно ниво.

- Защо през зимата на 2013 г. в момент, когато ПСВ спореше за титлата, се отправихте във Фулъм под наем?

- През лятото на 2012-а след като взехме Купата на Холандия неочаквано бе уволнен Фред Рутен и мястото му бе заето от Дик Адвокат. Новият треньор промени климата в съблекалнята и и аз престанах да получавам удоволствие от футбола. Реших да послушам сърцето си и да изкарам оставащите месеци от договора ми под наем.

- Имаше ли други варианти пред вас освен Англия!

- Знам, че Бешикташ много искаха да ме видят в редиците си, но аз от юноша мечтаех да поиграя в Англия и се появи такава възможност...

- След първите мачове в руската Премиер лига усетихте ли разликата в сравнение с първенствата в Холандия и Англия?

- Набива се в очи, че в Русия много отбори играят откровено за резултат. Тук много тимове, особено от долната половина на таблицата, отиват в гостуванията с мисъл за равенство и от първите минута паркират автобуса в своята половина на терена. Затова най-зрелищни се мачовете между лидерите като дербито Динамо - Спартак, атмосферата на което усетих от вътре.