Валентин Михов гостува в предаването "Код спорт" по TV+. Той е човек минал през цялата управленска йерархия на родния футбол - президент на ЦСКА, на БФС и на Професионалната лига. Стига и до Борда на директорите на Европейската професионална футболна лига. Той въведе у нас налагането на ТВ права след смяната на системата през ноември 1989 г. Само четири години по-късно подари на България и на света драмата на "Парк де Пренс".
- Вальо, връщаш ли се към незабравимите спомени от "Парк де Пренс"?
- Връщам се много често. В днешно време има много хора, които не си изразяват чувствата, те са с маски. Уважавам ви, защото си останахме човеци, с човешки отношения, приятели и можем да си говорим истината. Можете и да ме критикувате, но имате право, защото ме познавате. Но други, които се крият... Журналистиката не знам накъде отива. За да е честен човек и да говори истината, той трябва да не е подтикван от някой шеф и да не започват слугинажите. Тези неща ме болят още от времето като президент на ЦСКА. Бил съм и изпълнителен директор на Ловеч. Тогава имах щастието да запаля Гриша Ганчев за българския футбол, а той не искаше и да чува за футбол. В една бедствена ситуация бях обещал едни пари. Гостуваме на Нефтохимик с Ловеч. И аз обещах едни премии - горе-долу апартамент и кола, ако бием Нефтохимик. Беше невъзможно да ги биеш. По едно време Христо Порточанов вика: "Вальо, вашите водят". А ние още бяхме вътре при него на чай с екстри. Като излязохме ми казва: "Ти да не си пробил отбора?". Отговарям му, че няма с какво, а ни трябваха точки, за да останем. Беше невъзможно и можеше да обещаеш всичко, но стана чудо. Хем ми беше кеф, че оставаме в "А" група, хем къде да търся парите? А аз футболист не съм лъгал през живота си. Връщаме се в хотела, търся Гриша Ганчев. Видяхме се и ми казва: "Не ме занимавай с футбола, а съм само с борба". Отговарям му: "Моля те, Гриша, обещах едни пари, защото оставаме в "А" група с този мач". На другия ден дойде с един чувал и даде на момчетата това, което заслужиха. От тогава влезе във футбола и досега е дал немалко пари.
- Не гледаш ли вече твърде дълго от страничната линия събитията в българския футбол? Не ти ли се влиза отново в играта?
- Няма с кого. За да играеш играта, трябва да има играчи. Мисля, че нивото на играта, с малки изключения, без да подценявам определени фигури... Но едно е да си ръководител във футбола, а друго е в бизнеса. Две различни неща са. Уважавам това, което става в Лудогорец и постиженията, защото това не може да не е добре за България, но има диспропорция с другите наши грандове. Аз обичам на едно ниво да има съревнование в моженето. Условията, базите, детско-юношеската школа, връзката с държавата - всичко да бъде еднакво и тогава да има съревнование на стратезите, мениджърите. Да има съревнование в моженето, а не в плюенето, както е в България. Половината играят на ливади, може би една-две школи действат. И когато ме питат какво е бъдещето на ЦСКА? Първо "А" Окръжна, после "В" група. Това може би е сателитната програма. Дай Боже, да се обединят, да обиграят едни цесекарчета и да влязат титуляри в мъжкия отбор. Ако просто се сетят да се обединяват, защото ние все делим - ЦСКА на три, Левски на две. Дано се обединят.
- Прости ли на всички, заради които пропусна световното първенство в САЩ?
- Да, аз съм човек, който не обича да отмъщава и да се връща назад. Животът е много кратък, а с това си губим времето. Вместо сега да направим една стратегия за близките три-шест месеца, да направим нещо хубаво, защото ще видим реализация. От 1994 г. до 2017 г. има толкова "чернотии" и мъка - пропускаме го и гледам днес да сме живи и здрави. Гледам към бъдещето, нямам време да мисля за негативизъм. Най-хубавото от "Парк де Пренс" ми е останало. Тогава направих най-голямата глупост. Слязох не като президент, а като пълен хулиган. До мен беше президентът на френската федерация, а от другата страна - шефът на парламента. Бием и вече трябва да сляза. Минах през пейките на сектор "А", полицията ми направи път и първо скочих отгоре върху момчетата, но никой не ме спря. Толкова ли съм известен в Париж - не знам! Бих дал всичките си пари и възможности, да върнем лентата и да я повторим още един път.
- Имаше тежък есенен сезон - дебютира в риалити. В каква форма продължаваш играта на живота?
- Подготвям се да тръгна с книгата. Явно е направила сериозно впечатление, заедно с Георги Атанасов. Не говоря за начина на списване или качеството на журналистика. Първо той е човекът, който ме е критикувал най-много. Аз обичам да ме критикуват, но той прекали. Започна да ме "дялка" - защо съм напуснал Футболния съюз, защо съм отишъл в ЦСКА. Много хора ме намразиха, защото отидох случайно в БФС, а те случайно ме избраха. По-добре е да не ме четка, а да ме критикува, както и вие сте казвали нещата, които не ви харесват в моето управление. Затова може би връзката ни е продължителна. Не само хвалебствия, а да има градивна критика. Но не всеки може да го прави - трябва да мислиш, да направиш една стратегия в спорта, за да критикуваш и да не бъдеш "проститутка".
- Ако сега трябваше да решаваш, би ли се съгласил отново да участваш в риалити шоу?
- Ами, шоуто е постоянно.
- Не е много по-различно, отколкото да си навън?
- Трудно е решението да участваш, тъй като не знаех много неща. Нямам право много да говоря. На базата на книгата "В играта на живота" продължавам в играта. Независимо в кое шоу, там не може да се играе. Някои играят, имат мисии, а аз си бях себе си. Останах си аз и повечето от приятелите ми се радваха. Моята жена също ми даде добра оценка, а жената е мерило все пак.
- Кой е следващият формат, в който ще участваш?
- Чакам, два-три формата се бият за мен. (смее се) Като се гледам отстрани, има какво да дам. Дай Боже, на всекиму йерархията, през която си преминавал, да ти носи дивиденти и да черпиш опит от хората, с които си се срещал. Да познаваш сър Дейв Ричардс, Мендеш... Те са велики имена за мен! Роналдо, Меси да ти пратят фланелки за търга. И като си помисля за това - кой съм аз? Баща ми е от село, майка ми е от село, а аз софиянец. Казвал съм, че съм софиянец със селски произход. Боби Михайлов може и да не го обичат много и да няма хвалебствия, но това е първият българин, който отиде във ФИФА и е на такова ниво в УЕФА. Хубаво е за мен като българин, не говоря за работа или за стратегия и управление. Хубаво е и трябва да го похвалим, че имаме българин и във ФИФА.
- От шестте десетилетия на твоя живот, в кое си се чувствал най-щастлив?
- Разбира се, че ергенските години. Щастлив съм, че направих 40 години с моята жена, отпразнувахме го. По този въпрос на 14-15-и тръгваме на дълъг път, за да ѝ кажа едно "благодаря" за тези 40 години. Но хубави са ми ергенските години, имам предвид в казармата. Такива спомени имам оттам! Не говоря за казармата с извращения, но трябва да има нещо мъжко. От тези години ми липсва пълният училищен двор. Тогава имаше откъде да вземеш футболисти. От ЦСКА ме намериха там. Не че съм бил гениалният футболист, но ходеха по училищата. Закъснееш ли в събота, в 9:15 часа, няма място за теб в двора. Оттам да тръгнем, за да стигнем досега - детските, студентските години, когато се запознах с жена ми. Казвам ѝ - "Аз съм тук с цел брак" и айдеее... И "Парк де Пренс" - апогеят на моето щастие и оптимизъм. В Изпълкома преди да тръгнем им казвам: "Колеги, ще вземем да бием Франция, да имаме някакви ориентири за премиите". А те се усмихнаха - "Вальо, ти пък вечният оптимист". Това, че нямаме решение, ми изяде главата. Всички премии бяха нелегални, защото няма решение на Изпълкома. Нямаше подпис за тези проловути 50 хиляди. Само оптимизъм и радост чувствам, въпреки че лично на мен ми донесоха само несгоди. Но моята особа няма значение в сравнение с това, което постигна българският футбол.
- Какво липсва на днешните момчета, за да са супер класа? Бербатов, Мартин и Стилиян ще си останат последните ни звезди с име в големия футбол.
- За мен прекалиха с татуировките. Те са добри момчета и си ги обичам, но отидоха в една сфера - един си слага коса, друг обеци... Всеки има право да си сложи каквото иска, не мога да ги коря. В моя офис всеки ден гледам снимките на най-великите - Гунди, Котков, Митата, Начко. Били са фигури, защото първо са ценили цвета на фланелката - синя, червено-черна, червена. В момента цената е друга - 15 хиляди евро, 30 хиляди евро. Уреден мач, не говоря само за България, а навсякъде. Елементарно и цинично ще бъде, ако говоря за ценностна система. Няма ценност в България - флаг, сълзи, химн! Всичко е едни 15-20 хиляди евро!
- Ще има ли "ренесанс" за ЦСКА и Левски?
- За да има "ренесанс", трябва да има нова стратегия. Да има един анализ на футбола за последните десет години - къде са ни грешките. Викни тези, които са били във футбола и ги питай. Какво ни липсва? Откъде можем да го вземем? То е готово навсякъде. Приложи нещо модерно, което го "побългари" съобразно законите и започваме да действаме. Много е елементарно. Сега даваме на ЦСКА или на Левски да строят. Е, какво да строим? На "Червено знаме", където съм израснал и беше сгурията, имаше три-четири игрища, сега там е "Арена Армеец". Нямам нищо против това. Държавата е счела така. Където беше плувният басейн, е трагедия. Гонят децата на ЦСКА от волейболната зала. Същото е и в Левски. Не създадем ли стабилна основа и стратегия... Виждам, че Красен Кралев тръгна на "ти" с футбола, взаимодейства си. Не е до парите, а до законите. Инвеститори дал Господ и ще дойдат у нас. България има още какво да даде на света. Имаме страшно кадърни хора на всякакво ниво, но никой не им дава възможност да излязат извън вратата.
- Спомням си един куриозен случай, когато ти въведе платеното гледане на Барселона - Реал (Мадрид). Колко българи платиха за този мач? Май се оказа, че той е най-негледаемата среща в целия свят.
- Пускам го за 50 стотинки и като ме грабнаха по медиите... Направиха ме престъпник, мошеник, крадец. Ти от нас ли искаш 50 стотинки? Всички крадяха картината. Тогава ми помагаше, лека му пръст, Жоро Илиев. Обръщах се към държавата, към главния прокурор. И сега се краде. През този или онзи линк, гледаш мач. Исках държавата да ми помогне и да сложим в коловоз правата през 1995-96 г. Отивам в Кюстендил, Жоро имаше местна телевизия. Казвам му: "Жоро, давам ти всички права, но помагай да събирам приходите". Тогава за първи път видях пари от кабелна телевизия. 50 на 50, стиснахме си ръцете, перфектно.
- Навремето Профи лигата, на която беше президент, първа повдигна инициативата за съкращаване на "А" група. Какъв е най-удачният вариант, при положение, че дори "Б" група се попълва трудно?
- Мисля, че го направихме с 12 отбора и плейофи преди 15 години. Искахме да намаляваме отборите, защото в Швейцария, Люксембург, Австрия бяха по-малко отборите от нас. Да се сравняваме с някои не териториално, а като футболна величина. Те имат 10-12 отбора, а ние - 16. Започнаха "за" и "против" - масовизация на футбола, центровете ги разваляме. Но футболът не е с олимпийски девиз - "важното е да участваш". Тук трябва професионално мислене. Тогава Любе Спасов написа едни картони със схеми, диаграми и досега ги пазим. Все още имаше фигури, водачи, лидери в българския футбол.
- Колко често ходиш на мач в България сега? И в коя държава ти е най-хубаво да гледаш футбол?
- В Англия, разбира се ми е най-хубаво, защото там съм галеник. Отивам във ВИП. Желая на всички да го изпитат. Преди мача има една голяма шатра - влизат Йохансон, Платини. Имаш паво да се здрависаш с тях. Прави се томбола, ако познаеш кой е голмайстор, той идва след мача и ти се подписва. Задължително трябва да си със син блейзър, защото седиш зад собственика на Манчестър Юнайтед или Челси. Това е възпитание и те учи. Като отидеш във ВИП, трябва поне да се мислиш за такъв. Ако не си ВИП, поне гледай другите, за да не се излагаш, да не отидеш с някой анцунг. В България скоро бях на мач в Горна Оряховица, тъй като съм почетен гражданин. Поздравявам всички граждани. Бях на мача с ЦСКА по покана на кмета. Това е един прекрасен град. Добър мач, 0:0. Това ми е мачът на годината засега. Сега възнамерявам април-май да посетя още един двубой.
- Кой ще спечели Шампионската лига, първенството на Англия, Испания и Италия?
- По пристрастия ще карам. За Испания веднага мога да кажа - Барса. Това е моят любим отбор. Мисля, че Меси е извънземен. Не мога да го сравнявам с Роналдо. Вярно е, че Лео има татуировки, но неговите му ги харесвам. В Англия съм привърженик на Манчестър Юнайтед, но май няма как да стане. По-скоро Челси. В Италия мисля, че няма кой да спре Ювентус. В Шампионската лига не знам в какви потоци са, но според мен Байерн (Мюнхен) няма шанс. Дано стигнат до полуфинал, но по-натам не вярвам.
