Трифон на 50 години: Не съм направил лошо на никого

Вчера бе хубав ден за българския футбол и не толкова хубав за френския, германския и руския. Защото на тази дата преди половин век се е родил Трифон Иванов. Железният защитник, който попречи на французите да отидат на мондиала през 1994-та, там не позволи на германците да защитят световната си титла, а заради него руснаците гледаха по телевизията следващото първенство на планетата във Франция през 1998-а.
 

Много радост е носил юбилярят Трифон на българския запалянко в славната си и трънлива кариера от стадион “Ивайло” във Велико Търново през “Българска армия” и “Васил Левски” до Испания, Швейцария, Австрия и... назад. И в Щатите, естествено. Колоритен тип и самобитен талант, своенравен и неповторим - благодарение на него Пеневата чета изглеждаше още по-пъстра, силна и чепата. И когато окачи обувките на пирона, футболната ни действителност сякаш обедня, тъй като Трифон вече избягва светлините на прожекторите в публичните изяви.

От миналата година Трифон Иванов е шеф на зоналния съвет на БФС в своя град Велико Търново. Всеки ден отива в кабинета си на същия стадион, откъдето тръгна за големия футбол. “Тази работа ми доставя удоволствие и в същото време е предизвикателство за мен”, споделя той. Винаги е отхвърлял идеята да стане треньор, както някои от съотборниците си. Ами ако в отбора на Трифон Иванов се падне някой играч като Трифон Иванов? “Не е това въпросът - усмихва се 50-годишният ветеран. - Човек трябва да гледа реално на нещата и да си даде сметка какво е подходящо за него. На мен ми беше трудно и ми отне време да осъзная нещата. Заслуга за това има моята половинка Валя, тя ми даде кураж и вяра, че мога да се справя...”

От позицията си на футболен началник и представител на БФС за великотърновския регион той заобикаля скандалните теми на деня. Не иска и да коментира в детайли случващото се в любимия му клуб ЦСКА. Казва лаконично: “Далече съм и не мисля, че аз трябва да анализирам ситуацията.”

Фактът, че Трифон Иванов не говори по дадена тема, не означава, че няма мнение по нея. Напротив - има. Само че не иска да го казва и натрапва. Когато обаче стане дума за поведението на някои клубни президенти, думите сами излизат от устата му: “Не бива парите и печалбата да е първата и водеща мисъл на хората, които работят за футбола. Нека парите да са на втори, на трети план, тогава ще се получат нещата. И пари ще дойдат. За съжаление обръщаме нещата...”

Друг трън в очите на Трифон са некомпетентните изказвания на президентите. “На Запад никой от тях не се впуска да дава оценки на треньора, на играчите на съдията - възмущава се той. - Да сте чували президентът на “Барселона” или на “Челси” да коментира представянето на даден играч или на рефера? Те работят на съвсем друго ниво. У нас всеки дава оценки, независимо дали разбира. И става страшно. Това явление трябва да се изкорени от българския футбол.”

На връх рождения си ден Трифон финтира и стандартния въпрос дали на 50 години се чувства млад или стар. Отговаря през смях: “Вече помъдрял... След толкова перипетии и лутания гледам на живота по съвсем различен начин.”

С други думи - горещата кръв от футболните му години кипи по-рядко, лудата глава премисля добре нещата, действията му са улегнали, уверени, целенасочени. Поне така изглежда от постъпките и от думите му: “Когато човек закръгли 50 години, започва да прави равносметка - какво е постигнал и дали е доволен дотук. Аз се обръщам назад, виждам много интересни и вълнуващи изживявания и мога да кажа, че не съжалявам за нищо.”

Футболистът Трифон Иванов е изпитвал щастие от успехите на игрището. Човекът Трифон Иванов сега е щастлив от успехите на двете си дъщери в чужбина, радва се и на внуче. За футболните си подвизи се сеща тогава, когато го подсетят. “Най-често, като се съберем с приятели и те започват - хайде, кажи това и това... Да гледаме в миналото е хубаво, ако има за какво да се хванем и да извлечем като поука за бъдещето”, разсъждава Трифон.
 

За себе си също не обича много да говори. За хората ще изглежда страховит футболист, за близките си е душа човек. Показват го изпуснатите думи: “На никого не съм направил лошо. Моята теория гласи: ако можеш да помогнеш - помогни, ако не, поне не пречи!”

В едно интервю Трифон беше казал, че вратът му е дебел, защото е като вълка - върши си работата сам. “Ако успее, изпитва удовлетворение, ако сбърка, може да се сърди само на себе си”, допълва днес. А настанаха времена, в които във футбола ни се срещат все по-малко мъжкари и звезди като тези от неговото поколение.

“Футболисти имаме, но звезди нямаме - коментира той. - Не че им липсват футболни умения, но сякаш не показват отношение към хората, които отиват да ги гледат на стадионите. Нас ни гледаха, защото показвахме отношение. Играли сме контузени, раздавали сме се до последно. Като слушахме химна, настръхвахме и бяхме готови на всичко - велико усещане! Това липсва на тази футболна младеж...”

За тоталния срив на клубния ни футбол в евротурнирите хич не му се говори. И може би има право. Когато играеше, ЦСКА стигна полуфинал за КНК срещу “Барселона”. За такива мачове и футболисти като него ще се говори още дълго.

Футболист №1 на България за 1996 година. Тази награда е един от най-големите успехи на Трифон Иванов, защото е спечелена от защитник в конкуренцията на изключителни атакуващи играчи от тази генерация като Христо Стоичков, Емил Костадинов, Любослав Пенев, Красимир Балъков, Йордан Лечков... В родния футбол Трифон ще остане като един от най-добрите бранители за всички времена. Пробива в “А” група с талантливата генерация на “Етър” на треньора Георги Василев заедно с Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Цанко Цветанов. След това е в ЦСКА на Димитър Пенев и възмъжаващото златно поколение на Стоичков, Пенев и Костадинов. В чужбина играе за “Бетис”, “Ксамакс”, “Рапид” и “Аустрия”. Със скромните за европейските стандарти възможности на виенския “Рапид” стига до финал за КНК през 1996 г. Четвърти в света от САЩ '94, участник на два мондиала и едно европейско.
 

Трифон Иванов е играл успешно срещу някои от най-силните нападатели на новото време. Паметни са дуелите му срещу Жан-Пиер Папен, Марко ван Бастен, Руди Фьолер, Габриел Батистута... “България имаше голям национален отбор, защото бяхме голям колектив - спомня си Трифон. - Извън терена може и да сме се карали, но на игрището бяхме като един юмрук.”

Последното класиране на България на световно първенство се дължи на златния гол на Трифон Иванов срещу Русия на 10 септември 1997 г. Преди съдбовната квалификация на националния стадион Христо Стоичков каза крилатия лаф: “Руснаците са ни освободили на 9 септември, ние ще ги освободим на 10-и!”

Речено-сторено. Благодарение на попадението на Трифон, който носеше капитанската лента и вкара с глава за 1:0. Точният му удар подпечата визите за мондиала Франция '98. Заради огромното значение самият Трифон определя този гол като най-хубавия в кариерата си, макар че е е автор и на други много красиви попадения. Например онова бомбено воле срещу Уелс в Кардиф за 3:0 в квалификациите за Евро '96.
Трифон е един от най-резултатните български защитници. Във визитката му личат 45 гола в 353 мача, за националния е вкарал 6 пъти в 76 участия. Разписва се още в дебюта с екипа на България срещу ГДР. Негово е и първото попадение в мрежата на “Левски”, преди Стоичков да вкара още четири за великата победа на ЦСКА с 5:0. В началото на кариерата си знаменитият номер три е играл като нападател и винаги е имал афинитет към атаката. Което му е носило и доста неприятности с някои треньори.

Когато играе в испанския “Бетис”, той попада в полезрението на “Барселона”. На “Камп ноу” искат да го вземат за заместник на капитана Роналд Куман, който е тежко контузен и ще се лекува дълго. “Това щеше да бъде големият ми шанс, но моят президент отсече - аз без него не мога. И не ме пусна”, разказва днес Трифон за неосъществения трансфер.