Елин Топузаков е рекордьорът по мачове за "Левски" в европейските турнири. За 15 сезона със синята фланелка Топчо има на сметката си 65 двубоя. "7 дни спорт" върна помощник-треньора на "сините" назад във времето при сблъсъците му с легенди като Зидан, Дзола, Дрогба и др. 37-годишният сърцат бранител бе основен играч през всичките си сезони на Герена, а в дълъг период носеше и лентата на ръката си. Най-големият успех на Топчо са мачовете в Шампионската лига. Бранителят още съжалява, че "Левски" не успя да вземе нищо от мачовете с "Барселона", "Челси" и "Вердер".
- Г-н Топузаков, каква е вашата равносметка за мачовете на "Левски" в европейските турнири?
- Общо взето, имали сме много хубави моменти. Е, имаше и загуби, не може без тях. Самият юбилей, че "Левски" вече е 50 години на европейската сцена, е доказателство, че този велик клуб има традиции там и те се спазват. Аз съм горд, че съм натрупал толкова мачове. Това е показателно за мен, че всичките треньори, при които съм бил, са ми гласували доверие и аз явно съм го оправдавал. Радвам се, че съм стигнал до рекорд в Европа и че съм помагал на отбора.
- Спомняте ли си първия ви мач в Европа?
- Да, помня го много добре, беше срещу "Локомотив" (Витебск) при Грозни. Първата среща в София, при която мисля, че победихме с 8:1, не взех участие и в реванша играх 15 минути. Тогава все още не бях се утвърдил в състава и е нормално да има притеснение у мен. Бях въодушевен да се утвърдя в състава.
- В следващия ви сезон след дебюта имахте честта да се изправите срещу гранд като "Ювентус", какво бе чувството?
- Радвам се, че съм се изправил срещу отбори като "Ювентус", "Челси", "Галатасарай" и т.н. Хубаво е в кариерата на един футболист да се изправя срещу такива отбори и играчи. Това е поле за изява, на което можеше да видиш докъде си стигнал в развитието си като състезател и върху какво трябва да се работи. Специално за Шампионската лига съм много щастлив, че бяхме там, защото малко след това приключих с кариерата си. Беше перфектен завършек.
- През 1999 г. вярвахте ли в чудото, че може да отстраните "Ювентус"?
- При всички положения имаше еуфория сред нас, тъй като преди това категорично преодоляхме АПОЕЛ (Никозия) и "Хайдук" (Сплит). И дори не допуснахме гол в четирите мача. Обстановката на Герена срещу "Ювентус" беше невероятна. Естествено, не сме се заблуждавали, че ще ги отстраним, но всеки имаше надежда и вяра в силите си. Сигурно сме били малко сковани, но все пак се изправихме срещу европейски гранд. Особено в първия мач пропуснахме някои положения и след това допуснахме нелеп гол от дистанция. В реванша излязохме да играем футбол и притеснихме "Ювентус", макар че в техния състав имаше много резерви.
- Играли сте срещу футболисти като Оуен, Зидан, Дрогба, Роналдиньо, с кого ви беше най-трудно?
- Срещу всички е било трудно. За мен е било чест да се изправя срещу тези футболисти. При тези сблъсъци съм си правил равносметка докъде стигат моите възможности. Не мога да пропусна и Дзола и неговия "Челси" в турнира на УЕФА и Диего от "Вердер". Все футболисти с доказана световна класа, а повечето от тях са печелили и Златната топка. За мен бе предизвикателство да покажа най-доброто от себе си срещу тези личности. Къде успешно, къде не, е друг въпрос.
- Има ли мач, за който след това сте съжалявали, че не сте спечелили, а сте били близо до това?
- Веднага се сещам за първия мач с "Галатасарай" (1:2) в Истанбул, имахме шансове да измъкнем нещо. Ако бяхме свършили 2:2, щеше да ни улесни реванша и още тогава можеше да имаме отбор в Шампионската лига. Съжалявам и за мача с "Ювентус" в Италия, можеше да запишем една престижна победа. И срещу "Ливърпул" в София не играхме лошо, макар че резултатът е 2:4. Съжалявам и много за мачовете с "Тампере", аз тогава бях на трибуните и не можех да помогна. Бяхме сигурни, че ще ги отстраним, и това ни изигра лоша шега.
- Кой е най-големият успех на "Левски" в Европа с ваше участие?
- Неминуемо е влизането в Шампионската лига. Това бе бленуван момент и мечта на всички наши привърженици, пък и на самите нас. Като отбор бяхме 4-5 години заедно и се познавахме добре, а на терена се разбирахме, без да се поглеждаме. Радвам се, че влязохме в групите с добра игра, а не с късмет. Естествено, и предходната година беше много успешна с 1/4-финала в Купата на УЕФА. Винаги хората ще се сещат за мачовете с "Артмедия", "Удинезе" и "Шалке". Тогава знаехме какво трябва да направим на терена и не се притеснявахме от никой.
- Тежеше ли ви, че мачът с "Шалке" можеше да се развие по-добре за вас, а след това и в ШЛ, че не взехте точка?
- Със сигурност можеше и по-добре. Сега да се връщам на мача с "Шалке" и червения картон на Бардон, с което съдията ни ощети, няма смисъл. Почнахме силно и вкарахме гол, а в реванша също показахме добра игра и не загубихме. Няма как да няма съжаление, защото бяхме набрали скорост и мислихме, че може да стигнем и по-напред. Мечтаехме за нещо по-голямо. В Шампионската лига нямахме голям късмет и бяхме в най-тежката група. И съм сигурен, че в която и друга група да бяхме, щяхме да вземем точка или дори победа. Философията на нашия отбор бе да се надиграваме, а не да се окопаем като опълченци и да пазим равен резултат. Когато обаче срещу такива отбори се стараеш да играеш открит футбол, губиш. В тази група ние бяхме големият аутсайдер и оправдавам тези загуби, защото не всяка година се влиза в Шампионска лига и нямахме този опит.
- Питат ли сега младите футболисти за тези мачове на "Левски"?
- Юношите питат, да, става на въпрос от време на време. Разказваме им определен детайл, положение или победа от някой мач. Най-много ги впечатляват пълните стадиони, защото да напълниш "Васил Левски" 10 пъти в годината не е малко. Предполагам, че те мечтаят и искат да постигнат това нещо и да изпитат таза емоция, която изпитахме ние.
- Кое направи "Левски" толкова силен отбор при Мъри Стоилов, а и преди това?
- Не мога да дам точна диагноза. От мачовете с "Ювентус" и "Галатасарай" до Шампионската лига има един период от 3-4 години, в който имаше голямо текучество на играчи в отбора. Да, запази се някакво ядро от 5-6 души, но идваха много чужденци и след 6 месеца си тръгваха. Единият силен период бе при Херо и Люпко, а след това и при Мъри Стоилов. Може би вървяхме напред, защото всички знаеха духа и традициите на "Левски" и как трябва да се борят за синята фланелка. Когато се играе смело в турнирите и спазваш тактическа дисциплина, резултатите не закъсняват.
- Осъзнават ли сегашните футболисти какви мачове е играл "Левски" и кой е носил фланелката?
- Предполагам, че да. Който е в отбора, дори и чужденците, мисля, че са запознати с историята и традициите му. В някои разговори, къде на майтап, къде на сериозно разказваме им за тези мачове и те наистина се впечатляват. Те трябва да знаят историята на "Левски" най-малкото защото защитават цветовете на този отбор.
- 65 мача, но нито един гол, яд ли ви е за това, тъй като в шампионата имате десетки?
- Колкото и самохвално да прозвучи, за мен е странно, че не успях да отбележа. Все пак в 13-14-годишната ми кариера в "Левски" имам 25 гола, доколкото знам. Имах доста успехи при включването ми при корнери и фаулове, където съм вкарвал доста голове. Спомням си в мача с "Удинезе" имах 2-3 страхотни момента, в които не успях да отбележа с глава. Нека не забравяме обаче, че не това е моята работа, а да защитавам нашата врата. Но чисто за себе си не съжалявам, че не съм вкарал.
- Има ли шанс отново да видим толкова силен "Левски" в Европа?
- Има, разбира се. Аз силно вярвам, че ще дойде този момент и ще преживеем отново такива велики мигове с победи и пълен стадион. Знам, че моят рекорд ще бъде надминат и не е вечен. Трудно е някой да каже рецептата за успех. Ако я знаехме, сигурно щяхме да я направим преди 2-3 години. Трябват много работа, тактическа дисциплина и ежедневно самоусъвършенстване в тренировките.
Елин Топузаков: При всяка друга група в Шампионската лига щяхме да вземем точки
Вярвам, че ще дойде времето, когато отново ще преживеем такива велики мигове с победи и пълен стадион в Европа, каза рекордьорът по мачове
