Радо Стойчев: За да бием Франция, трябва да сме търпеливи

Бившият селекционер на България Радостин Стойчев знае отлично как се побеждава Франция. Именно след успеха над петлите през лятото на 2012-а националите ни се класираха за олимпийските игри в Лондон, а французи­те гледаха турнира пред телевизионните екрани. Победата тогава обаче до­веде до смяна начело на настоящия ни съперник, ка­то за селекционер бе изб­ран Лоран Тили. Най-добри­ят клубен български треньор в историята го­вори пред "Тема Спорт" за очакванията в предстоя­щия сблъсък, силните и сла­бите страни на петлите и шансовете за финал и поне медал в оставащите два дни до края на първенството.

Г-н Стойчев, какво да очакваме от франция? Какви са силните и слаби­те им страни?
- Със сигурност ще бъде много интересен и драма­тичен мач. Франция е от­борът, който се представя най-убедително през това лято, имайки предвид ре­зултатите от Световна­та лига и от Европейското първенство до момента. Характерно за тях е много добрата им игра в защита, доброто посрещане и бър­зото разиграване покрай мрежата. За да имаме как­во да им противодейства­ме, трябва да сме подгот­вени за по-продължителни акции. Да бъдем търпеливи. Да не смятаме, че добро на­падение от наша страна със сигурност ще означава точка. Трябва да сме под­готвени и прегрупирани за втора или трета акция, ко­ето е много важно в мачо­вете с Франция. Трябва да атакуваме, когато Тонюти е на мрежата, тъй като той е по-нисък и има пред­поставка за по-успешни на­падения именно в неговата зона. Ако успеем да стаби­лизираме нашето посреща­не, да го държим сигурно през цялото време и да из­ползваме техните слаби страни на блок, ще имаме шансове, при това добри.

Франция не играе типи­чен европейски волейбол. Стилът им е много по-близък до този на Брази­лия и Куба. Това ли би ни затруднило най-много сре­щу тях?
- Франция открай време играе така и в атака е мно­го разнообразна. Предпочи­тат да играят по блока, технично, да се подсигуря­ват, да търсят втора и трета атака. Трябва да сме готови за много дълги разигравания. Това е ключът към успеха. Това, че не играят европейски во­лейбол, си е типично техен стил. Те са основоположници на този стил. Друг е въпросът, че в мо­мента имат и отлични изпълнители за него. Плюс за нас е, че нямат дълга ре­зервна скамейка и ако неут­рализираме един или двама от тях, едва ли ще има кой от пейката да им помогне. Те играят преди всичко с ос­новната си шестица. При нас има хора, които могат да влязат и да помогнат за обрата на мача.

Казвате, че трябва да сме търпеливи. Като цяло обаче търпението не е ти­пична черта за българина...
- Може би, но за да имаме ефект и резултат срещу Франция, трябва да сме та­кива. Отделно, че сигурно и публиката ще ни помогне много, защото за тях ще бъ­де много трудно да играят в тази зала. Но трябва да се запасим с търпение и да иг­раем добре, дори когато губим в резултата с няколко точки, да не пресилваме си­туацията, а да чакаме на­шия момент, когато ще дойдат брейкточките. То­ва е моят съвет. Срещу Франция бих играл търпеливо, защото иначе рискуваш да получиш серия от точки.

Преди 3 години бе стар­тиран този ренесанс на Франция, след като воде­ният от вас тим на Бълга­рия ги победи в олимпийс­ката квалификация. Може ли да се направи съпостав­ка с 1993-а, когато ги бих­ме на футбол, а след това станаха световни и евро­пейски шампиони?

- Смятам, че резултати­те са плод от правилната им работа, от доброто ниво на шампионата, от традициите, които имат, от детско-юношеските им школи. Не смятам, че мо­гат да се правят такива съпоставки исторически, особено между два спорта. Всеки спорт и всяка ситуа­ция си е сама за себе си. Французите просто имат добро поколение и добър треньор, който организира работата им по правилния начин, което е видимо по резултатите.

Те разчитат до голяма степен на Нгапет и него­вата емоция. Ако успеем да го извадим от равновесие, предполагам, че това ще даде голям плюс за на­шите волейболисти. Така ли е?
- По принцип е така. Той е основен играч в техния отбор и ако не се предста­вя добре по време на мача, това ще бъде голям плюс за нас. Трябва да намерим пра­вилното противодействие срещу него, технически. Ко­гато бива блокиран два-три пъти, той изпада в такива странни настроения, много е емоционален. Въз­можно е по този начин да го провокираме да изгуби концентрация. Той играе много силно, когато е емо­ционално позитивно наст­роен и в същото време има сривове, ако някой ус­пее да го лимитира в напа­дение. Надявам се, че това ще се случи.

Можете ли да дадете прогноза за този мач? Ре­ално ли е България да се класира на финал?
- Аз също много искам това да се случи, защото е много важно за българския волейбол. Но прогноза не бих могъл да дам. В такъв мач, полуфинал, може да се случи абсолютно всичко. Да се прогнозират такива мачове е неправилно. Резул­татът е абсолютно неп­редвидим. Ще зависи дори само от една ситуация.

Ако не финал, то поне медалът изглежда доста реалистично, предвид по­падането на Словения в тази четворка...
- Да изчакаме да видим как ще бъде другият полу­финал. Защото подобни бя­ха настроенията и преди мача на Полша със Слове­ния, но се видя, че Полша вече е у дома, а Словения все още е тук на първен­ството. Никой не бива да се подценява, дори и от­борът на Словения. Щом са достигнали до тази фаза на шампионата, оттук на­татък няма да има какво да губят. Ще бъдат склон­ни да поемат много повече рискове и ако им се полу­чат нещата, могат да бъ­дат много опасен против­ник. Да, може би като кла­са е по-реално да победим ние в евентуален сблъсък със Словения. Но нека да мис­лим мач за мач. Сега към настоящия момент съпер­ник ни е Франция и трябва да мислим как ще преодоле­ем французите, а след това вече за нещо друго.

В такъв случай дано да се поздравим с победа.
- Дано, и аз го пожелавам както на момчетата, така и на всички българи.