Италианецът Алберто Томба е не само един от най-добрите скиори на всички времена, но и един от най-големите шоумени в историята на спорта. В това интервю 44-годишният Томба говори за лудата си кариера, легендарните дуели, световното в Гармиш-Партенкирхен, неговите наследници и една целувка.
- Томба, в четвъртък (днес) в Гармиш почват техничните дисциплини. Вие какви неща помните от Гармиш?
- Все хубави. Печелил съм три пъти тук. Два слалома за световната купа и един парарелен слалом на Коледа през 1991 г. Спомням си шанцата за ски скокове и многото фенове край пистата
- От края на 80-те до късните 90 години вие бяхте № 1 в слалома и гигантския слалом. Какво се промени най-много оттогава?
- По мое време нямаше такава шумотевица, атмосферата бе по-красива.
Днес е различно - материалите, техниката, стилът на каране. А и няма толкова много фенове.
- И каква е причината?
- И по мое време имаше голямо съперничество между скиорите, но аз винаги карах хората да се усмихват. Това беше красиво. Върху мен имаше огромно медийно внимание, следяха всяка моя крачка. Няма да повярвате, ако ви разкажа всичко, което се е писало за мен. Вестниците се продаваха благодарение на Томба. Не беше лесно да се справям с това. 20 години в Италия бяха като 100 години в някоя друга страна.
- Вашата звезда изгря на един паралелен слалом в Милано през 1984 г.
- Да, на 23 декември. Състезанието беше в един парк, близо до Сан Сиро. Мисля си, че моят успех даде начален старт не само на мен, а и на всички италиански скиори. "Гадзета дело Спорт" написа: Eдно момче от Болоня
направи големите (скиори) на глупаци. Дори името не ми написаха.
- Но това бързо се промени.
- Следващата година спечелих няколко старта от Европейската купа, а през 1986 г. дойдоха първите победи в Световната купа. И като се почна...
- През януари в Мюнхен имаше старт за световната купа. Харесват ли ви състезанията в големите градове?
- И още как, нали аз го измислих това. Трябват ни нощни състезания. През 1994 г. спечелих първия нощен слалом в Сестриере, после в Шладминг. Стартове пред 40 000 души и повече са супер. Световната купа си е у дома най-вече в Европа. Гармиш, Алта Бадия, Кицбюел, Шладминг - това са ски курортите. Световната купа не е Северна Америка или Азия. Европа е.
- Какво се сещате сега, спонтанно, за Франк Вьорндъл и Калгари 1988?
- О, Франк. Познавате ли го?
- За съжаление не, но сигурно вие си спомняте за слалома на олимпиадата.
- Знаете ли с колко стотни от секундата го бих в слалома Франк?
- Доколкото знам - 6.
- Правилно. През 1987 г. Франк спечели слалома за Световната купа в Кранс Монтана, затова всички очакваха големия дуел между нас в Калгари. След първия манш водеше той, аз бях трети. Тогава включих на скорост и си спечелих първата олимпийска титла. Миналата година се върнах на пистата в Калгари за първи път след 22 години и направихме филм. Наистина се разчувствах.
- Големите личности в ските изчезнаха. Може би само Боде Милър и Дидие Кюш, назад е тънко. Защо стана така?
- Знаете ли, аз винаги съм си бил такъв. Никой не ми е казвал: "Прави това, прави онова и ще си забавен, ще те харесват." Просто съм си такъв. Забавлявах хората, дори когато губех. Винаги съм отделял внимание на феновете и съм се шегувал с тях, стремял съм се да им е весело. Това беше голяма игра, която играех с любов. Когато тренирах или се състезавах, бях изключително концентриран . В другото време се отпусках и се забавлявах, не бях напрегнат като останалите скиори.
- Днес на ските им липсват хора като вас.
- Така е, но не е толкова лесно.
- Харесва ли ви Боде Милър?
- Да, супер пич е. Винаги ни сравняват, но всеки от нас има различен характер и начин на мислене. А и времето е съвсем различно.
- Кой може да е следващият Томба?
- Сещам се за шампиона от олимпиадата Джулиано Рацоли, който живее само на 60 км от мен, в Емилия Романя. След победата му във Ванкувър някои казаха, че той е моят наследник. Но за да го направи, трябва да печели по-често и да е по-постоянен. Освен това е рус и има светлосини очи, а аз съм с тъмни очи и черна коса. Той е момче от Севера и прилича на скандинавец.
- Този сезон Линдзи Вон и Джулия Манкузо направиха фурор със секси фотосесии. Какво ще кажете за техните снимки?
- Видях няколко снимки на Джулия. Ако имаш хубаво тяло като тяхното, няма лошо да си направиш такива снимки. Американците обичат да се говори за тях. Но тези неща се продават само ако си победител на пистата. Няма ли победи, няма нищо. Линдзи вече ме целуна. Преди пет-шест години награждавах шампионките в Кортина. Когато се надвесих да я целуна по бузата, тя ме целуна красиво по устата. Стана толкова бързо, че ми се подкосиха краката.
- Томба, в четвъртък (днес) в Гармиш почват техничните дисциплини. Вие какви неща помните от Гармиш?
- Все хубави. Печелил съм три пъти тук. Два слалома за световната купа и един парарелен слалом на Коледа през 1991 г. Спомням си шанцата за ски скокове и многото фенове край пистата
- От края на 80-те до късните 90 години вие бяхте № 1 в слалома и гигантския слалом. Какво се промени най-много оттогава?
- По мое време нямаше такава шумотевица, атмосферата бе по-красива.
Днес е различно - материалите, техниката, стилът на каране. А и няма толкова много фенове.
- И каква е причината?
- И по мое време имаше голямо съперничество между скиорите, но аз винаги карах хората да се усмихват. Това беше красиво. Върху мен имаше огромно медийно внимание, следяха всяка моя крачка. Няма да повярвате, ако ви разкажа всичко, което се е писало за мен. Вестниците се продаваха благодарение на Томба. Не беше лесно да се справям с това. 20 години в Италия бяха като 100 години в някоя друга страна.
- Вашата звезда изгря на един паралелен слалом в Милано през 1984 г.
- Да, на 23 декември. Състезанието беше в един парк, близо до Сан Сиро. Мисля си, че моят успех даде начален старт не само на мен, а и на всички италиански скиори. "Гадзета дело Спорт" написа: Eдно момче от Болоня
направи големите (скиори) на глупаци. Дори името не ми написаха.
- Но това бързо се промени.
- Следващата година спечелих няколко старта от Европейската купа, а през 1986 г. дойдоха първите победи в Световната купа. И като се почна...
- През януари в Мюнхен имаше старт за световната купа. Харесват ли ви състезанията в големите градове?
- И още как, нали аз го измислих това. Трябват ни нощни състезания. През 1994 г. спечелих първия нощен слалом в Сестриере, после в Шладминг. Стартове пред 40 000 души и повече са супер. Световната купа си е у дома най-вече в Европа. Гармиш, Алта Бадия, Кицбюел, Шладминг - това са ски курортите. Световната купа не е Северна Америка или Азия. Европа е.
- Какво се сещате сега, спонтанно, за Франк Вьорндъл и Калгари 1988?
- О, Франк. Познавате ли го?
- За съжаление не, но сигурно вие си спомняте за слалома на олимпиадата.
- Знаете ли с колко стотни от секундата го бих в слалома Франк?
- Доколкото знам - 6.
- Правилно. През 1987 г. Франк спечели слалома за Световната купа в Кранс Монтана, затова всички очакваха големия дуел между нас в Калгари. След първия манш водеше той, аз бях трети. Тогава включих на скорост и си спечелих първата олимпийска титла. Миналата година се върнах на пистата в Калгари за първи път след 22 години и направихме филм. Наистина се разчувствах.
- Големите личности в ските изчезнаха. Може би само Боде Милър и Дидие Кюш, назад е тънко. Защо стана така?
- Знаете ли, аз винаги съм си бил такъв. Никой не ми е казвал: "Прави това, прави онова и ще си забавен, ще те харесват." Просто съм си такъв. Забавлявах хората, дори когато губех. Винаги съм отделял внимание на феновете и съм се шегувал с тях, стремял съм се да им е весело. Това беше голяма игра, която играех с любов. Когато тренирах или се състезавах, бях изключително концентриран . В другото време се отпусках и се забавлявах, не бях напрегнат като останалите скиори.
- Днес на ските им липсват хора като вас.
- Така е, но не е толкова лесно.
- Харесва ли ви Боде Милър?
- Да, супер пич е. Винаги ни сравняват, но всеки от нас има различен характер и начин на мислене. А и времето е съвсем различно.
- Кой може да е следващият Томба?
- Сещам се за шампиона от олимпиадата Джулиано Рацоли, който живее само на 60 км от мен, в Емилия Романя. След победата му във Ванкувър някои казаха, че той е моят наследник. Но за да го направи, трябва да печели по-често и да е по-постоянен. Освен това е рус и има светлосини очи, а аз съм с тъмни очи и черна коса. Той е момче от Севера и прилича на скандинавец.
- Този сезон Линдзи Вон и Джулия Манкузо направиха фурор със секси фотосесии. Какво ще кажете за техните снимки?
- Видях няколко снимки на Джулия. Ако имаш хубаво тяло като тяхното, няма лошо да си направиш такива снимки. Американците обичат да се говори за тях. Но тези неща се продават само ако си победител на пистата. Няма ли победи, няма нищо. Линдзи вече ме целуна. Преди пет-шест години награждавах шампионките в Кортина. Когато се надвесих да я целуна по бузата, тя ме целуна красиво по устата. Стана толкова бързо, че ми се подкосиха краката.
