Едва ли може да чуете често, че футболист иска да стане адвокат. Е, в България има един такъв. Това е Георги Костадинов. Полузащитникът, който се утвърди като несменяем титуляр след трансфера си в Берое през август 2013, вече пета година учи право в Софийския университет. 24-годишният играч е тръгнал по стъпките на баща си, който носи същото име и от дълги години е адвокат. Бившият младежки национал рядко дава интервюта, но направи изключение за "Тема Спорт". В него той говори за представянето на Берое до момента през сезона, битката за Европа, както и други интересни теми.
Жоро, през този сезон се превърнахте във властелина на София. Постигнахте 4 победи срещу столичните тимове, а имаше времена, в които се говореше, че падате, когато минете табелата "София". Какво се промени, че всичко се преобърна?
- (Смее се.) Тези комплекси са доста коментирани от треньорите и провинциалните отбори. Специално ние обаче никога не сме водили този разговор, защото тук има футболисти с визитки, самочувствие. Винаги сме знаели, че няма нищо страшно, като минем табелата на София. В последните години доказахме, че умеем да играем освободено и срещу Славия, и Локомотив, и Левски. Не помня кога ни биха за последно. Затова и въобще не съм изненадан, че най-после спечелихме и срещу ЦСКА. Просто виждах, че отборът прогресира от месец на месец и бях сигурен, че срещу Лудогорец и на "Армията" ще се представим силно. Така и се получи. Дали е победа или равен - важно е, че Берое показва друго лице и играе силен футбол срещу лидерите. Изчакахме момента си и ударихме. Но за да се стигне дотук, демонстрирахме и страхотна тактическа дисциплина и не допуснахме почти никакви опасности пред собствената си врата.
Като че ли се променихте след тежките загуби с по 0:4 от Черно море и Лудогорец. Така ли е?
- Не смятам, че тези мачове са оказали силно въздействие върху нас. Винаги сме имали реална преценка за възможностите си. Знаехме, че имаме недостатъци, и може би точно в тези двубои те лъснаха в най-голяма степен. Затова и мачовете се развиха така. Допускаме грешки, но тепърва ще се развиваме. Истината е, че на- шият отбор има сериозна артилерия от козове, която излиза на преден план в отделни мачове. Срещу по-слабите отбори показваме, че може да държим инициативата и да градим атаките си с повече пасове, докато срещу Лудогорец например се възползвахме от празните пространства и контраатакувахме успешно. Основното, което иска Петър Хубчев, е да сме дисциплинирани, да си помагаме във всеки момент, да показваме характер и да не се предаваме. Що се отнася до стила ни на игра във всеки двубой -съобразяваме се със съперника и се пригаждаме. Това ни прави опасни и неудобни. Радващото е, че вече си извадихме поуки от загубите и от Черно море, и от Лудогорец, а и да не забравяме тази от Хасково, и играем различно. Ясно е, че" още ни липсва рутина и оттам идват колебанията ни.
Преди година не успяхте да се класирате в първата плейофна зона. Какво толкова се промени, че този път успяхте?
- Сега имаме по-качествен състав, отколкото преди година. Освен това през втората част от миналия шампионат получихме необходимото време да се сработим, да натрупаме самочувствие и да заиграем по-добре. Затова смятам, че неучастието ни преди година в Топ 7 ни направи по-силни и ни тласна в положителна посока.
Какви ще бъдат целите ви оттук нататък, след като изпълнихте първата си да влезете в шестицата? Може би ще гоните Европа?
-Това, че сме изпълнили първата си цел, не значи, че не сме гледали и по-напред преди това. Основната ни задача е във всеки мач да показваме добро лице и ако успеем, да се класираме в ев-ротурнирите. Ако трябва да бъда честен, в плейофите ще може да играем no-освободено и да покажем по-приятен футбол в следващите мачове. Според мен оттук насетне ще играем все по-силно. Ясно е, че ще опитаме да стигнем до Европа. Момчетата, които преди две години имаха възможност да запишат мачове в евротурнирите, казаха, че атмосферата е различна. Особено когато го постигнеш с отбор, който не е от така наречените грандове. Освен това Берое дълги години не е печелил медал в А група. Точно заради това ще дадем всичко от себе си да стигнем до такова отличие и да се класираме в Лига Европа. Мисля, че е дошло това време.
Беше привлечен от Лудогорец през зимата на 2012 година, но си тръгна през август 2013-а. Защо не се наложиш в състава и има ли причина, независеща от теб, която повлия, за да не успееш? От клуба например дадоха по-голям шанс на Бургзорг.
- Не съжалявам, че останах там, а по-скоро, че не успях да се наложа. Тогава обаче имаше доста силна конкуренция, като на моята позиция играеха Светослав Дяков и Станислав Генчев. Аз съм благодарен, че имах честта да бъда с толкова качествени играчи на едно място, защото това ми помогна да изградя самочувствието си, макар и да попадах рядко в основния състав. А темата за това дали са ми дали шанс за сметка на друг - не искам да я коментирам. В България в топ отборите винаги се е давало шанс на добре платения чужденец за сметка на младите. Надявам се това да се промени, защото се е доказало, че има качествени момчета, но им трябва по-голяма възможност за изява.
Кой е треньорът, който ти помогна най-много за развитието ти като футболист?
- Определено Хубчев е човекът, който ме научи на много неща u спомогна за изграждането ми като футболист. С него работих и в Черноморец Поморие, когато бях още доста млад. Но трябва да отбележа, че имах контакт с добри треньори и в Лудогорец, и в по-ранна възраст от кариерата си в Нефтохимик. В Черноморец Поморие обаче се изградихме доста момчета, стигнахме до финал за купата, а и влязохме в А група, но в крайна сметка не ни дадоха да играем там. Смятам, че това може да е един добър пример за това каква философия трябва да следват отборите. Играчът, от когото научих най-много, пък е Емил Гъргоров. За мен е най-качественият футболист, играл в последно време в България. Просто той е невероятен лидер и присъствието му се усеща на терена, а и помага изключително много на младите извън него.
С какво се занимаваш извън футбола?
- Никога не ми е било лесно извън футбола, защото винаги съм обръщал голямо внимание на образованието си. Като малък родителите ми много държаха на училището и точно затова завърших Английската гимназия в Бургас. След това продължих в Юридическия факултет на Софийския университет и в момента съм пети курс. Все пак футболът е до време, може би след това моето ново поприще е да бъда адвокат. Засега моите цели са свързани с футбола.
Малко странно е футболист да стане адвокат...
- (Смее се.) Нетипично е. Истината е, че съм доста натоварен, а и средата, с която общувам, е доста различна от тази на юристите. Но просто моят стремеж е по-различен, за което съм благодарен на родителите ми.