За 11-и път в 54 шампионата, провели се по системата "есен-пролет" от 1958/59 г. насам (плюс 1948/49 г.), единствено головата разлика определи есенния първенец при равни точки на претендентите. В три от случаите в борбата за върха са били замесени цели 3 отбора. Интересен факт е, че само три от водачите по голова разлика след първия дял впоследствие са стигали до титлата.
И трите пъти това е ЦСКА - през 1960/61,1986/87 г. и 2004/05. Пет от есенните ли дери после са отстъпвали първото си място на отборите, намиращи се на втората позиция след първия дял. Веднъж шампион е ставал третият в есенното подреждане - Ботев Пд през 1966/67 г. (с пасив от една точка спрямо първите два тима).
Има и още по-куриозен случай в историята на А група - през 1963/64 г. до титлата стига четвъртият през есенния дял Локо Сф, който също изостава на точка от двата лидера Левски и Дунав Рс, разделени само от головата разлика.
В крайна сметка историята сочи, че всеки път, когато ЦСКА завършва полусезона с равен брой точки в челото, става шампион. имало рокада на върха, т.е в такъв случай шансът на Лудогорец за титла нараства на близо 65 процента.
Рокадите на върха през пролетта се дължат главно на първенствата през 60-те години, когато от 1962/63 г. до 1967/68 г. преследвачи неизменно са измествали първия след есента. Само в три шампионата в последния четвърт век обаче до титлата е стигал отбор от по-задна есенна позиция (Етър през 1990/91 г., Славия през 1995/96 г. и Левски през 2005/06 г.).
И трите пъти това е ЦСКА - през 1960/61,1986/87 г. и 2004/05. Пет от есенните ли дери после са отстъпвали първото си място на отборите, намиращи се на втората позиция след първия дял. Веднъж шампион е ставал третият в есенното подреждане - Ботев Пд през 1966/67 г. (с пасив от една точка спрямо първите два тима).
Има и още по-куриозен случай в историята на А група - през 1963/64 г. до титлата стига четвъртият през есенния дял Локо Сф, който също изостава на точка от двата лидера Левски и Дунав Рс, разделени само от головата разлика.
В крайна сметка историята сочи, че всеки път, когато ЦСКА завършва полусезона с равен брой точки в челото, става шампион. имало рокада на върха, т.е в такъв случай шансът на Лудогорец за титла нараства на близо 65 процента.
Рокадите на върха през пролетта се дължат главно на първенствата през 60-те години, когато от 1962/63 г. до 1967/68 г. преследвачи неизменно са измествали първия след есента. Само в три шампионата в последния четвърт век обаче до титлата е стигал отбор от по-задна есенна позиция (Етър през 1990/91 г., Славия през 1995/96 г. и Левски през 2005/06 г.).
Светкавица завърши полусезона с едва 2 точки в актива си. Само 4 отбора в историята на А група са приключвали първия дял с по-малко точки от търговищкия тим. През 1948/49 г. Марек взима само една точка, но в 9 мача. През 1951 г. русенският Торпедо е още по-зле - без нито една точка в 11 кръга, а предпоследният в класирането Торпедо Плевен е с 2 точки (от победата в директния двубой срещу русенци с 5:1 в 11-ия кръг и 10 поредни загуби преди това без отбелязан гол). През есента на 1996 г. друг русенски клуб - Раковски, финишира есенния дял с 0 точки от 15 кръга, а през есента на 2006 г. Черноморец Бс-Сф завърши първия дял с една точка в актива си след едно равенство и 14 поражения.
Тимът от Търговище има само 3 отбелязани гола, т.е. по един на 5 мача, но не успя да счупи антирекорда за най-малко голове на Берое от първия сезон на старозагорци 8 А група -1954 г., когато през първия дял (пролетен) вкараха едва 2 гола (и допуснаха 35), но в 13 срещи - 3 равенства, 10 загуби и актив от 3 точки. През същия сезон 1954 г. Спартак Пл отбеляза 3 попадения, но с тях взе 7 точки (1 победа, 5 равенства и 7 загуби). През есента на 2001 г. Берое вкара 3 гола, но в 13 срещи (1 победа, 3 равенства, 9 загуби, 6 точки), а през есента на 2006 г. Черноморец Бс-Сф на Ивайло Дражев отбеляза
Тимът от Търговище има само 3 отбелязани гола, т.е. по един на 5 мача, но не успя да счупи антирекорда за най-малко голове на Берое от първия сезон на старозагорци 8 А група -1954 г., когато през първия дял (пролетен) вкараха едва 2 гола (и допуснаха 35), но в 13 срещи - 3 равенства, 10 загуби и актив от 3 точки. През същия сезон 1954 г. Спартак Пл отбеляза 3 попадения, но с тях взе 7 точки (1 победа, 5 равенства и 7 загуби). През есента на 2001 г. Берое вкара 3 гола, но в 13 срещи (1 победа, 3 равенства, 9 загуби, 6 точки), а през есента на 2006 г. Черноморец Бс-Сф на Ивайло Дражев отбеляза
4 попадения в 15 мача (1 равенство и 14 загуби). 4 вкарани гола в 15 мача през есенния дял на едно първенство има и Академик Сф -1976/77 г. (1 победа, 6 равенства и 8 загуби).
С едва 13 спечелени точки (3 победи, 4 равенства, 8 загуби) Локо Сф регистрира най-лошото си есенно представяне от 2002/03 г. насам, когато зимува на 11-ото място от 14 отбора с актив от 12 точки (3 победи, 3 равенства, 7 загуби, голова разлика 6-17). В следващите 8 първенства столичните железничари 5 пъти завършваха полусезона в челната тройка. Най-слабото класиране на тима от „Надежда” през есенен полусезон е през 1959/60 г., когато зимува на последното 12-о място с 6 точки. През пролетта обаче събира най-много точки от всички отбори - 17, и в крайна сметка стига до бронзовите медали.
