Не знам колко е необходима на държавата България съдебна реформа и два състава на Висшия съдебен орган, но без никакво съмнение на футбола ни са необходими напълно нови футболни съдии. Сегашните в първите три кръга от първенството доказаха, че не стават за нищо. Дотолкова не стават, че опорочават мачове, които са толкова спокойни, че могат да минат и без рефери.
Това, което правят чернодрешковците, не е скандално, то е присъда за самите тях. А присъда е, че не стават за тази професия.
Футболните зрители остават с убеждението, че те не ръководят футболен мач, а някаква друга игра. Ето ги основните разминавания между нормалното съдийство по цял свят и нашето, родно, измислено, некомпетентно... Нашите рефери не свирят според съдийския правилник, приет и одобрен от УЕФА и ФИФА, а по някакъв собствен кодекс. Те тълкуват по абсолютно различен от общоприетия принцип неща като опасна игра, отсъждане на дузпа, вдигане на засада, удар без топка, даване на жълт и след това на червен картон.
Ето част от решенията, които взривиха футболната атмосфера, и то в началната, спокойна част от сезона. Само в последния кръг страничните рефери отсъдиха две неправилни решения при тълкуване на правилото за засада. Първо, в Пловдив бе признат гол от засада за Ботев, ден по-късно такъв бе отменен на Левски при регулярна ситуация. Повторенията на различни положения показаха в последните две седмици чудовищен брак на страничните съдии при отразяване на правилото за засада. Изводът е, че те са напълно неподготвени, защото грешки се правят, но те трябва да са единични, а не да ни заливат като лавина. Гафът на страничния съдия е непростим, защото той сигнализира основно за три неща - засада, тъч и корнер. Само при засадите грешките обаче са фатални. А търчачите около страничната линия почти не отсъждат правилно!
Стигна се до още един парадокс. Допълнителният съдия не видя как топката тупна зад голлинията и не отсъди гол. Това не се случва всеки ден, но е абсолютно непростимо, когато има човек излъчен специално да следи този елемент от играта. Гафът е огромен, защото компрометира изобщо присъствието на тези двамата зад вратите.
Това, което правят чернодрешковците, не е скандално, то е присъда за самите тях. А присъда е, че не стават за тази професия.
Футболните зрители остават с убеждението, че те не ръководят футболен мач, а някаква друга игра. Ето ги основните разминавания между нормалното съдийство по цял свят и нашето, родно, измислено, некомпетентно... Нашите рефери не свирят според съдийския правилник, приет и одобрен от УЕФА и ФИФА, а по някакъв собствен кодекс. Те тълкуват по абсолютно различен от общоприетия принцип неща като опасна игра, отсъждане на дузпа, вдигане на засада, удар без топка, даване на жълт и след това на червен картон.
Ето част от решенията, които взривиха футболната атмосфера, и то в началната, спокойна част от сезона. Само в последния кръг страничните рефери отсъдиха две неправилни решения при тълкуване на правилото за засада. Първо, в Пловдив бе признат гол от засада за Ботев, ден по-късно такъв бе отменен на Левски при регулярна ситуация. Повторенията на различни положения показаха в последните две седмици чудовищен брак на страничните съдии при отразяване на правилото за засада. Изводът е, че те са напълно неподготвени, защото грешки се правят, но те трябва да са единични, а не да ни заливат като лавина. Гафът на страничния съдия е непростим, защото той сигнализира основно за три неща - засада, тъч и корнер. Само при засадите грешките обаче са фатални. А търчачите около страничната линия почти не отсъждат правилно!
Стигна се до още един парадокс. Допълнителният съдия не видя как топката тупна зад голлинията и не отсъди гол. Това не се случва всеки ден, но е абсолютно непростимо, когато има човек излъчен специално да следи този елемент от играта. Гафът е огромен, защото компрометира изобщо присъствието на тези двамата зад вратите.
Но засадите и отмененият гол пак могат да бъдат оправдани с временно загубване на работоспособност. Хора сме, трябва да ги разберем. Няма как обаче да бъде разбрано поведението на така наречените международници, водещите съдии в българския футбол.
Примери - Георги Кабаков свири два мача от началото на сезона. Първият в Благоевград го нашари с десетина жълти картона, но взе правилно решение при дузпата за Славия. В пловдивското дерби обаче тотално се провали. Гол от засада, добе, грешка на страничния. Но картоните, които пак бяха една дузина, бяха кой от кой по неадекватни. Кабаков е типичният съдия, който стъпва на терена с мисълта да запомни всеки декориран в жълто, за да избегне повторението в червено. Съдия, който чрез компромиси изравнява везните на терена и гледа да изкара мача.
Изключително тежък случай е Ивайло Стоянов. Този рефер, наричан с весел прякор, има две фобии - първата е от червени картони, втората от дузпи. По първата фобия е готов да остави без последствия опит за предумишлено убийство, патент на Козмин Моци. По втория - ситуацията на финала между Левски и Черно море.
Най-страшното е, че Кабаков, Стоянов и злополучният Никола Попов ще ни мъчат още години напред. Още по-тежък случай от техния е този на Станислав Ставров от Велико Търново, който трябваше да спре със съдийството след гафа си преди години на мача Черно море - Левски във Варна. Кой знае защо обаче този рефер бива толериран при явната му липса на талант. Не че нещо е сгрешил на лекия за свирене мач между Литекс и Монтана, но бързата му реакция при отсъждането в полза на домакините показа прекомерна сервилност. Толкова с примерите, макар че грешки направиха и Станислав Тодоров, и Николай Йорданов, които за тях са си рецидив.
Ето сборно заключение на това, което липсва на българските рефери за да се нарекат такива. Безразборно тълкуват правилото за опасна и груба игра. Картоните ги вадят както им дойде. Изключителен страх изпитват при показването на червен картон, особено ако е в началото на мача. С оглед на една ситуация в мача между Славия и Черно море, може пострадалият да отиде в моргата, но червен картон така и няма да се покаже. При жълтите картони има въпиюща липса на справедливост. С оглед на запазване на пълния състав от футболисти на терена се санкционират всякакви глупости, но накрая на мача нарисувани картони не се присъждат. Под предлог да не си усложним излишно живота.
Правилото за дузпата и при игра с ръка, и при нарушение се тълкува напълно свободно. Няма еднакъв критерий, който да насочи публиката кога е дузпа и кога не. Общо взето се налага мнението, че дузпа се свири в зависимост от обстоятелствата. Които нямат нищо общо с написаното във футболния кодекс.
Дават се формални продължения след двубоите, като е видно, че реферът гори от желание да свири края, за да не стане някакъв сакатлък в последните секунди. С оглед на симулациите и бавенето на играта повечето мачове трябва да са с 5,6,7, че и 10 минути продължение, но това няма как да се случи. Дори в стандартните три или четири минути след мача на практика не се играе в половината време, но реферът свири толкова, колкото е отредил по табела.
Съществен проблем е, че реферите се държат така, все едно не им пука от мнението на футболната общественост. Смятат се за недосегаеми, защото простосмъртните не разбирали от тяхната материя. Поставили са се над всичко и всички и се интересуват само как са си постлали пред Боби и Джугански. Каза го в прав текст наскоро бившият им колега Калин Людмилов.
Забелязва се, че повечето рефери маниерничат и губят футболно време с излишни разговори с футболистите. Това обаче не се нарича респект. Най-големият проблем е, че от сегашните рефери някакъв талант за тази работа се забелязва само при Цветан Кръстев и Георги Йорданов. Първият е контузен, втория го пазиха за вечното дерби, което вече не съществува. За сметка на тях се налагат някакви абсолютни недоразумения. Главната вина за това положение е на БФС, на председателя на СК Джугански и на неговите десни и леви ръце. И след този злочест старт на първенството най-редно е да се подават оставки. Защото провалът е колосален. Късат нервите на всички!
Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"
Примери - Георги Кабаков свири два мача от началото на сезона. Първият в Благоевград го нашари с десетина жълти картона, но взе правилно решение при дузпата за Славия. В пловдивското дерби обаче тотално се провали. Гол от засада, добе, грешка на страничния. Но картоните, които пак бяха една дузина, бяха кой от кой по неадекватни. Кабаков е типичният съдия, който стъпва на терена с мисълта да запомни всеки декориран в жълто, за да избегне повторението в червено. Съдия, който чрез компромиси изравнява везните на терена и гледа да изкара мача.
Изключително тежък случай е Ивайло Стоянов. Този рефер, наричан с весел прякор, има две фобии - първата е от червени картони, втората от дузпи. По първата фобия е готов да остави без последствия опит за предумишлено убийство, патент на Козмин Моци. По втория - ситуацията на финала между Левски и Черно море.
Най-страшното е, че Кабаков, Стоянов и злополучният Никола Попов ще ни мъчат още години напред. Още по-тежък случай от техния е този на Станислав Ставров от Велико Търново, който трябваше да спре със съдийството след гафа си преди години на мача Черно море - Левски във Варна. Кой знае защо обаче този рефер бива толериран при явната му липса на талант. Не че нещо е сгрешил на лекия за свирене мач между Литекс и Монтана, но бързата му реакция при отсъждането в полза на домакините показа прекомерна сервилност. Толкова с примерите, макар че грешки направиха и Станислав Тодоров, и Николай Йорданов, които за тях са си рецидив.
Ето сборно заключение на това, което липсва на българските рефери за да се нарекат такива. Безразборно тълкуват правилото за опасна и груба игра. Картоните ги вадят както им дойде. Изключителен страх изпитват при показването на червен картон, особено ако е в началото на мача. С оглед на една ситуация в мача между Славия и Черно море, може пострадалият да отиде в моргата, но червен картон така и няма да се покаже. При жълтите картони има въпиюща липса на справедливост. С оглед на запазване на пълния състав от футболисти на терена се санкционират всякакви глупости, но накрая на мача нарисувани картони не се присъждат. Под предлог да не си усложним излишно живота.
Правилото за дузпата и при игра с ръка, и при нарушение се тълкува напълно свободно. Няма еднакъв критерий, който да насочи публиката кога е дузпа и кога не. Общо взето се налага мнението, че дузпа се свири в зависимост от обстоятелствата. Които нямат нищо общо с написаното във футболния кодекс.
Дават се формални продължения след двубоите, като е видно, че реферът гори от желание да свири края, за да не стане някакъв сакатлък в последните секунди. С оглед на симулациите и бавенето на играта повечето мачове трябва да са с 5,6,7, че и 10 минути продължение, но това няма как да се случи. Дори в стандартните три или четири минути след мача на практика не се играе в половината време, но реферът свири толкова, колкото е отредил по табела.
Съществен проблем е, че реферите се държат така, все едно не им пука от мнението на футболната общественост. Смятат се за недосегаеми, защото простосмъртните не разбирали от тяхната материя. Поставили са се над всичко и всички и се интересуват само как са си постлали пред Боби и Джугански. Каза го в прав текст наскоро бившият им колега Калин Людмилов.
Забелязва се, че повечето рефери маниерничат и губят футболно време с излишни разговори с футболистите. Това обаче не се нарича респект. Най-големият проблем е, че от сегашните рефери някакъв талант за тази работа се забелязва само при Цветан Кръстев и Георги Йорданов. Първият е контузен, втория го пазиха за вечното дерби, което вече не съществува. За сметка на тях се налагат някакви абсолютни недоразумения. Главната вина за това положение е на БФС, на председателя на СК Джугански и на неговите десни и леви ръце. И след този злочест старт на първенството най-редно е да се подават оставки. Защото провалът е колосален. Късат нервите на всички!
Жаклин МИХАЙЛОВ, "Тема спорт"