Васил Попов: Мечтая за титулярно място в ЦСКА

Васил Попов е поредният юноша на ЦСКА, който подписа първи професионален договор с клуба. Той носи екипа на „червените” през последните 11 години. Играе на позицията десен краен защитник и има 3 мача при мъжете, като дебютира за първия отбор преди около година при победата с 2:0 над Черноморец на стадион „Българска армия”, пише официалният сайт на ЦСКА.

Васко, какво означава за теб подписването на първи професионален договор с ЦСКА?
Това е сбъдната мечта. Както моя, така и на баща ми. Винаги съм искал да подпиша договор с ЦСКА. Много съм щастлив. За мен това е голямо постижение.

Защо медиите в България обръщат повече внимание на чужденците, които подписват договори с наши клубове, отколкото на юношите?
Защото се разчита повече на чужденци, отколкото на юношите. В България не винаги се дава възможност на юношите да се докажат. Всички мислят, че чужденците са много повече от нас, но според мен не е така. Повечето от тях не ни превъзхождат с нищо. ЦСКА обаче обръща внимание на своите юноши. В момента 6 момчета от старшата възраст имат договори с клуба.

През миналата година записа три мача за мъжкия отбор на ЦСКА и 8 пъти беше в групата. Имаше ли притеснение в теб преди тези срещи?
Нормално е да има притеснение. Не знаех какво е чувството да бъдеш в първия отбор, но с времето придобиваш самочувствие и всичко се нарежда.

Преди около година дебютира срещу Черноморец. Какво изпита, когато влезе на терена?
Тогава също се притеснявах. Всичко стана много бързо. Крачунов се контузи и трябваше да го заменя малко преди края на първото полувреме. Знаех, че това е моят шанс за изява и бях много доволен, че ми дадоха възможност да играя.

Кой ти помага най-много в отбора?
С риск да се повторя с останалите юноши ще кажа, че това са Тодор Янчев, Мартин Петров и Вальо Илиев. От тях научаваме най-много.

Спомняш ли си кога започна да тренираш на „Червено знаме”?
Бях на 7 години. Баща ми ме доведе на първата тренировка. Беше ми странно. Не познавах никого. Първият ми треньор беше Филип Филипов, но за малко. След него треньор ни беше Ангел Калбуров. От него съм научил най-много, той ми даде възможност да развия качествата си. Наши треньори са били още Альоша Димитров, Емил Димитров и Сашо Борисов. Всеки от тях е допринесъл за моето развитие.

Можеш ли да опишеш пътя от школата до първия отбор?
Годините минаха доста бързо. Имали сме много хубави моменти, спечелихме Купата на България, републиканското първенство, много турнири в Албена, в Чирпан.

Ти си шампион с ЦСКА през 2010 година. Кой е най-яркият ти спомен от републиканското първенство?
Пропуснах първите мачове от републиканското, защото бях болен от мононуклеоза и трябваше да почивам шест месеца, но не играх само два. Върнах се за реванша с Литекс от четвъртфиналите, който се игра тук на „Българска армия”. След това играх на полуфинала и на финала.

Спечелихте много от тези мачове, след като губехте в резултата. За какво говори това?
Това показва, че сме много добър колектив, повечето момчета сме от малки заедно. Много сме сплотени, помагаме си. Е, понякога се караме, но това е нормално.

Година по-късно спечелихте и Купата на България. Кой беше най-силният ви мач тогава?
Финалът със Спартак Пловдив. Показахме много добра игра, особено през второто полувреме. Отново трябваше да обръщаме резултата и го направихме.

Каква цел си поставяш в краткосрочен план?
Пожелавам си да играя, да се наложа в титулярния състав. Надявам се в по-далечно бъдеще и на трансфер в чужбина.

Какво искаш да кажеш на феновете?
Феновете са всичко в ЦСКА. Винаги ни подкрепят в трудни моменти. Когато има проблеми, те винаги са до нас. Благодаря им.

Анализ на специалиста - Сашо Борисов, треньор на ЦСКА'95:

„Васко заслужава да бъде в първия отбор на ЦСКА, защото има качества за професионалния футбол. Той е десен бек, но в един мач при юношите се наложи да играе и отляво. Бил е и централен бранител, но неговата позиция е на десен краен защитник. Умее да използва бързината си и да подпомага халфа пред себе си. Има усет за подсигуряване. Играе добре с глава”.