Жуниор Мапуку не е обикновен нападател. Той дойде с гръм и трясък в Берое, като дори в един момент се заговори за интерес на Левски към тарана, но след това ш бе забит за дълго на пейката на „зелените". Оказа се, че конгоанецът е от „лошите момчета", на които трудно може да им се влияе. С него говорим броени дни преди старта на сезона и сблъсъка между Берое и Лудогорец.
- Жуниор, Берое е в края на подготовката си. В какво състояние е отборът според теб?
- Лично аз никога не съм се чувствал по-добре. Свършихме много добра работа по време на стажа. Целият отбор работихме много. Мисля, че сме в отлично физическо състояние. Това ще се види в официалните мачове.
- Предстоят ви два мача срещу Лудогорец. Вярваш ли, че Берое има шансове да елиминира шампионите?
- Лудогорец е най-добрият отбор в България, няма съмнение. Не го казвам аз, а всички. Нашият шанс е, че това е мач за Купата на България. Тук няма големи и малки, всички са равни. Често дори отбори от втора дивизия могат да изхвърлят елитни тимове. Всичко опира до желание, мотивация, сериозно отношение по време на мача. В Стара Загора пред нашата публика на Лудогорец ще им е много трудно тези 90 минути. Това мога да гарантирам.
- Берое е много близо до първата шестица. А след това накъде?
- Остават ни три мача, за да си осигурим място сред първите. Ще дадем максимума в тези мачове. След това не знам докъде можем да стигнем. Трябва да го кажат шефовете и треньорите на Берое, но на терена ще се борим във всеки един мач.
- След продажбата на Венци Христов ти ще водиш атаката на Берое. Това дава ли ти увереност?
- Не знам дали аз ще съм първи избор за треньорите, все пак те решават. Головете, които вкарах в контролите, ми дават самочувствие, но те не се броят. Затова трябва да се доказвам във всеки мач, на всяка тренировка.
- Защо през есента бе резерва?
- Това не се дължи на футболните ми качества, сигурен съм. По-скоро става въпрос за поведението ми. В Берое
колективът е издигнат над всичко, а аз често се проявявам като индивидуалист. Може би това ми пречи много.
- Имал ли си конфликт с треньора Петър Хубчев?
- Конфликт - не, ние не сме на едно ниво. Той ми е като баща и каквото каже трябва да го изпълнявам. Естествено, Хубчев много често не е бил доволен от мен - заради поведението ми, за това, че не правя достатъчно усилия на тренировка. И винаги е прав. Вкарвал ме е много пъти в правия път. За Хубчев колективът наистина е над всичко, въобще не му дреме дали аз или някой друг ще вкара, ако не изпълняваме задачите си.
- А имал ли си пререкания с някои от съотборниците си?
- Не, никога. Петър Хубчев ме е наказвал заради несериозното ми отношение, а не заради проблеми със съотборниците ми. В отбора сме като семейство, не се делим. И аз чух слухове, че дори сме се били в съблекалнята, но това е абсолютно невярно.
- Вярно ли е, че през зимата си бил много близо до трансфер в китайския отбор на Александър Станков Хунан Булоу?
- В нито един момент никой не ми е споменавал, че някой ме иска. Заминах за ваканция, върнах се. Очевидно няма интерес. Нито ми е звънял Станков, нито са ми казали Хубчев или някой от шефовете на Берое, че ще ходя в Китай.
- Във Франция не си успял в много отбори, защото си труден характер. Вярно ли е?
- Да, точно така и аз не го крия. Много труден характер съм,
често съм правил глупости. Когато бях млад, никой не можеше да ми каже какво да правя. В младежките отбори на Седан и Монако бях нещо като звездата на отбора, чувствах се над другите, а това бе измамно. Направил съм много грешки, но се уча. Бил съм изгонен от много места - Троа, Амиен. Сега съм по-зрял, по-опитен, имам дете, гледам на живота с други очи.
- Сравнявали са те с Джибрил Сисе. Идол ли ти е и умишлено ли му подражаваш?
- Идол е силна дума, но да кажем, че той ме вдъхновява. Когато бях малък, а той не беше още контузен, Джибрил бе един от най-добрите нападатели в света. Гледал съм го по телевизията, той много пъти бе голмайстор на първенството. След мои голове съм се радвал като него - със салто или сваляне на фланелката. Чувал съм да ме сравняват с него, когато вървя по улицата.
- Срещали ли сте се на терена двамата?
- За съжаление не сме били на терена заедно. Виждали сме се случайно един-единствен път - това стана в бутик в Париж. Тогава дори Джибрил ме загледа учуден и каза, че действително приличам на него. Разменихме си фейсбук адресите. Това беше.
- Наскоро си направи татуировка с облика на Че Гевара. Какво послание искаш да направиш с този акт?
- Татуировката я направих в Турция. Точно бяхме гледали с приятели филма за Че Гевара и се вдъхнових. Той е
бил голям революционер, искал е да промени света. Впечатли ме това, че е мислим преди всичко за бедните. И аз съм човек с голямо сърце. Надявам се татуировката да ме пази и да ми помага.
- Ти си от ДР Конго, който завърши на трето място за Купата на Африка. Подкрепя ли сънародниците си?
- Разбира се, гледахме всичките мачове. Конго изненада много отбори, гордея се с тях. Подкрепяхме ги най-вече в социалните мрежи. Това бе най-малкото, което можехме да направим. Гордея се с отбора, ние, африканците, сме като едно семейство. Дано някой ден да стигна и аз до националния отбор.
- Защо играеш с №30 на фланелката?
- Това е лична история. На 30 октомври 2013 година се роди синът ми. Това е най-важният ден в живота ми.
- През есента вкара двата гола за победата над Левски с 2:1. Това ли бе най-добрият ти мач за Берое?
- Не, големите ми мачове за Берое тепърва предстоят. През есента ще шокирам много хора.
- Имаш предвид съперниците на Берое?
- Да, те да се готвят.