Още веднъж Дейвид Бекъм застана на пътя на историята, пише в коментара си за вестник „Таймс” Бен Смит. Магнетичният халф е на път да запише 108-то си участие с английския национален отбор срещу Испания тази вечер, с което ще изравни рекорда на великия Боби Муур в мачове за Англия. Бекс вече задмина Сър Боби Чарлтън, който има 106 мача, но едва ли ще достигне рекорда на Питър Шилтън, който има 125 мача за „трите лъва”.
Но къде се нарежда Бекъм сред великите англичани? Заслужава ли да бъде споменаван заедно с имената на Муур и Чарлтън – герои, които спечелиха единствената световна титла за Англия? Велик ли е Бекс или просто е имал късмет, че от 1996 година, когато бе неговият дебют, насам няма конкуренция на позицията на десен полузащитник?
Качествата на Бекъм са непрестанно обсъждани през годините, той бе отписван от много хора, че вече е аут от големия футбол. На няколко пъти обаче той успя да докаже, че неговите критици грешат и той все още има сили и глад за успехи – знак за силен характер и модел за модерен спортист.
Може да си мислите, че силният дух на Бекъм, който си пролича най-вече в решителния мач с Гърция през 2001 година, го прави един от великите? Или просто си мислите, че Бекс не е нищо повече от един жаден за слава плейбой, чиито звезден живот го прави всичко друго, но не и велика звезда?