От Елин Пелин до „Вила Парк"

Александър Тонев не обича да говори много, не само с журналисти. Предпочита да говори на терена, с топка в краката. А топката присъства в живота му от раждането през 1990 г.

Баща му Антон е дългогодишен капитан на Левски Елин Пелин, играе и в Ботев Ихтиман. Батко му Борислав също е футболист, но таванът му бе Академик Свищов. Сашо хваща окото на скаутите на ЦСКА на турнира „Данониада", като отборът му печели българското издание на надпреварата и пътува за Франция.

Не след дълго - през 2002-а, е привлечен в школата на ЦСКА, а пет години по-късно дебютира в А група едва на 17 при Стойчо Младенов. През 2007/08 Тонев изиграва два мача и има за спомен златен медал от последната засега титла на червените. След отнемането на лиценза за евро-турнирите Сашо бе гласен за титуляр, но както при почти всеки младок във формата му имаше върхове и спадове, та се наложи да бъде пратен за обиграване в Сливен на Йордан Лечков.

Макар там да почваше титуляр, не обичаше да подава топката и си навлече гнева на тарторите под Сините камъни. През 2010/11 отново бе на „Армията", изигра 23 мача и вкара 2 гола (на Сливен и Монтана). И тогава, както често се случва, птичето кацна на рамото му. Испанският треньор на Лех /Познан/ Хосе Мария Бакеро дойде да гледа Спас Делев на Литекс - ЦСКА (0:0) на 11 април 2011-а, но си хареса... Тонев. Два месеца по-късно трансферът на Сашо за 350 000 евро в полския клуб бе оформен, а Бакеро сипеше хвалебствия за новата покупка:

„Това момче е доста младо, но вече е оформен играч. Има всички качества, за да стигне до най-Високите върхове. В Лех той може да стане основна фигура". Бакеро не се задържа още дълго в Познан - напусна през зимата на 2012-а, сега е в перуанския Хуан Аурих, но се оказа прав за Тонев. Заради финансовата криза на Лех се наложи да продава звездите си вече няколко сезона поред, но българинът  постепенно успя да се наложи не само в титулярния състав, но и като лидер на терена. И тук бе обвиняван, че обича да подава и иска сам да решава мачовете.

Треньорът Мариуш Румак веднъж дори го смени още на почивката, вбесен, че не спазва тактическите му указания. В обясненията след мача спецът поясни, че вероятно Тонев не го е разбрал, защото не знае и дума на полски след 18 месеца в страната. Но нямаше как да се лиши от Тонев. Българинът вече бе ключовата фигура в състава му, а Лех се бори за титлата с Легия до последно.

В решителния сблъсък Сашо не игра поради контузия, Лех падна с 0:1 и пак остана с празни ръце. Само с една титла през новия век (през 2010-а с Роберт Левандовски в състава) и без солиден спонсор зад гърба си Лех не може да издържа финансово, ако не продава на Запад. Досега го правеше в Германия (Левандовски и Рудневс), а сега проби и в Англия. Само от тримата в последните 4 лета клубът прибра 11,2 млн. евро.

в-к „Тема спорт”