Opel Zafira: You Flexy Thing

Лесно му беше на Opel Zafira от първото поколение – моделът си ореше нивичката на седемместните компактни ванове без каквато и да било заслужаваща споменаване конкуренция. Съвсем друго е положението с "номер две", произведен досега в 670 000 екземпляра, един от които участва в маратонския тест на auto motor und sport. Две години един ван с оборудване Cosmo и 1,8-литров мотор със 140 к. с. се провираше през градското движение в Щутгарт, търпеше безкрайно повтарящи се маршрути из близките околности или превозваше редактори, фотографи и необходимите материали до далечни места за изпитания. Независимо дали се отправяше към леговището на врага VW - Волфсбург, към централата на Ferrari в Маранело или към бреговете на остров Раб и Кастильоне дел Лаго, компактният ван на Opel винаги се връщаше благополучно – стабилен и надежден – и така цели 100 080 километра.

 

По този начин той зае първо място в своя клас според индекса на повредите, изпреварвайки и отличника Corolla Verso на Toyota, и своя предшественик Zafira A 1.8 16 V, който преди шест години също оглавяваше класацията. Дали пък позабравеният някогашен рекламен лозунг - “Opel – надеждният автомобил”, отново не е станал актуален? По принцип да, стига да не бяха няколкото дреболии, които малко поизцапаха белите одежди на иначе боядисания в цвят “метро металик” компактен ван.

 

 

За повредите от гризачи, довели до смяна на ламбда сондата, автомобилът няма никаква вина – за разлика от скърцането, появило се в кормилната уредба след около 31 000 километра, заради което се наложи да смажем кормилната колона. Приблизително 30 000 км по-късно по време на редовното сервизно обслужване беше оправена електрическата връзка на клаксона, заради която той от време на време отказваше да работи.

 

Малко след това климатикът започна да издава свирещи звуци, които напомняха дишането на астматик. Това наложи проверка на уплътненията плюс доливане на охладителна течност. После настъпи спокойствие, докато около километър 82 500 феноменът се появи отново и продължи до самия край на теста. Сервизът на Opel проучи проблема, без да открие причините за него - но поне използва случая, за да смени един дефектен бутон за функциите, командвани от волана. И в двата случая става дума за проблеми, които се проявяват и при клиентите, както личи от техните писма и постинги в интернет форумите.

 

За разлика от екземпляра в маратонския тест, автомобилите на други клиенти не са се разминали само с една проверка, а се е наложило да им бъде монтиран нов компресор за климатика. В резултат оценките на собствениците на Zafira се колебаят в широкия диапазон от “Чудесна е, бих си я купил веднага отново” до “Никога не бих повторил тази грешка, съжалявам, че не си взех VW”. Ако всяка Zafira беше толкова надеждна, колкото екземпляра в продължителния тест на auto motor und sport, отзивите вероятно щяха да изглеждат съвсем другояче.

 

 

Основание за това може да е убедителното по принцип представяне по отношение на вътрешното пространство и гъвкавостта на подредбата (например схемата за разместване на седалките Flex7, която Opel пренесе в непроменен вид от продадения в около 1,4 милиона бройки предходен модел). За разлика от VW Touran, да речем, мебелировката не може да се изнася навън, а само да се сгъва, надипля и плъзга. Наистина по такъв начин си спестявате доста мъчителни усилия и търкалящи се из гаража части от обзавеждането, но пък губите някои възможности за трансформации и малка част от товарния обем.

 

С известни ограничения са принудени да се примирят и пътуващите на шестото и седмото място. Въпреки че седалките се разгъват от пода на автомобила и се сгъват обратно само за секунди, дори пасажери със среден ръст копнеят пътешествието да свърши колкото може по-скоро. За разлика от тях седящите на плъзгащата се седалка с регулируеми облегалки от втория ред могат да издържат на далечните пътувания без проблеми, както твърдят в един глас и редакторите, и читателите в своите писма.

 

По-трудно става, когато превозвате деца – за да преместите задната седалка, трябва задължително всеки път да демонтирате детските столчета. А за деактивирането на въздушната възглавница пред мястото до водача вместо ключ или бутон специалистите от Opel са предпочели решение с датчик за използване на седалката и транспондер. Това не само струва допълнителни пари, но изисква и специално детско столче на Opel. Особено глупаво се получава, когато вече притежавате друг модел или когато купите на старо Zafira без датчик за заемане на седалката. Преоборудването е или невъзможно, или незаконно.

 

Нееднозначни са и оценките за предните седалки. Едни ги хвалят като приятно стегнати и подходящи за дълги разстояния, други ги възприемат като твърди, неудобни и с прекалено къса площ за сядане. Факт е, че както креслата, така и останалата част от интериора почти не показваха признаци на износване след стоте хиляди изминати километра. При Opel сивкавият оттенък като че ли е присъщ на цветовете по начало, затова пък всичко след две години изглежда така, както в първия ден на маратона. Повърхностите, бутоните и регулаторите са приятни на пипане, въртят се стабилно и прещракват отчетливо. Като изключим поизтърканите педали и няколко драскотини по пластмасовите облицовки, компактният ван почти не показва следи от изхабяване, не скрибуца и не тропа. Обезценката от 47 процента също е в умерени рамки – от 31 140 евро, платени за версията Cosmo с голяма навигационна система, ксенонови светлини, завиващи фарове и 17-цолови колела, две години по-късно при продажба на старо се очаква да бъдат получени 16 450 евро.

 

 

Още по-непроменен остава темпераментът на Zafira. Бензиновият 1,8-литров мотор със 140 к. с., чийто дял от една трета в продажбите го прави най-предпочитан за модела, си позволява ясно доловима слабост при потегляне, както и леко забавени реакции при подаване на газ. Чужди са му както бруталната тяга при изпреварване, така и стръвта към високи обороти. Благодарение на своя равномерен и облагороден маниер на работа обаче той превръща дори най-горещите глави в любители на спокойното "плаване" над пътя, което се отразява положително и върху разхода на гориво, възлизащ средно на 9,6 литра на 100 км. Ако имате желание, спокойно може да минете и с по-малко от седем литра. И това – въпреки сравнително късите предавателни отношения на прецизно превключващата петстепенна предавателна кутия, които при движение по магистрала стават причина за повишено ниво на оборотите и вътрешните шумове.

 

Това обаче почти не накърнява добрите качества на Zafira като автомобил за далечни пътешествия – още повече че и ограничаващите обзора предни колони са по-малка пречка на магистрала, отколкото при движение в града. Там освен това може да ви изнерви и пиукането на устройството за помощ при паркиране, което продължава да предупреждава за препятствия отпред, след като автомобилът вече е потеглил назад. За компенсация Zafira, която е базирана върху платформата на Astra, талантливо държи неравностите по пътя далеч от пасажерите. Също толкова убедителни – за мащабите на един ван – са управляемостта и хомогенната, достатъчно прецизна работа на кормилната уредба. А трудните за дозиране и склонни към рязко “коване” спирачки бяха до голяма степен излекувани от тези слабости след обичайната смяна на дискове и накладки, извършена чак на 91 020-я километър.

 

С това Opel Zafira се прояви в маратонския тест не само като солиден и надежден, но и - благодарение на сравнително ниските цени за сервизно обслужване и бавното износване на гуми и консумативи, като щадящ семейния бюджет автомобил.

 

И това ако не е основание отново да развеем старото знаме на Opel...