Президентът на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков говори пред "Тема спорт" по повод 100-годишния юбилей, който този спорт отпразнува снощи. Под неговия надзор преминаха редица инициативи на централата, включително почитането на най-големите легенди на баскетбола при мъжете и жените по време на мачове на националните отбори. Предстои да бъде издадена и специална книга, в която са отбелязани най-значимите събития в историята на спорта.
- Г-н Глушков, каква е емоцията с оглед на финалното честване и церемонията за 100 години баскетбол?
- Емоцията е голяма, въпреки че, честно казано, през цялото това време е трудно да се усети чисто като такава заради множеството ангажименти и работата, която бе свършена през последните месеци. 100 години е нещо много голямо и величествено. На фона на историята на България, която е повече от 1300 години, това не звучи толкова много, дори сме твърде малки. Но ако погледнем, че историята на баскетбола в целия свят е на 120 години, то тогава този юбилей наистина е от голямо значение. Кара ме да се чувствам горд, че под някаква форма съм част от това. Не са много страните в глобален мащаб, които могат да се похвалят със 100-годишна история на баскетбола. Не случайно извършихме и толкова инициативи в последните месеци и получихме признанието на международната федерация ФИБА.
- Отговорността покрай този юбилей е голяма, но какво е усещането?
- Чувствата са смесени. От една страна, е тази наистина много богата история, която имаме в баскетбола. През годините България е била сред водещите сили в европейския баскетбол при мъжете и в световния при жените. За съжаление в случая говорим вече за малко по-далечно минало. Опитваме се да отговорим на съвременните тенденции като работа на федерацията. Смятам, че административно вървим в правилната посока. Вече мислим за дигитализация, защото бях в Китай на световното първенство и видях от първо лице какво представлява една организация на турнир от такъв мащаб. Стараем се да бъдем в крак с модата. От баскетболно естество смятам, че също правим стъпки напред, макар това да е малко по-бавно и трудно. Големите ни успехи са в миналото и трябва да се опитаме да направим така, че да си върнем поне част от позициите. Ясно е, че не можем да бъдем водеща сила в Европа и света, но с много работа и желание можем да намерим златната среда и да се задържим в нея.
- Този юбилей ще бъде ли добра отправна точка?
- Надявам се, че да. Вярвам, че събирането на младите ни баскетболисти редом до легендите, усещането от първо лице да се докоснат до онези, които са печелили медали от европейски, световни и олимпийски игри, ще ги мотивира допълнително. Както казах, не е случайно, че получаваме световно признание с присъствието на водещите имена на баскетбола на нашата церемония. За да можем обаче отново да бъдем конкурентни на големите сили, трябва да осъзнаем, че баскетболът не бива да се приема като професия и като работа. Това трябва да е кауза и призвание. Най-вече от страна на треньорите. Те трябва да работят не с мисълта, че ще си свършат просто работата, а че създават и творят. Само така може да тръгнем към онези времена, които сега ни изглеждат безвъзвратно отминали. Аз съм бил част от поколението, което игра голям баскетбол, сега и в ролята на административно управление се опитвам да поема към тази посока. Вярвам, че този юбилей може да ни обедини и да ни покаже къде сме били, за да ни вдъхне вяра, че пак можем да сме там.
