Георги Младенов: Плаша се колко много вярвам на момчетата

- Смятам, че сме готови. До­някъде се справихме с изчиства­нето на грешките. Имаме спа­дове в играта, разрешаваме от 12-13 точки за нас да се стига до само 1-2 аванс. Това трябва да го контролираме, защото сре­щу отбори като Холандия, Чер­на гора и Израел ще бъдем нака­зани.

Добро впечатление прави движението на топката в на­падение, но също така се виж­да, че тежат пропуските от чисти ситуации...

- Вижте, ако можем да вкара­ме 70 процента, ще бъде прек­расно, но не става. По-добре да пропускаме от чисти ситуации, отколкото да търсим невъз­можни кошове. Играем добре, още имаме малко проблеми в за­щита. В нападение понякога гу­бим организацията. Има още какво да се пипне, но не е толко­ва страшно. Каквото сме напра­вили - това е. Сега трябва мом­четата да са свежи и гладни за игра. Хареса ми, че срещу Румъ­ния в последната контрола ви­дях онзи Чавдар Костов, който искам.

Неговият пост, на атакува­щия гард, изглежда най-конку­рентен, но в същото Време ся­каш никой не е готов да поеме отговорността.

- Не съм чак толкова съгласен, защото и Павлин Иванов се включва добре в отбора. Млади­те като цяло влизат здраво. До­волен съм, че те започват да иг­раят с настроение и самочув­ствие. Чакам още Чавдар, а и Божидар (Аврамов). Потенци­алът ни е във външните играчи.

Наясно ли сте вече със съста­ва за Холандия?

- Да, на 90 процента съм наяс­но кои ще са в групата. Хубаво­то е, че имаме доста млади момчета. Везенков, Павлин Ива­нов, Станимир Маринов се представиха на ниво в контро­лите. Митко Димитров също. Бъдещето е в тях. Радвам се, че имат желание и показват, че ис­кат да играят.

Усеща ли се напрежение пре­ди старта?

- Не, не бих казал. Не искам да допускам напрежение. Момче­тата трябва да са спокойни и концентрирани и да знаят, че ако дадат 100 процента по вре­ме на мачовете, всички ще са доволни. Именно това ме при­теснява - не силата на съперни­ците, а дали ще сме на максиму­ма на възможностите си. Дано да имаме спортен шанс.

Преди месец казахте, че сте оптимист и силно мотивиран да успеете. Продължавате ли да сте такъв, след като вече познавате в детайли силните и слабите страни на отбора?

- Няма как да не съм. Моят оп­тимизъм няма граници. Понякога даже се плаша от себе си, колко много вярвам в тези момче­та. Начинът, по който трени­рат, концентрацията, с която подхождат, всичко това не мо­же да не ме мотивира и да ми дава увереност, че ще успеем. Тяхното желание и хъс показ­ват, че сме на прав път. Вече дали ще се класираме, зависи и от другите отбори. Все пак сре­щу нас излизат момчета с по-го­лям опит и класа, с мачове в НБА и Евролига. Само ще спомена Райе (Черна гора) и няма какво повече да говорим. Освен че съм оптимист, съм и реалист. Мно­го трудно ще бъде да спечелим групата. Това означава да взе­мем 5 победи. Ние ще се опита­ме, но най-важно е как ще тръг­нем с Холандия. Победа ще ни даде допълнително мотивация, желание и вяра.

Виждайки тази мотивация и хъс на играчите, доволен ли сте, че не дойде чужденец, който да служи за оправдание на някои да не дават максимума в тренировките?

- Знаеш, че още в началото ис­ках да сме само българи. Не смя­там, че един чужденец ще бъде много no-мотивиран да се хвър­ли на 100 процента за всяка топка от нашите играчи. Симънс ми каза, че ще дойде, за­щото иска, но видяхме какво стана. Наемникът играе по един начин за България, българинът по друг. Момчетата знаят, че всичко зависи от тях. Те трябва да решат ситуациите със собствените си сили. Имаме млади играчи, които трябва да докажат, че имат място в наци­оналния отбор.

Докъде стигна разузнаване­то?