Главният архитект на столицата: София няма нужда от 4 стадиона, скъпо е

- Г-н Диков, какво става напо­следък в нашия град? Разхож­дат се разни испанци, говорят раз­ни неща. Стадиони ще строят, молове, хотели. Кои са тези хора, какви са, какво ще строят?

- Тези хора ги доведе Христо Стоичков. Мога да кажа, че за първи път имам усещане, че може да се построи стадион. Ще кажа защо. Аз тези неща ги говоря от 4 го­дини - че нашите клубове нямат нито ресурс, нито възможност, нито право, според мен, всеки от тях да си прави самостоятелен стадион. Защото нашите клубове не могат не да построят, не могат дори да издържат един добър, модерен стадион. Защото при нас, както обикновено се казва, моето си е мое и не го давам. А чуждото е общо, искам го! София има 4 клуба - Левски, ЦСКА, Локомотив, Славия. Аб­солютно нормално е в град с население милион и половина да има 2 мо­дерни стадиона, които да са отделени на по два клуба и на тях да се игра­ят официалните мачове. А останалите стадиони да бъдат ползвани като спортна база - трениро­въчна, за младежки фут­бол, за детски футбол, за тренировки на предста­вителни отбори. Защото се знае, че на официа­лен стадион тренировки не могат да се правят. Като направиш предиш­ния ден тренировката, на следващия не можеш да играеш на този терен. Един клуб има 16 дома­кински срещи в нашето първенство. Ако влезе в европейските турнири, до края на годината стават още 4-5 международни срещи максимум. Значи ще станат 20 срещи. С 20 срещи на година и при никаква друга дейност един стадион посмъртно не може да се издържа! Схемата, за която гово­рех, е 2 клубни отбора, което значи 40 срещи плюс още 7, 8 или 9 за националния отбор - така стават към 50 и повече мача. Това вече е по-до­бра ситуация. Испанците го казаха и футболните клубове го чуха - един стадион, за да е модерен и да се самоиздържа, трябва да живее 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината. Трябва да има живот вътре в него, тряб­ва да се прави нещо, да се печели. Какво предлагат испанците? Те предлагат публично-частно парт­ньорство, изграждане на стадион, но и изграждане на търговски площи към него, изграждане на офи­си, на жилища, което да даде финансов ресурс от търговски дейности с които да се поддържат стадионите и да им дава възможност да живеят.

 

- Ако говорим за стади­они за 50-60 хил. зрители, ние ще говорим за вечно празни стадиони.

- Така е. Испанците пред­лагат много разумни реше­ния, 40 000 души стадион, който да бъде национален. Според мен до 45 хил. максимум е капацитетът на един добър основен стади­он в България. Те предлагат стадион "Септември" да бъде 15 000 и това е един много разумен размер на клубен стадион, който да поема мачове от вътрешни­те първенства. Пловдив си има традиционни два клу­ба. Там е предложен проект за 25 000 души, абсолют­но разумен капацитет за Външен изход на проекта за стадион "Септемврийска корона' , който трябва да бъде построен на мястото на стадион "Септември". 20 срещи на година и при никаква друга дейност един стадион посмъртно не може да се издържа! Схемата, за която гово­рех, е 2 клубни отбора, което значи 40 срещи плюс още 7, 8 или 9 за националния отбор - така стават към 50 и повече мача. Това вече е по-до­бра ситуация. Испанците го казаха и футболните клубове го чуха - един стадион, за да е модерен и да се самоиздържа, трябва да живее 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 12 месеца в годината. Трябва да има живот вътре в него, тряб­ва да се прави нещо, да се печели. Какво предлагат испанците? Те предлагат публично-частно парт­ньорство, изграждане на стадион, но и изграждане на търговски площи към него, изграждане на офи­си, на жилища, градски стадион в град от половин милион жители, какъвто е Пловдив.

 

- Очаквате ли всичко това да се случи така, както го предлагат ис­панците?

- Дали ще стане тази схема - да влезе инвеститор да построи стадиона, той да се ползва от клубовете, а инвеститорът да ползва търговските площи, дали нашите клубове ще дозре-ят до разумното решение, че трябва да се обединят независимо от противо­речията си и да направят едни стадиони, които да са модерни, да печелят и да могат да работят нормално - това вече е въпрос, който бъдещето ще покаже. Аз мисля, че в следващите 2-3 години ще се случи.

 

- Стадион на място­то на старото игрище "Септември" и стадион при аерогарата - това се предлага, така ли?

- Това предлагат испан­ците. Терените са чисти, в тях може веднага да влезе публично-частно партньор­ство.

 

- Кой е направил тези проекти?

- Тези проекти са на­правени от най-големите световни архитектурни фирми. Тук примерно е "Реба" - фирма, която е испанско-английска. Има участие RTKL, която е английско-американска. Това са световни фирми и наистина разбират от това, което правят. Те са доказали, че имат разумен подход към зада­чите, които решават.

- Това са архитектур­ни фирми, не са строи­телни.

- Не са строителни. Те няма да строят тези про­екти. Категорично не.

 

- Кой ще строи тога­ва?

- Въпросът със строи­телството не е първи. Той е предхождан от въпроса за парите. Защото може да се строи само когато има осигурени финансови средства, с които може да се строи. Въпросът със строителството е въ­просът кой ще инвести­ра. Няма да е държавата, защото държавата няма ресурс. Да говорим за три стадиона от порядъка на 450 млн. евро - такъв ресурс в близките 15 го­дини държавата катего­рично няма да отдели! Затова принципът, който са предложили колеги­те, е публично-частно партньорство, търговски интерес, други обекти, които да са свързани със стадиона и да дават ресурс за стадиона.

 

- Да изчистим учас­тието на държавата. Тя участва със земята.

- Точно така.

- Апортна вноска.

-Да.

 

- И нищо друго?

- Дали ще е апортна вноска, дали ще е конце­сия, дали ще е схемата на публично-частното партньорство, което за съжаление у нас не е за­коново уредено, но това е. За концесията е ясно - концесионерът плаща всяка година концесионна такса на държавата. Това е единият вариант. Другият вариант е апортната внос­ка. Държавата апортира земята и получава опреде­лен процент собственост от някакво дружество. Публично-частното парт­ньорство е тип концесия, за което много говорим в последните 10 години, но нищо не правим. Това е т.нар. схема ВОТ - билд, оперейшън, трансфър. Което значи "строиш, използваш и прехвърляш". Определен инвеститор получава правото за 35 години да построи нещо. През тези 35 години той си е направил сметката, че ще си върне инвестицията и ще получи съответната печалба и в края на пе­риода го предоставя на този, който е собственик на земята.

 

- Това е държавата. През тези 35 години какво получава държа­вата?

- Нищо не получава, получава услугата. И това е много важно, че държа­вата и София получават възможност да имат едни хубави и модерни съвре­менни обекти.

 

- А все пак получава ли данъци?

- Естествено! Този, кой­то оперира, е търговско лице, той си плаща данъ­ците, както всички остана- ли. Освен това държавата получава 450 млн. евро инвстиции. Което значи, че тук ще бъдат закупени строителни материали за толкова пари, ще има работни места и т.н. Което е безценно.

 

- Има ли потенциален инвеститор?

- Потенциален мераклия за инвеститор според мен има, поне така прозрях през това, което предста­вяха колегите на презентацията на тия стадиони. Но този инвеститор трябва да се идентифицира - какви са неговите мераци.

 

- Не, не архитектите. Говорим за хората, които бяха заедно със Стоич­ков. Там присъстваше и предприемач, доколкото разбрах, който е собственик на футболен клуб и който знае как се прави това нещо.

 

- Точно така. Ще ви кажа моето очакване. Очаквам да имат разумно отноше­ние.

 

- Кое е разумното от­ношение?

- Разумното отноше­ние е да не се поддават на очаквани да не се поддават на емо­циите. Да мислят за фут­бола, а не за собстве­ността. Тя не е тяхна тази база. Левски си има база на Терена, ЦСКА - в Бо-рисовата градина. В Рим най-големите врагове Лацио и Рома играят заедно на "Олимпико". В Мила­но най-големите врагове Милан и Интер играят заедно на "Джузепе Меаца". В Мюнхен Байерн и Мюнхен 1860 играят на "Алианц Арена". Така че това са нормални неща.

 

- Какво ще се случи тогава с "Георги Аспа­рухов", с Българска ар­мия", със стадионите на Славия и Локомотив?

- Тези клубни стадиони да останат клубна спортна база. А другият вариант е да се направят споразу­мения между клубовете и те да приемат да направят два модерни стадиона и другите два да останат като тренировъчни бази. В тия два стадиона да се инвестира пак на принци­па на публично-частното партньорство.

 

- В началото се каза, че ще се продадат опре­делени пустеещи спорт­ни терени в София и с получените пари ще се изградят стадионите на Левски, ЦСКА, Славия, Локомотив.

- И това е вариант. Ние работим и по него.

 

- Беше казано, че ще се продадат пустеещите терени на стадионите "Септември", "Раковски", "Юнак" и "Ака­демик". Какво стана?

- Засега работим само върху терена на "Юнак". Разработваме проект, кой­то е свързан с парка, не е предназначен за стадион или зала.

 

- Не беше ли по-добре тази земя да се продаде, държавата да си получи парите, а който я купи, да си изгражда молове, хотели, жилища, какво­то иска?

- Това е вторият възмо­жен вариант.

 

- Защо се отказваме от това?

- Не, не се отказваме, това е единият вариант.

 

- Ако чуждестранни­ят инвеститор поиска държавна гаранция или участие на държавата с пари, това приемливо ли е?

- Не е приемливо, защо­то държавата категорич­но, по мое мнение, няма в момента ресурс. Защото държавната гаранция се оформя като държавен дълг, т.е. тя влиза в регу­лацията на тези там про­центи, дефицити, които се изискват от нас, така че няма как да стане.

 

- Което освен всичко друго ще бъде и държав­на помощ.