Людмил Хаджисотиров-Удо е роден на 13 ноември, 1980 г. Юноша е на ЦСКА, а през 1998 г. е капитан на юношеския национален отбор на европейското първенство във Варна, където става №3 при реализаторите. Същата година заминава за САЩ. Първо учи в "Уинчиндън" и печели титлата в конференция "NIPSAC", а през 2000 г. се мести в колежа в Бостън, където записва политически науки. Там е част от отбора Бостън Ийгълс и през 2001 г. става шампион на конференцията Big East в "Медисън Скуеър Гардън". Две години по-късно преминава в Мейн, където е капитан на отбора и учи журналистика и масмедии. През 2004 г. се завръща в България. Последователно играе за Левски, Спартак МВР и ЦСКА. Последния сезон изкара в Женева (Швейц), а отскоро е шеф на ДЮШ в шампиона Лукойл Академик.
- Как на 28 години станахте мениджър на школата на Лукойл?
- Това лято разбрах, че поради здравословни проблеми не мога да продължа с професионалния баскетбол. От дума на дума със спортния директор на Лукойл Сашо Везенков се разбрахме, че мога да бъда полезен на клуба в работата с юношите. Обсъдихме някои неща и така започнах, за което съм особено задължен на г-н Везенков. Много се радвам, че ми се дава шанс да работя и да помогна с каквото мога.
- Каква квалификация имате като треньор?
- Изкарал съм 5-месечен треньорски курс в САЩ, а тук взех лиценз за треньор от федерацията с дипломата оттам. Освен това съм изкарал курсове по мениджмънт. В школата на Лукойл съчетавам 3 дейности - мениджмънт, скаутинг и треньорската работа. Иначе съм завършил журналистика и политология в САЩ.
- Работата с юношите се очертава като основен проблем в България. Разкажете как точно се работи в Лукойл?
- Лукойл като най-добрия отбор в България, логично има и най-добрата школа. Треньорите са работохолици което на мен определено ми харесва, и имат добра квалификация.
- На колко години са най-малките баскетболисти?
- Най-малките са на 6-7 г., те са в групите по бейби баскет.
- По какъв критерий избирате децата?
- Селекцията е едно от най-важните неща. Първо търсим деца с подходящи физически данни в училищата. Освен това набелязваме перспективни деца от други отбори, на които смятаме, че можем да предоставим по-добри условия да достигнат максималния си потенциал. Вече изготвихме генерална стратегия за развитие на школата и работим по нея.
- Левски нае за своята школа специалист като Ратко Йоксич. Как ще коментирате този факт?
- Мисля, че това е най-доброто решение на тяхното ръководството. И Пини Гершон го каза - при нас пирамидата е обърната наопаки. Трябва да се започне отдолу и да се работи по единна програма за развитие, която да е задължителна за всички клубове в България. Ние сега го правим в Лукойл.
- Но тази програма още не е одобрена и спусната от федерацията.
- Да, така е, но и това ще стане. В Лукойл вече поръчахме нови съоръжения и уреди за тренировки с деца от Америка.
- Гершон твърди, че в България не можеш да намериш пет деца, които да стрелят по един и същ начин. Вярно ли е?
- До голяма степен е прав. Затова в Лукойл постепенно въвеждаме допълнителна индивидуална работа с децата. Така се шлайфа техниката.
- Каква е разликата между работата с деца в Европа и САЩ?
- В САЩ основната работа се върши в университетите, но и на гимназиално ниво разполагат с отлични треньори. В Америка е лесно, защото там баскетболът е култура - всички играят и между децата има огромна конкуренция. Децата и родителите им си дават сметка, че спортът им предоставя реален шанс да направят нещо голямо в живота. В Америка непрекъснато дават баскетбол по телевизията, включително мачове от колежанското първенство. Това допълнително увлича децата, защото те знаят на кого искат да приличат.
- В последните години се създава впечатление, че американският и европейският баскетбол вървят един към друг и се приближават. Така ли е наистина?
- Преди 2-3 г. разликата беше станала сравнително малка, но сега отново ножицата започна да се отваря. Трябва да отчитаме факта, че сръбската школа е изградена на основата на американската. Те си признават, че са ползвали американски учебници и видеоматериали и са ги адаптирали. Испанците, които имат може би най-добрата школа в последните 10 г., са взимали от американците, от руснаците и от сърбите. Направили са някакъв много интересен микс. Според мен те са най-сполучливият пример в момента, защото са взели най-доброто от всички.
- А ние къде сме на картата на Европа?
- Класирането на България на европейското първенство миналата година беше безспорен успех, защото след разпадането на СССР и Югославия стана много по-трудно. Тъжната истина е, че досега повечето български баскетболисти, които са успели и играят на прилично ниво, са самоуки и са пробили с характер и голямо желание.
- Казвате самоуки. Нямаме ли треньори, които да ги научат?
- Има добри треньори в България. В Лукойл определено има много добри специалисти. Но един клуб не стига. Има и друг важен момент - доста от нашите треньори не знаят чужди езици. Федерацията трябва да изисква задължително владеене на английски език защото този проблем е сериозен и силно лимитира треньорите.
- Чуват се оправдания, че в България нямало високи деца?
- Това е банално. Всеки може да пусне телевизора и да види националния отбор по волейбол, където има талантливи, атлетични момчета, с добри фигури. Явно там се прави селекция на по-ранен етап, която дава резултати.
- Толкова ли е трудно да се вземе система от сърбите например, защото при нас не се работи по никаква система.
- Въобще не е трудно.
- А защо не го правим?
- В Лукойл в момента го правим, но въпросът е да се направи на национално ниво, да излиза продукт и да се знае върху какво е работено и какво се създава, да има изградена структура. Има няколко аспекта - създаване на програма, изграждане на структура и развитие на маркетинга. Не на последно място е квалификацията на треньорите. Сега в Лукойл печатаме плакати, които ще се разлепят по училищата и бензиностанциите, създаваме нов уебсайт, специално за школата, с профили на играчите, с характеристики. Наистина отделяме огромно внимание на работата с подрастващите. А когато клубът има добър мъжки отбор и децата виждат възможност за реализация, цикълът се затваря.
- Как гледате на обилното привличане на чужденци в клубните отбори?
- При всички положения трябва да има лимит на чужденците, да речем по двама едновременно на игрището. Иначе съвсем без чужди играчи не става. Важното е тези, които идват, да са класни. В много клубове от треньорите се изискват резултати, а не толкова развиване на младите играчи, което е проблем. Говори се за младите, но нищо не се прави. Трябва да се намери начин да се съчетаят двете неща.
- Какви са очакванията ви за новия сезон в първенството? Ще бъде ли по-равностойно и по-оспорвано?
- Може да се каже. Всички отбори са си купили чужденци, има някакво преразпределение на добрите български състезатели. Много хора смятаха, че и дербито Левски - Лукойл ще е по-равностойно и с друг завършък, но Лукойл показа класа. Хубавото е, че навсякъде се постараха да сглобят добри отбори - и във Варна, и в Самоков, и в Плевен. Това е предпоставка за интересно първенство.