Чавдар Костов, Павел Маринов и Александър Янев, които бяха изгонени от националния отбор по баскетбол след решението на селекционера Георги Младенов, излязоха с отворено писмо, в което се извиняват за постъпката си. Както е известно, стана ясно, че и тримата са се появили пияни при заминаването за Холандия за евроквалификацията.
Ето писмото, публикувано без редакторска намеса:
До нашите приятели и съотборници от Националния отбор, Президентът на БФБ Георги Глушков, всички фенове на баскетбола и до всички, които са част от него...
Поводът да напишем настоящето писмо е отстраняването ни от Националния отбор по баскетбол. Изключително много съжаляваме, че не сме част от него и искаме да се извиним на всички гореизброени за непрофесионалната ни постъпка и за разочарованието, което сме провокирали с нея. Признаваме грешката си, но ако беше само тя, писмото ни щеше да свърши дотук.
Истината е, че нещата изобщо не са еднозначни, а още по-малко принципни и коректни. Доста очевиден е опитът на треньора ни Георги Младенов да отклони вниманието от отговорността си за слабото представяне на националния отбор, да се оправдае, да си измие ръцете с нас. Изведнъж се оказа, че реакцията му трябва да е много принципна и че трябва да е само за нас. Не е имало други случаи и хора? Преди? Сега? Как така се затварят очите за едни, а се стига до крайни мерки за други? До вчера кривините се пазеха солидарно с разбиране вътре в отбора. Водеха се разговори, налагаха се санкции и наказания, работеше се върху тях. И това е нормално, защото грешки се допускат във всяка общност и тяхното афиширане никак не й помага. Днес, обаче, вдига максимален шум. Абсолютно тенденциозно! Целенасочено се търси изкупителна жертва. Защото така ще се говори за пияници, за играчи на градус, а няма да се задават въпроси. За очевидните проблеми. Големи проблеми. За интригите, за напрежението, за скандалите вътре в отбора, за играта без живот. Отдавна Националният отбор не е играл толкова слабо. И с демонизирането на трима играчи от него те нито ще секнат, нито ще се разрешат. Боли ни за този срив. Баскетболът е нашият живот и там в залата са безкрайните часове труд, отговорността ни, удовлетворението от успехите, уроците от загубите, чувствата, сърцето. Изведнъж това се забрави, а започнаха да ни сочат с пръст. Затова не искаме да си мълчим. Ако вчера сме взривявали трибуните, а днес бележим загуба след загуба е очевидно кой е източникът. С грешката си, ние дадохме повод и ще понесем отговорността си за това. Но умеем да се учим и делата ни от тук нататък ще го покажат. Ние искаме да продължим да допринасяме за развитието на баскетбола в България. За нас е важно достойното ни представяне като хора.
Не търсим оправдание или прошка, а възможност за реабилитация, за да покажем, че сме способни на това.
