Рачев: Берое е крачка напред

През тази седмица гост в предаването за детско-юношески футбол "Млади таланти" на радио Beroe Online бе Емил Рачев. Той е роден на 9 април 1990 година в Казанлък, висок е 179 см и тежи 68 кг. В интервюто полузащитникът на дублиращият тим говори за досегашната си кариера, дублиращата група, базата, разликата между юношеският и мъжкият футбол, спортният режим, представителният отбор на "зелените" и т.н.

- Би ли се представил с няколко думи?
- Казвам се Емил Рачев, на 19 години съм. Играл съм в Берое като малък, като юноша, след това преминах в Нафтекс и сега отново съм в Берое.
- Защо избра футбола и какво стимулира един млад човек да се занимава с този в спорт в днешно време?
- Като малък ходих да наблюдавам Розова долина в родният ми Казанлък и така се запалих по футбола. Още от малък съм с топката в краката.
- С какво се различава периода ти в Бургас с този в Стара Загора?
- Общо взето престоите са еднакви. И в двата клуба се работи добре. С Нафтекс спечелих републиканското първенство за юноши старша възраст родени през 1989 година. Работих с Благо Митрев и Тодор Койчев. Като цяло съм доволен.
- Как оценяваш представяното на Берое в дублиращата група, отборът постепенно набира скорост?
- Представяме се добре. Всеки мач излизаме за победа. В това първенство всички отбори са еднакви, не мисля, че има разлика дали излизаш срещу Левски, ЦСКА или срещу Монтана, Пирин или някой друг. Всички отбори сме на едно равнище.
- Скоро бяха сблъсъците ви с Левски и ЦСКА от които излязохте с чест – победа и равен. С какво тези мачове бяха по различни през твоят поглед?
- Имената на противниците са по различни и може би всяват респект. Това е, нищо особено.
- До къде можете да стигнете като крайно класиране и имате ли конкретни цели?
- Конкретни цели нямаме. Колкото по-напред толкова по-добре. Мисля, че около шестицата можем да завършим. Имаме не леки мачове, но отбора пет мача нямаме загуба, играем добре което е по-важното.
- В някои от мачовете като, че ли бяхте ощетени от реферите...
- Не мисля, че сме ощетявани. Съдията си е съдия, няма какво да го обсъждаме. Каквото е видял това е свирил. Един път ще свири за тях, друг път за нас. И той е човек, и той може да сбърка.
- Колко мача имаш през този сезон и реализирал ли си в тях попадение?
- Пет мача съм изиграл. Имам едно попадение от дузпа срещу Черно море.
- Кой мач от дублиращата група бе най-силен за теб и този който ти донесе най-голямото разочарование?
- С Локомотив (Мездра) играх добре. Също този мач ми донесе разочарование със счупването на ръката.
- Кога се очаква да се възстановиш и смяташ ли, че ще изгубиш ритъма в играта си?
- В понеделник си свалям гипса (бел.авт. 27 октомври) и се надявам в следващият мач срещу Сливен да съм на линия, и с каквото мога да помогна на отбора.
- По-различно ли е да гледаш своите съотборници извън терена и да не можеш да им помогнеш в двата възлови мача?
- Естествено, че е различно. Отстрани е много по-различно. Лошо е, гадно е да гледаш съотборниците си отстрани и да не можеш да им помогнеш с нищо. И в двата мача играха много добре, особено в защита се справиха перфектно.
- Като страничен наблюдател си видял неща които от терена трудно се забелязват. Какви изводи си извади от тези два мача?
- Когато играеш добре се създават положения и знаеш, че отзад в защита винаги има някой който да те подкрепи и да ти поправи грешката.
- Смяташ ли, че дублиращата група е положително явление в българския футбол и стимулира израстването ви като млади футболисти?
- Дублиращата група е много добре организирана. Това е едно стъпало за преминаване от юношеска възраст към мъжки футбол. Добре е, че е направена тази група. Не е проблем, че срещите ни са в средата на седмицата, все пак трябва да се съобразяваме с графика на първите отбори. Публика също е много важна. Когато отстрани има някой да те подкрепя играеш със съвсем друго желание и настроение.
- Към вашият тим се приобщиха няколко състезатели на представителният тим. До колко това помага за вашето израстване и до колко ви пречи?
- Не мисля, че пречи. Повече ни помага, защото повечето са футболисти с опит и малко или много можеш да научиш нещо от него, и знаеш, че този човек в даден момент ще се нагърби да помогне на отбора.
- До колко налагането на чужденци е вредно и къде е ползата от него?
- Не мисля, че аз трябва да коментирам тази тема. Всеки треньор си избира дали да налага чужденци или не.
- Не е тайна, че пътят на един футболист до мъжкият футбол е доста труден. Понякога не е достатъчно да имаш само талант и класа...
- Не мисля, че е така. Рано или късно всеки получава шанса си.
- Убеден ли си, че след време ще успееш да се наложиш в представителният отбор на Берое?
- Надявам се.
- Полусезонът е вече към своят край. Лично за теб успешен ли е той и къде можеш да подобриш играта си в оставащите мачове?
- Във всеки един мач трябва да си подобрявам играта, всеки един мач трябва да излизам за победа, да се раздавам до край и да помагам на отбора.
- Кой от оставащите мачове определяш като най-възлов?
- Всички мачове са възлови, но мисля, че срещу Литекс ще бъде най-трудния мач.
- Как се стигна до идването ти в Стара Загора?
- Бях в седми клас и на един турнир Борис Киров ме хареса, предложи ми да дойда и така.
- С какво работата ти тук се различава от тази в родният ти град?
- Тук се работи много повече с юношите. Там също се работи, но няма такова високо ниво.
- Казанлък е дал на България доста добри футболисти, а не може да вкара отбора си в "Б" група. Как си обясняваш това?
- Няма спонсори, няма кой да налива пари в отбора и това е причината според мен.
- Изживял си един не много лек период в Берое, когато отборът беше пред закриване. Какво си спомняш от този момент?
- Бяха трудни времена тогава. Може би затова предпочетох да отида в Бургас.
- Сега се завърна пак в Стара Загора. Това като крачка напред в твоето развитие ли го определяш?
- Да. Благодаря на цялото ръководство което спомогна това да стане реалност.
- Работата на Благо Митрев като шеф на школата ли допринесе за твоето завръщане?
- Да. Той също има голяма заслуга да се върна отново тук, както Петър Колев и Вендо Сивриев. Цялото ръководство и искам още веднъж да им благодаря.
- Има ли по-специална причина, за да започнеш да се занимаваш с футбол и как се запали по този спорт?
- Няма по-специална причина. От малък съм с топка в крака и накарах баща ми да ме запише да тренирам футбол.
- Как гледаш на това, че доста от футболистите са следени и извън терена?
- Нормално. Според мен е нормално да бъдат следени, защото малко или много трябва да се влагаш в тренировки. Не можеш да си легнеш в 2-3 през нощта и на другият ден да си рано на тренировка.
- Какво ти дава стимул във футбола и живота?
- Желанието да се доказвам.
- Предполагам твоята амбиция е трансфер зад граница. В коя държава смяташ, че би могъл да се реализираш?
- Не знам. Всеки мечтае за трансфер в чужбина, но първа трябва да си го заслужиш. Стъпка по стъпка.
- Можеше ли дублиращият отбор в този си вид да има по-добър точков актив в момента?
- Мисля, че можехме да вземем повече точки, но в началото отборът не беше сработен. След това мача с Пирин малшанс.
- Тренирате на изкуственият терен, а мачовете си играете на стадион "Локомотив". Не е ли малко разпокъсан графикът ви?
- Разпокъсан е, но трябва да сме доволни на това което имаме. Базата не е лоша, много е добра даже. Просто терените са различни. На изкуственото топката върви по-бързо, а на естественият терен малко по-бавно. Отскачането също е различно, странно е.
- Идват ли достатъчно зрители на вашите мачове?
- Идват, но винаги може да се желае повече. Публиката е един допълнителен стимул.
- Задоволява ли те нивото на групата и къде могат да се подобрят нещата?
- Групата е добра. Всеки трябва да се раздава.
- Толкова ли е осезаема разликата между българският футбол и този който се играе на запад?
- В тактическо естество мисля, че отстъпваме на западните отбори. Може би с желание компенсираме, но само то не стига.
- В Берое постепенно ще започне да се залага на по-млади момчета. Мислиш ли, че това преливане става плавно и по-правилният начин, и следят ли ви изявите хора от спортно-техническият щаб на първият отбор?
- Следят изявите ни. На всеки мач има представители на ръководството и те решават по какъв начин да стане това нещо. Ние сме работници и изпълняваме техните заповеди.
- До колко вашият стил на игра се доближава до този който налага треньорът на първият тим Илиан Илиев през твоят поглед?
- Играем в същата схема като първият отбор. Мисля, че и тренировките са ни като на първият отбор.
- Смяташ ли, че може още да се засили връзката между първият и дублиращия отбор?
- Може да.
- Имате ли учебни игри с тях или процеса на трениране и подготовка е различен?
- Процеса на тренировки е различен и все още не се е стигало до учебни игри.
- Имаш ли предложение за договор с първият тим? Говорено ли е с теб на тази тема и какво очакваш от бъдещето?
- Аз съм сключил договор. В бъдеще се надявам да ми се даде шанс и да го оправдая.
- Как би приел евентуално преотстъпване в по-слаб тим?
- Не знам. Ако се стигне до преотстъпване най-вероятно ще отида. Малко или много да се обиграя и да мога после да дам всичко от себе си за първият отбор.
- Трудно ли става преминаването от една възрастова група в друга?
- Не е толкова трудно, но от юношески в мъжки футбол е по-различно. Бързината с която се играе е съвсем различна и не можеш да си позволиш в нито един момент да се скриеш на терена, и трябва да се раздадеш.
- Много твои съотборници в предишни разговори се оплакват от съдийството особено в Сливен. Ти бил ли си свидетел на драстично нарушение на съдийския правилник от страна на главните действащи лица?
- Да, там се свири съвсем различно от това което трябва да е. Но не мисля, че трябва да говорим на тази тема.
- Кое е най-силното качество в твоята игра и къде виждаш слабости?
- Не знам, треньорът трябва да определи това нещо. Не съм аз човека който трябва да казвам. В защита трябва да се подобря.
- Успяваш ли бързо да се придвижиш в двете фази на играта?
- Надявам се.
- Мачът, който няма да забравиш в досегашната си кариера?
- Срещу Левски с отбора на Нафтекс, елиминирахме ги на четвъртфинал. Този мач няма да забравя никога. Като малък съм печелил трофеи на турнири.
- Индивидуални награди имаш ли?
- Имам купа за голмайстор и най-добър млад футболист на Берое.
- Любимо попадение?
- Нямам любимо, всяко попадение си е важно само по себе си.
- Чувстваш ли се привилегирован, че като нападател си малко по в центъра на събитията, обираш овациите?
- Не, не мисля. Във всяка една фаза всеки трябва да е отговорен за своя пост. Наистина в някои моменти засенчваме другите.
- Кой е бил най-трудният момент в кариерата ти и съответно този който ти е донесъл най-голяма радост?
- Преди година и половина претърпях операция на коляното. Бях извън терена 6 месеца и това може би е най-трудният ми момент, както сега този месец със счупената ръка. А най-радостният – завръщането в Берое.
- С какво вторият ти период в Берое е по-различен от първият и лично ти промени ли се за това време?
- Мисля, че се промених. Тренировъчният процес в момента е много по-добър, трябва да бъдеш отговорен.
- Чувстваш ли се като част от голямото семейство на Берое?
- Да. Много съм радостен, че се завърнах тук. За мен това е стъпка напред.
- Има ли подобрение в терените или смяташ, че може да се желае още?
- Винаги може да бъде по-добре, но все пак трябва да сме доволни и на това което имаме. С идването на Благо Митрев всичко се е променило тук и това изкуствено игрище помага на тренировъчният процес.
- Стъпвал си на базата на Нафтекс. Наистина ли е толкова добра или е малко прехвалена?
- Наистина е добра. Нафтекс имат доста затревени терени, както и изкуственото на Лазур.
- Представителният и дублиращият отбор на Берое са в челото, но общото между тях е, че се представят на приливи и отливи. Вярваш ли, че това ще се промени?
- Надявам се. За първият отбор не съм аз човек който трябва да говори. За дублиращият отбор всеки мач си е различен сам по себе си, нагласата може би е различна.
- Изградил ли се е вече колективът ви по начинът по който искате вие, за да вървите нагоре?
- Да. Изгради се много добър колектив и мисля, че от сега нататък ще вървим само нагоре.
- Какво знаеш за историята на Берое?
- Знам за шампионската титла през 1986 г, за победите над Ювентус, Атлетик Билбао...
- Много казанлъчани са играли в Берое – Иво Иванов, Христо Янев, Радко Калайджиев и др. Те са оставили следа в историята на клуба. Вярваш ли, че би могъл да продължиш тази тенденция?
- Надявам се.
- Продължава ли Берое да бъде притегателна сила на талантите в района?
- Мисля, че наистина Берое е притегателна сила за талантите в региона. Момчета от цяла България идват тук, за да търсят развитие. Има и други школи, но Берое си е Берое.
- Помага ли ти интелекта във футбола и до каква степен?
- Мисля, че ми помага, за да търся по-бързи решения на терена.
- Суеверен ли си?
- Да.
- Имаш ли ритуал преди мач?
- Винаги обувам първо лявата обувка и първо стъпвам с левият крак на терена.
- Открил ли си за себе си голмайсторската рецепта и би ли я споделил?
- Всяко положение се отличава от другото, но трябва да имаш самочувствие пред вратата.
- Какво мислиш за дузпите е статичните положения?
- При тях се иска повече майсторство, но шансът също трябва да е с теб. Те са много важна част от футбола и всеки отбор трябва да бъде силен в тях.
- Какво мислиш за спортният режим?
- Режима е много важен. Трябва на тренировка да се влагаш максимално все едно си на мач.
- Сега работиш с Петър Колев. Какво промени той в мисленето ти на терена и начинът ти на игра?
- Мисълта. Кара ме да работя по-бързо с топката, за да мога да създавам празни пространства за другите. Също така променя позицията ми, което е радващо, за да мога да се усъвършенствам и на други постове.
- Лично ти на кой пост се чувстваш най-удобно?
- Зад нападателя, като ляв халф също се чувствам удобно. Нямам претенции за пост, но зад нападателите се чувствам най-добре.
- Каза, че мисълта е много важна във футбола. Мисълта и игровата ситуация съчетават ли се по време на играта или мисълта е тази която ръководи и която дирижира?
- Мисълта е тази която ръководи. Още преди да получиш топката трябва да имаш решение как да отиграеш ситуацията.
- Умееш ли да четеш играта казано на футболен език?
- Мисля, че да до известна степен.
- Лично теб изненадва ли те доброто представяне на първият отбор?
- Не ме изненадва. Отборът играе много приличен футбол и заслужено са в челото. Оценките не съм аз човека който трябва да ги дава.
- За съжаление тима е в тежка финансова криза, трудно се намират пари. Вярваш ли, че хората от старозагорският бизнес ще обърнат поглед към проблемите на тима, за да не се стигне до ситуацията преди две години?
- Не мисля, че ще се стигне до ситуацията преди две години. Берое е клуб с традиции, който ще намери спонсори и ще бъде измъкнат от тази криза.
- Един от шефовете на тима Дамян Георгиев намекна, че има вероятност след паузата да се разчита и на вас – по-младите. Вие готови ли сте да понесете тази тежест?
- Мисля, че сме готови. За това тренираме всеки ден и се раздаваме.
- Кой е най-добрият ти приятел в отбора?
- Всички са ми добри приятели, но с Димитър Вакавлиев съм най-близък.
- Само заради това, че и двамата сте от Казанлък ли?
- Не. Просто с него съм израснал и той ми е като брат близнак.
- Гледал ли си Радко Калайджиев и имал ли си възможност да се докоснеш до неговият стил на игра, и какво знаеш за него?
- Не съм го гледал лично. Чувал съм, че е бил много добър футболист. Не се познавам лично с него.
- Къде според теб може да завърши отборът на Илиан Илиев?
- Надявам се в петицата.
- А вашият тим?
- И той там някъде.
- Пожеланието ти към слушателите на радио Beroe Online, феновете на Берое и твоите съотборници?
- Всички да са живи и здрави, да подкрепят любимият отбор и да идват на нашите мачове.