А после - защо нямало публика

Представителят на така наре­чените "фенове" не спира да се ту­па в гърдите колко полезно не­що са направили те в малката стаичка миналата седмица, един вид за назидание и с пос­лание за всеки следващ трень­ор на сините, а също така и към Тодор Батков. Едва ли не -вкарахме Левски в правия път. Това сме ние и решаваме кои сте вие.

 

Това обаче е странно, за­щото собственикът явно не е притеснен, че някакви хора нахлуват в негова частна собственост и опитват фи­зическа саморазправа с негови служители.

 

Също така обезпокоително е, че бивш президент и бивш треньор на Левски на гърба на пострадалите си правят ев­тина реклама. Томас Лафчис щял да влезе в ръкопашна схватка, а Емил Велев също ня­мало да позволи да бъде събле­чен.

 

Иначе е лесно пост-фактум да си чешеш езика, това е ясно. Но когато става дума за накърнено достойн­ство и посегателство спрямо беззащитни хо­ра, ситуацията не предполага подобно храбро тупане в гърди­те.

 

Тези дни никой не се постави на мястото на съпругата и дъщеря­та на Ивайло Петев, на семейството на Наско Сираков, както и на же­ната до пресаташето Кирил Лулев и неговите роднини. Всеки от тях, който е гледал на живо кадрите от представянето на треньора на "Герена", вероятно е изпад­нал в стресова ситуация. Ни­как не е приятно да гледаш как любимият ти човек е обг­раден от десетина души с аг­ресивен външен вид и вражес­ко поведение. Изплашените физиономии на седящите на масата срещу грубия език и заплахите на качулатите фенове - това не е била най-при­ятната гледка за роднините и близките на служителите на Левски. Особено в секунди­те, в които ситуацията изли­заше от контрол.

 

А на всичкото отгоре, след като минаха скандалните се­кунди, в стаичката не се поя­виха нито сотаджии, нито полицаи. След като съблечени­ят Петев бе изгонен, десети­на минути Сираков и Лулев стояха срещу вражески настроените запалянковци, а през това време как ли са се чувствали семействата им? Ситуацията бе взривоопасна и никак не е уместно след то­ва всеки да се пъчи, че не би допуснал такова публично съб­личане. А публичен побой на десетима срещу трима по-достойно ли щеше да е?

 

Ама видите ли, някои от тези привърженици били об­разовани и интелигентни.хо­ра. Оня идиот от Норвегия, който уби десетки деца на остров, също е учил много и е имал културни обноски. Изна­силваните в парковете също не са се родили такива и го правят спонтанно. Така че Иво Тонев нямаше смисъл да ни обяснява колко мили граж­дани и добри съседи са тези, които посегнаха на Ивайло Петев и притесниха Си­раков.

 

Това, че никой не ис­ка да осъди морално аг­ресорите, само им да­ва още вдъхновение, за­щото те сега ходят по улиците като герои. А това, че такива еле­менти ще отдръпнат още редови левскари от стадиона, е вън от съмнение. После - къде ни е публиката? Ами публиката си живее с отбора, чете, интере­сува се, слуша, гледа, но бяга от стадиона, до­като там не стане по-спокойно.

Желю Станков, "Тема Спорт"