Агентът Георги Градев: БФС бе притиснат от ФИФА и УЕФА, не от съдийския скандал

Георги Градев е лицензиран агент на УЕФА за уреждане на футболни срещи. Доскоро бе и лицензиран агент на футболисти към БФС, но след като получи наказание, определено от него като недопустимо, разкъса публично своето разрешително. Роден е на 27.12.1975, бивш футболист (вратар) на отбори от България, Турция, Белгия и Нова Зеландия. Има дипломи от Техническия университет и от УНСС, специалност „Финанси” в София, от Университета в Питсбърг (САЩ) и от Birkbeck College of University of London. Особено държи на последната си диплома, защото тя му дава право да се занимава с юридически услуги и консултации в областта на спорта. Ръководи агенция „Gradev Sports Ltd”. Претендира той самият да е една от причините, довели до свикването на извънреден (държи на това определение) конгрес на Българския футболен съюз.

- Г-н Градев, очаквате ли да се случи нещо важно на конгреса, след като президентските избори се превърнаха във фарс?

- Този конгрес не е свикан, за да се търси конкурент и евентуално заместник на Борислав Михайлов, а за да може БФС да приведе устава си в съответствие с изискванията на ФИФА и УЕФА. Той бе свикан, след като няколко пъти ги сезирах за несъответствия между устава на БФС и практиките на тази институция. След което на Михайлов бе препоръчано да напише нов устав и Марсел Бенц от УЕФА дойде и им го подготви.

След това обаче 3 пъти го връщаха на БФС за недобре свършена работа, а на 12 август ФИФА обяви, че започва да „разследва” БФС. И се свика конгресът. А съдийският скандал, който ескалира напрежението, се случи едва след като ФИФА предприе по-твърди мерки към футболния ни съюз. Да кажа и че през есента трябва да има още един, редовен конгрес, тъй като предстоящият си е извънреден.

- В какво БФС нарушава международните правила във футбола?

- Ами например в дискриминацията на чужденците в отборите. Според чл. 24 от устава на БФС „професионален футболист може да бъде преотстъпван на друг ПФК веднъж в една спортно-състезателна година”. Малко по-надолу в чл. 24.9 обаче пише, че „ПФК не могат да преотстъпват своите професионални състезатели чужденци на друг български ПФК”. Това е дискриминация и нарушава Чл. 3 на ФИФА.

Същото се отнася за футболистите аматьори, на които по идентичен начин им се забранява да преминават от един клуб в друг в рамките на един сезон. Освен това БФС е определил таван при договорите от 3 години, докато ФИФА допуска продължителността на контрактите на играчите да е до 5 години. Отделно е квотният принцип, който противоречи на изискването на Европейската комисия за свободно движение на хора, капитали и услуги.

- Какви изисквания са отправени към БФС?

- Да вкарат в устава си клауза, позволяваща техните решения да се обжалват в чужбина, тъй като в България няма независим арбитраж. Футболният съюз е първа и последна инстанция по прекратяването на договорите на играчите. И когато Арбитражната комисия отсече, че един контракт се разтрогва по вина на клуба, ходи се разправяй. При това положение как да са независими? Мога да ви кажа, че когато случаят с Георги Христов стигна до Апелативната комисия, вътре се изпокараха – явно не се бяха разбрали помежду си предварително, какво решение да вземат.

Да не говорим, че в България самото съществуване на Арбитражната комисия на БФС е незаконно, защото по трудовите спорове трябва да се произнася съдът. (Градев тук си противоречи, тъй като неговият клиент Пламен Марков бе освободен от ЦСКА по трудови отношения. След неговото обжалване в БФС, което постанови разтрогване по вина на клуба, Градев пое защитата му в Лозана, където делото бе прекратено, а Марков плати разноските му - б.а. )

- Докъде ще стигне делото с Георги Христов? (Г-н Градев защитава интересите на „Ботев” по него, б.а.)

- Ще обжалваме в швейцарския федерален съд и това е последната възможна инстанция. Често се случва от Спортния арбитражен съд (CAS) делата да се прехвърлят там. Трябва само президентът на „Ботев” Димитър Христолов да даде съгласието си. А това, че CAS остави без решение случая Христов, не означава, че ние не сме прави. Освен това не е вярно, че в Лозана не могат да се разглеждат въпроси от национално измерение – там вече минаха няколко такива дела, последното бе за спор между перуанеца Клаудио Писаро и Перуанската федерация.

А преди това там „Витория” (Гимараиш) се жалва от „Порто”, Ашли Коул от Английската федерация, „Аполон” (Каламария) от Гръцката федерация и от „Олимпиакос”… В последния случай CAS си е гласувал юрисдикция, стъпвайки върху правилата на Гръцката федерация. Така че твърдението на колегата Ивайло Дерменджиев, че не е възможно дело с национално измерение да мине през Лозана, не е вярно.

- Защо го твърди?

- Не е наясно с нещата. Този човек загуби три крупни дела – на щангиста Гълъбин Боевски и на лекоатлетките Венелина Венева и Ваня Стамболова. А можеше да спечели намаление на санкциите – особено в случая с лекоатлетките, където се изясни, че има доказано нарушение при вземането на допингпробите им. И президентът на федерацията Добромир Карамаринов го призна. Мисля, че вместо за 2 години, двете щяха да бъдат дисквалифицирани за 6 месеца. А Дерменджиев дори не е пледирал по случая. За Гълъбин да не говорим – неговото наказание е цели 8 години. Съжалявам, че говоря срещу колега, но той самият пръв си го позволи и така наруши етичните правила в гилдията.

- Тогава защо и вие го правите?

- Искам хората да знаят с какъв човек си имат работа. Иначе можем да не си пречим, защото сме общо трима човека в България, които се занимаваме с такива случаи – ние двамата и Иво Ивков. Аз специално имам участие вече в 27 дела, от които едно (на Радостин Станев) е спечелено, седем са оттеглени и клубовете са си платили, а останалите не са завършени. Донесъл съм пари на доста клубове, включително на аматьорския „Обеля”. Печелил съм дела и срещу „Манчестър Сити” и „Динамо” (Москва). В последните 2 случая тези клубове също си платиха.

- А какво ще се случи с делото "Фелипе да Коща"?

- Това, което е предвидено от ФИФА в подобни случаи. Да Коща е постъпил некоректно, защото още преди да уведоми ЦСКА, че иска да напусне, е преговарял с „Левски” и е подал молба за разтрогване на договора. Представители от "армейския" клуб са го чакали след Нова година да му дадат дължимите пари, но той е бил „скрит”, за да не бъде намерен и да мине молбата му през Арбитражната комисия.

Вероятно в неговия случай ФИФА, макар и може би чак след година и половина, ще присъди в полза на ЦСКА. След това играчът ще бъде дисквалифициран за 4 месеца, а той и „Левски” заедно ще платят компенсация – заплатите, оставащи до края на договора му с "червените". Като на „Герена” ще получат забрана за трансфери за една календарна година. В случаи като този е много важно да се знае, че „Левски” ще бъде третиран като виновен до доказване на противното. Такава е практиката.

- Защо си скъсахте агентския лиценз, даден ви от БФС?

- Защото не искам повече да имам общо с тях. Още повече, че тези хора, които ме наказаха (Комисията за лицензиране на агенти на играчи, б.а.) нямат право на това. Според устава на БФС мога да бъда санкциониран само от Дисциплинарната комисия. Действието на хората на Михаил Касабов бе неправомерно. Освен това, такава комисия за лицензиране на агенти не е предвидена в устава. А на 21 януари постфактум измислиха нов Правилник за лицензиране и за дейността на агентите на играчите. Същата тази комисия досега не е организирала нито един семинар на агентите, нито пък ни е пратила някакви формуляри или просто информация, свързани с дейността ни.

- Създаването на независим арбитраж в България няма ли да намали клиентелата ви?

- Не, няма! Работа имам достатъчно, но тогава поне няма да се занимавам с тези глупости и проблеми, с които сега съм обграден. В момента БФС работи така, че клубовете непрекъснато да трябва да се допитват за това кое е правилно и кое – не. По този начин централата държи футбола ни в подчинение.