Атанас Курдов: С по-малко от 5000 лв. на месец не се оправям

Атанас Курдов вече не е играч на Ботев. В четвъртък той подписа договор с втородивизионния Лудогорец. Вчера нападателят даде интервю пред "7 дни спорт".

- Мнозина биха ви упрекнали, че не продължавате кариерата си в чужбина или в някой роден гранд, а избрахте Лудогорец. Не съжалявате ли?
- Не съжалявам и не мисля, че съм сгрешил.

- Откога от Разград се интересуват от вас?
- Последната им оферта беше от преди седмица. Иначе желанието им да ме привлекат е от два месеца. Дори на два пъти отказах предложенията на хората от Лудогорец, защото исках да продължа да играя в Ботев (Пд). Исках да знам, че целите на отбора ще са големи и намеренията на бъдещия собственик са много сериозни. Затова исках да разбера от г-н Цветан Василев какви са намеренията му и дали е решил да инвестира сериозно в клуба и дали всичко не е хвърляне на прах в очите на феновете на Ботев. Изчаквах, но така и не се видях с него. Започнах да си мисля, че всичко е балон който ще се спука.

- Твърди се, че сте изнудвали ръководството на Ботев за пари. Вярно ли е?
- Исках да знам, че нещата ще потръгнат и да подпиша поне за 2 години. През тези 6 месеца, които прекарах в Ботев, месечната ми заплата беше 900 лева. Това, че съм изнудвал клуба за пари, не е вярно. А след като вече се обяви, че клубът ще има високи цели и ще се инвестират сериозни средства, беше редно да разговарям с бъдещия съсобственик на клуба. Аз съм млад човек и е нормално да разполагам с  5000 лева месечно, за да живея нормално и да задовалявам потребностите си.

- Наистина ли ще вземете 100 000 лева от Лудогорец?
- Това, дали ще получа 10 000, 100 000, 200 000, или 300 000, са лично мои неща и го знаем единствено аз и брат ми. Благодарен съм на Ботев, че ми помогна в труден момент. Пожелавам на Ботев само успехи.

- Други оферти от чужбина или България имаше ли?
- Всички знаят за интереса на Локо (Сф). Бях разговарял с Дончо Донев, който ми каза, че вероятно ще се разделят с Цветан Генков и че имат желание да ме привлекат. Два дни по-късно трябваше да преговаряме, но това не се случи.