Един от най-добрите футболисти на България Димитър Бербатов даде ексклузивно интервю за предаването "Код Спорт" no TV+. Предлагаме ви втората част от разговора с легендарния нападател, който подготвя благотворителен мач на 14 юни в София.
През 2008 година три часа преди да затвори трансферният прозорец на летището имаш най-скъпия шофьор в света - сър Алекс фъргюсън.
- Това беше като по филмите. Не го очаквах. Бяха ни пратили самолет, кацнахме 6 Манчестър. Емо Данчев знаеше какво се случва и кой ще ни чака, но не ми каза. Слизам развълнуван, не знам къде се намирам. Започвам да си представям как нося фланелката, играя и вкарвам голове. В същия момент чувам: "Хай, Берба!" И кого да видя? Сър Алекс. Изпаднах 8 шок, губиш ума и дума, като видиш такъв по-известен човек. Пътуването беше неудобно, но пък забавно.
И още една история - 10 минути преди края на трансферния прозорец -факсът от Тотнъм го няма...
- Имаше един напрегнат момент. Сега си мисля, че тези неща продължават да се случват в Англия, защото там обичат драматизма. Всичко трябва да се случва в последния момент, да не изпуснем нещо по-добро, въпреки че нервите на футболистите се опъват. Въпреки че конкретно в моя случай имаше факс. Аз бях пред инфаркт, Емо също. Съра и Дейвид Гил бяха спокойни. Казват: "Спокойно, всичко ще бъде наред!" Викам си: "Как спокойно? Ще си изпусна шанса!" Вече губех надежда и по едно време факсът дойде. Бях в тотален шок и не знаех къде се намирам. Успяхме някак си. Последваха целувки и прегръдки. Накрая всички бяха доволни.
И си 8 Театъра на мечтите.
- Да. Съра ме пита: "Ти с кой номер искаш да играеш?" Вече бяхме подписали и бях доволен. Викам си "Вече няма какво да стане, не може да ме върнат" и казах - девети.
Три сезона и половина при червените дяволи...
- Аз си ги броя четири.
- Да, реално са така. Четири сезона при червените дяволи - триумфи, малко разочарования. Какво все пак най-много се е запечатало в съзнанието ти?
- Като цяло почти всички неща. Вече бях на най-високото стъпало. Успях поради труда си, упоритостта си и защото не се предадох. Това беше моята награда за всички трудности, които изпитах в кариерата ми. Всеки път, когато отивах на тренировка или имах мач, дори и трудните моменти или когато съм бил тъжен поради различни причини, винаги съм оценявал факта, че съм в Манчестър Юнайтед, тренирам под ръководството на най-добрия треньор, играя с едни от най-добрите футболисти и също така се изправям срещу някои от най-добрите футболисти. Разбира се, Всичко това бе съпроводено с възходи и падения, добри резултати и загуби, с купи. Като цяло всичко беше като в рая.
Датата 2010 година говори ли нещо?
- Не знам какво се Случило. Аз съм много зле зле с датите.
Димитър Бербатов - Ливърпул 3:2.
- Да, между другото приятели постоянно ми напомнят тази паметна дата, а аз все забра-вям и питам какво се случило на 19-и. Може би тогава беше моментът, който дори тези, които I още подлагаха на съмнение качествата ми, ги признаха. Особено втория гол. Малко хора могат да вкарат пo пoдoбен начин. Това не е нескромност и арогантност, а виждане за собствените си качества..
Аз знам какво мога и какво не мога. Точно такъв вид голове никога’ не са ми били трудни, защото обичам импровизацията
Специално този мач не само за мен, а и за отбора беше готин момент.
И още една дата 27 ноември 2010 година - там головете не са три, а пет срещу Блекбърн.
- Странното после беше, че някой ми обясняваше, че е трябвало да вкарам шест. Все едно пет не са достатъчни... Окей, донякъде имат право, защото, ако бяха шест, щях да съм единственият футболист с толкова голове в един мач. Но след това дори не се бях замислял какви футболисти са в тази класация, както и че съм първият чужденец, вкарал пет гола и т. н. Мачът беше от тези, в които, ако бях ритнал от центъра, топката щеше да влезе. На четвъртия-петия гол се опитах да подавам, но топката се връщаше при мен, рикошира... Всичко беше наредено.
Преживя ли финала в Шампионската лига през 2011 година, когато остана извън групата?
- Преди известно време Съра каза, че е било грешно решение. Това е най-голямото признание, че в случая може би е постъпил грешно.
И най-големите бъркат...
- факт. Въпросът беше, че не се намери един човек, който да приеме това решение като нормално, тъй като специално този сезон станах голмайстор и пак имах усещането, че откъдето ритна топката, ще я вкарам. От коляното в носа да ми се удари, щеше да влезе. Не че щяхме да победим, но се чувствах във форма. Самочувствието ми беше такова, че със затворени очи ще вкарам. Разбира се, беше изненада, дори шок за мен, но се случи.
В този мач Барса скри топката на Юнайтед...
- И в предишния бе така. В крайна сметка тогава Барса беше в апогея си. В първия мач може би започнахме по-добре. Роналдо имаше един шанс за гол. Ако се бяхме възползвали, нещата щяха да се развият по друг начин, но вече е минало.
Спомена Роналдо - как си партнираше с него?
- Продължавам да обяснявам на младите момчета в България и в другите отбори за него. Всички му се радват. Имитират го - кой може, кой не може. Понякога се получават и циркаджийски изпълнения. Казвам: "Окей, няма лошо, че искате да имитирате, но този човек идваше първи на тренировка и работеше като животно".
Арогантността му е заслужена
Той вярва в качествата си и ги подкрепя с игра, голове, купи и т. н. Но тренираше зверски. Всеки ден плуване, фитнес, коремни преси. Оставаше след тренировка и се виждаше, че амбицията му е толкова голяма, и в крайна сметка му помогна да успее.
Затваряме "английската страница" с фулъм.
- Във Фулъм беше супер. Мартин Йол ми даваше топката и знаеше, че няма нужда да ми казва каквото и да е.
От малък си фен на Нюкасъл. Имаше ли възможност да преминеш при свраките?
- Не. Аз добре знам, че нямат нужда от мен. Те си имат добър отбор.
Говорил ли си някога с Алън Шиърър?
- Да, представяте ли си, Алън Шиърър ми взимаше интервю, мисля, че за Би Би Си. Беше дошъл на "Олд Трафорд", аз пак бях притеснен. Незнайно защо ме привличаше този футболист с това как вкарваше голове отвсякъде и как ги бореше с лакти.
Не трябва да подминаваме и темата за националния отбор. Сега, като мина време, как оценяваш решението си да спреш - като правилно, прибързано или неточно?
- Може да се тълкува по много начини. Най-важното в случая беше, че аз не съм се отказал от националния отбор, а се оттеглих, защото реших, че е правилният момент. Вече е минало, гледам да не се връщам към тези моменти.
Друг цитат - "Ще дойда да ви оправя футбола един ден".
- Но казах, ако ме поканите. Истината е, че във всяко нещо, което правя, трябва да се чувствам подготвен, а не да се впускам в нещо, без да имам и най-малката представа кое как се случва.
Ще се наредят ли нещата за българския футбол?
- Ще се наредят.
Как?
- Не знам. Ето, виж базата, която се направи на Българския футболен съюз, е много хубава. Бях да я видя. На хубаво място, хубави терени, хубав хотел. Предразполага те, като отидеш, да искаш да играеш футбол. Готино е направено. Някаква стъпка към нещо по-добро.
Обичаш киното, не се ли изкушаваш да се появиш в някой български сериал? Не вярвам, че нямаш покани, но може би нашите продуценти не могат да си го позволят...
- Да, може би очакват да ме поканят и аз да отида ей така. Трябва да ми предложат нещо. Имам мерак и желание. Направих един клип, може би сте го гледали.
Да, даваш анонс за заложбите си.
- Скрит талант.
Какво стана с рисуването?
- Рисуването си върви, когато имам възможност и се отпускам. Сега с две деца е по-трудно да намеря такова време, но, когато мога, си релаксирам. Интересите ми са различни в много области, футболът за съжаление е до време, но той си остава моята любов. Но не може да играем вечно и трябва да се ориентираме в други поприща.
Защо избра да живееш в България?
- За момента съм тук. Казах и преди, че се чувствам добре. Пък и ми харесва страната. За какво правя този мач тук? За да дойдат и да видят. Постоянно съм им говорил на всички колко хубава страна имаме - море, планина, всичко. Да, и ние си имаме нашите кусури, обаче държавите, в които съм бил, имат същите проблеми.
Как гледаш на политиката?
- Далеч съм от нея все още но никога не се знае. В момента имам други приоритети.
