ЦСКА 1948 ви представя Борислав Ангелов. Той е на 20 години и играе като защитник. Борислав е юноша на ЦСКА, а зад гърба си има и опит в Германия. Мечтае да облече националната фланелка и да чуе химна на шампионска лига.
- Здравей, Боби. Разкажи ни за футболната ти кариера.
Бях на 8 години, когато започнах да тренирам в ЦСКА. Първият ми треньор беше Ангел Калбуров, Бог да го прости. Беше голям човек и голям треньор, тъжно ми е дори да говоря за него. Много го обичах и уважавах. Останах в ЦСКА до 15-годишна възраст, когато станахме републикански шампиони. На 18 години заминах за Германия и играх един полусезон в Карл Цайс, където не успях да преподпиша и се върнах в България. Една година играх в дублиращия отбор до 21 години на ЦСКА, след което продължих в Царско село и сега отново се върнах в ЦСКА.
- Какво за теб е ЦСКА 1948?
За мен означава всичко. Това е отборът, за който съм играл, за който съм горял. Дори когато не бях в ЦСКА, този отбор беше в сърцето ми. ЦСКА 1948 означава на първо място чест. Харесва ми идеята за този проект, който се създаде, и с удоволствие ще дам всичко от себе си, за да го развием. С добра игра и резултати знам, че ще доведем повече хора на стадиона. Освен, че се борим във всеки мач за победата, ние играем до края. Няма значение дали водим с много, научени сме да продължаваме да даваме всичко от себе си.
- Липсва ли ти „Българска Армия“?
Определено ми липсва. Там съм прекарал много голяма част от живота си.
- Кой е най-паметният ти мач там?
Един от най-паметните ми мачове на „Българска армия“ е полуфинал в турнира за Купата на България срещу Левски при набор '95. Тогава ги отстранихме с дузпи, а това бе един от най-силните ми мачове в цялата ми кариера.
- А кой е най-паметният ти мач от този сезон?
Със сигурност мачът срещу Хебър е най-запомнящ се. Това бе най-силният противник, който срещнахме през първия полусезон. Поведоха ни с 1:0, но стиснахме зъби, играхме така, както треньорът ни искаше и заслужено се поздравихме с успеха. Това бе най-добре изиграният ни мач.
- Ще продължите ли в същия дух през втория полусезон?
Очаквам да завършим този сезон без допусната загуба и да направим подобаващ реванш срещу Конелиано за равенството през есента. Надявам се да успеем да спечелим и Купата на Аматьорската футболна лига. Няма да е лесно, но ако продължим да тренираме по същия начин, ще успеем. Валентин Илиев знае как да ни мотивира. Много години е бил лидер както в ЦСКА, така и навън. Знае как да те накара да искаш победата.Дори по време на тренировка, той ни кара да търсим успеха до последно. Казва ни, че трябва да обичаме победата, без значение дали играем официален мач или ритаме пред блока. Най-хубавото е, че е добър психолог и има обратна връзка между него и нас, което за мен е най-важното за един колектив.
- Първо място този сезон, Купата на АФЛ, а след това...
Не искам да говоря за това далечно бъдеще. Имам някакви планове в главата, но не искам да ги коментирам. Ако продължим да работим по същия професионален начин, да влагаме всичко от себе си на тренировките и извън тях, със сигурност ше постигнем много с този отбор.
- Какви жертви си правил заради футбола?
Жертвите не са малко. Най-вече семейството ми е страдало заради моята страст към футбола. Не веднъж съм закъснявал за рождените дни на малкия ми брат, чакал ме е да го взема от училище, но аз закъснявам заради тренировка. Най-голямата жертва, може би, е заминаването ми за Германия на 18 години. Тогава напуснах страната си, семейството си в името на футбола и в името на това да се развия.
- За какво мечтаеш?
Мечтата ми е да облека националната фланелка, а на клубно ниво да чуя химна на Шампионска лига.
- Коя е послената книга, която прочете?
Ако бъда честен, не съм много по четенето. Последната книга, която прочетох е на Джон Кехоу – „Подсъзнанието може всичко“.
- Кой е любимият ти футболист?
Много харедвам Кристиано Роналдо заради начина му на работа и всеотдайността. Историята на Джейми Варди също е много вдъхновяваща.
- Кой е любимият ти отбор?
ЦСКА е единственият отбор в сърцето ми. Когато моите връсници гонеха топките, аз винаги съм бил в Сектор Г. Спомням си на мача срещу Бешикташ, че тогавашният ни треньор Милан Чирич ме видя как се бях качил на оградата. На следващия ден доста ми се кара, но това е – ЦСКА е в сърцето ми. Иначе симпатизирам на Барселона, може би заради дядо ми.
- С какво ще запомниш 2016 година?
Имаше много приятни и неприятни емоции. Ще запомня годината с това, че с ЦСКА 1948 започнахме нещо, което искам да завършим. Искам хората като ме срещнат, да кажат „Браво! Вие започнахте от нулата и постигнахте нещо велико.“
- Какво ще пожелаеш на феновете?
Пожелавам им да са живи, здрави и щастливи. Нека да идват на нашите мачове, а ние ще им носим само радост и хубави емоции.
