Валери Божинов облече тренировъчния екип на Ботев Враца този следобед и се включи в заниманието на стадион "Христо Ботев". Ето какво сподели Божинов пред сайта konkurent.bg.
- Можете ли да повторите фурора от сръбското първенство и тук, в българската Първа лига?
- Ами не знам. Дойдох, за да говорим с кмета Каменов, който е и президент на клуба. В процес на разговори сме. Надявам се да се разберем с кмета. Затова съм тук. Искам да опозная футболистите, града, тези прекрасни фенове, за които съм слушал много и добри неща... За мен е много важно да има настроение в отбора. А тук видях - усетих един силен дух, на един добър колектив, което е важно преди да взема решение за себе си дали да подпиша договор. Важно е да видя, че отборът има цели, че иска да бие. Гледал съм доста мачове на Ботев Враца, говорим непрекъснато с треньора Сашо Ангелов, който както знаете е мой баща.
- Кога ще подпишете?
- Нищо още не съм подписал. Искам да усетя атмосферата. А и не сме се разбрали с кмета.
- Името Ви е голямо за българския футбол и знаем какво можете да дадете на Ботев. Но вие какво очаквате да получите от Ботев?
- Дойдох тук, защото ми се играе. Омръзна ми да си седя вкъщи. Но преди да взема решение ще ми трябва да помисля, да се ориентирам в обстановката. За нито един футболист не е добре да гледа мачове по телевизията, когато е в активна възраст и има още какво да даде на футбола. Искам отново да усещам тръпката всяка събота и неделя. В предишния си отбор - Риека, нямах това усещане, макар че имах добри условия и отборът ми беше сериозен.
- А докъде стигнахте в преговорите?
- Предстоят ни. И ако се разберем с кмета, мисля, че Ботев е правилното решение за мен и моята кариера. Идвам във футболен град, в който публиката живее и гори с проблемите на отбора - това е нещото, което търся. Мисля, че ще си помогнем взаимно, ако облека екипа на Ботев - и клубът на мен, и аз на него. Каузата ни е една - да вървим напред и да печелим победи.
- За никого не е тайна, че ако дойдете в Ботев, няма да е за пари, а заради баща Ви Сашо Ангелов, който е формирал и футболните ви дадености, и характерът Ви. Не е ли така?
- Точно така е. Идването ми в Ботев е съдба. Както Сашо ми е помогнал, когато съм имал нужда от него, така е време и аз да му върна този жест. В живота на футболиста съдбата е едно от най-важните неща. Ето, дойде време и аз да направя нещо добро за Сашо.
