Дано фамилията Пеневи върне това, което не можахме ние

Господин Стоичков, защо решихте да се върнете като треньор в България?
- Просто ситуацията бе такава, че ме покани най-добрият отбор в България в последните години - Литекс. На мен винаги ми е харесвало да приемам такива предизвикателства, да мога да изпълня тези задачи, които съм си поставил пред мен. Литекс е отбор с голям авторитет в България. Има отлична школа, която търси да постигне най-голямото в българския футбол. И естествено, когато един президент и най-вече приятел, какъвто е господин Гриша Ганчев, има такава голяма амбиция, такова голямо желание Литекс да пробие в Шампионската лига и да стигне колкото се може по-далеч в евротурнирите, няма как да му откажа. Другото нещо, което ме накара да приема поканата му, е, че в Литекс може да се работи спокойно, условията са прекрасни и това, че отборът в момента не се намира в изгодна позиция, за да защитава шампионската титла от миналата година. Това обаче е голяма отговорност за всички нас, които във всеки мач трябва да играем само за победа.
 

На няколко пъти сте казвали, че не искате да сте повече треньор на български отбори, как ви изкуши Литекс?
– Казвал съм, че няма да бъда повече треньор на националния отбор. А дали някой го е разбрал правилно, или не, това си е негов проблем. Защото съм минал начело на националния отбор и по една или друга причина не се класирахме, но пък нали след мен много се класираха. Всички отбори след мен играха на европейски и световни първенства. Пред мен и пред моите приятели това, което съм казвал, е, че за националния отбор вече много трудно може да направя тази крачка да се върна. Да, ще помагам, никога няма да ме чуете да кажа една лоша дума за националния, за президента на БФС, за вицепрезидента, за всички хора у нас, които работят за развитието на футбола. Колелото се върти, аз оставам приятел с тях, но това, което опитах и всичко исках да дам от себе си, за да може отборът да се класира за световно и европейско първенство, не можа да стане. Оттам нататък се приеха други мерки, но не искам да се връщам назад във времето и какво е било. Пожелавам сега голям успех. Треньорът на националния отбор ще има цялата моя подкрепа. Любо познава почти всички футболисти в България. Дано фамилията Пеневи върне това, което не можахме да върнем ние.
 

- ЦСКА никога не са говорили с мен, така че тази тема ни най-малко не ме вълнува. Това, което се случи в последните седмици, е, че поех този ангажимент към Ловеч и всичко останало е на заден план. Оттук нататък моята цел и моята работа е да покажа на момчетата в Литекс неща, които не са свикнали да се правят в България. И ако може да направим така, че самите футболисти да дадат малко повече от себе си, за да може да защитят първо своите имена, авторитета на клуба и на всички хора, които сме около тях.
 

- Абсолютно никога, защото едно приятелство не се купува, то се доказва. Поне аз така ги приемам нещата. С Гриша Ганчев се познаваме от 80-те години на миналия век. И до днес си оставаме такива приятели, каквито сме от първия ден, когато той е дошъл в София, аз съм дошъл в София и сме били заедно по залите, когато той се е борил, а аз съм играл в ЦСКА. Аз имам много малко такива приятели, които във времето са показвали и доказвали, че могат да бъдат истински. А не само ядене и пиене, щракане с пръсти и аз имам 5 лева, ти имаш 10 лева, и аз карам такава кола и мога да ида на ваканция... Това не е приятелство.
 

- В момента съм треньор на Литекс. И всичките ми сили и енергия са свързани с това как по най-бързия начин отборът да спечели Купата на България, защото това е най-прекият път към Европа. Оттам нататък във времето всичко ще си идва само по себе си. Никой не е застрахован от бъдещи трансфери или смяна на треньорския пост.
 

- Аз съм си направил изводите, така че каквото и да коментирам сега, няма да е коректно от моя страна. Първо, защото в последните години се смениха няколко треньори на този отбор. След това политиката на клуба не можа да я коментира всеки, а ние в България сме свикнали да сме всезнайковци за всяко нещо. Така че това какво се е правило и работило преди мен въобще не ме интересува. Вълнува ме от 5 януари, когато застанах начело на тима. На този етап нямам никакви проблеми. Самите футболисти трябва да могат да усетят, че не всичко е пари, татуировки и лъскави коли в този живот. Трябва повече труд, дисциплина, отговорност.
 

- И ние си повтаряме можем да идем на дискотека, можем да караме хубави коли. Но е много трудно да кажем ние можем да свършим нещо или можем да вкараме три гола днес. Това е нашият манталитет. Не говоря само за сегашното поколение, а и преди. Това трябва да се изкорени още от детските години. Лошото е, че вече го няма спорта на улицата, спорта в училищата и детските градини, загърбихме ги. Много от малки взехме да караме децата на градина и на училище с лъскавите коли. Мен това ме учудва. Ние за съжаление не можем да променим всички деца в България. Това трябва да бъде ясно, но всеки родител трябва да си зададе този въпрос- какво трябва да направя за доброто на моето дете и да бъде то по-различно от другото. Децата трябва да спортуват повече. Това е задължение и на спортното министерство. Вярвам, че Свилен Нейков ще възстанови спортните училища. Щом залагаме на спортовете, които ни носят най-големи успехи, тези училища трябва да се отворят, да се върнат. Трябва децата да се избират с конкурс. Не може всеки да бъде в големия спорт, както и не всеки може да бъде политик. Не всеки може да е суперзвезда и да спечели „Златна топка" и „Златна обувка". Но всеки, който бъде избран с конкурс, трябва да има една-единствена цел - аз искам да стана шампион. Само така може да върнем обичта към спорта у децата и всеки по света да се страхува от българските спортисти.
 

- Предполагам, че тези футболисти, които са в момента в състава, са много класни. Играчи, които са гледани много време и затова е предприет ходът да бъдат закупени. Оттук нататък с тези, които са ни на разположение, плюс може би един или двама, ако ние искаме да бъде качествен отбор, нещата не трябва да зависят от количеството, а от качеството. Ти може да имаш 40 футболисти и да не спечелиш нищо. Може да имаш 15 и да станеш световен или европейски шампион.
 

- По принцип преди години в България идваха знайни и незнайни чужденци и много неможещи. Имахме право на 6 чужденци извън ЕС, а сега са трима. Това даде път на много млади български футболисти, което е правилна политика. Тази практика бе възприета, когато аз бях треньор на националния отбор и помолих за това намаляване. Защото ние трябва да даваме път на нашите футболисти. Да, аз съм съгласен да има чужденци, но да бъдат пет класи над нашите играчи, за да може да се учат от тях младите. Но не може да вземем някой футболист, само защото е от Бразилия, Холандия или Испания и е на нашето равнище и така да затриеш пътя на един 18-годишен наш талант. Няма как от този чужденец да искаш всеки мач да вкарва по 3 гола и да бъде суперзвезда.
 

- При мен това няма да стане. Аз няма да допусна това, при положение че испанският футбол ми е познат от А до Я. (б.р. - интересното е, че в момента на проби в Литекс е именно играч от Сегунда Б -Хуан Гера от Севиля Б). Така че дали ще е първа дивизия, втора или Сегунда Б, няма да им допусна тази възможност. Всеки един футболист го познавам и знам какви са качествата му. Така че ако трябва да дойде някой в нашия тим, той естествено ще бъде от Сегунда А, но най-малко от отбор от първите 5-6. Все пак това са тимове, които са били в първа дивизия и по една или друга причина са изпаднали и искат веднага да се върнат. Аз обаче ще давам път на нашите млади футболисти, които са на по 16-17-18 години. Един, двама, трима, четирима всяка година ще се качват в първия отбор. В момента имаме шестима такива, които тренират с нас, за да усетят самата обстановка и каква е действителността в големия отбор.
 

- Който не се доказва, ще трябва да търсим друг футболист да го замести. Не бързам с края на селекцията и със затварянето на трансферния прозорец. Искам от моите играчи да бъда затруднен в избора си кой трябва да започне дадения мач. Аз да бъда затруднен кого да сложа да играе, а не играчът. Всички за мен са равнопоставени и имената не играят. Играе желанието, отговорността и това, което се тренира от понеделник до петък.
 

- Искат го всички отбори. Той е голям, зрял човек - баща. Знае много добре качествата си и докъде може да стигне. Сам трябва да си решава. Ние ще подадем ръка на Валери да излезе от ситуацията, в която е. Ако той прецени и е уверен в своите възможности, че може, аз нямам никакви проблеми да го взема.
 

- Да побеждаваме. Това е най-точната дума. Само когато всеки изпълнява задълженията си и указанията на сто процента, тогава може отборът да бъде победител. А когато всеки иска да прави нещо по-различно и не изпълнява задачите, които са поставени преди мач и през седмицата, който и да е треньор, успехи няма да има.
 

- Нито правя сметки, нито искам. Защото най-лошо е да правиш сметки без кръчмар.

- Мога да говоря, когато свърши първенството. През първия полусезон не съм бил.
 

- Мач като мач. Който е по-дисциплиниран и направи по-малко грешки, той ще бие.
 

- Като спортист може би това, че с Барселона загубихме финала за Интерконтиненталната купа в Токио през 1992 година срещу Сао Пауло. Като футболист всичко съм спечелил. Не ни разрешиха да стигнем до финала на Световното първенство през 1994 година, но и четвъртото място за нас е голям успех.
 

- Аз съм доволен, че моите приятели испанските журналисти, които работят с нея, са изключително доволни. Работи това, което знае да прави. Винаги говори компетентно и обективно.
 

- Естествено, че иска. Все пак е много различно една жена да се занимава с футбол и спорт. За мен е радващо, че 60-70 процента се справя сама и навлиза в материята. Няма ненаучен човек.
 

- Няма такива. Това, че някой български тъпанар си позволява да го напише, това е друг въпрос. Моите деца са много над тези, които пишат, и не им обръщаме внимание. Още повече моята щерка не обръща внимание на тези, които не могат да й стигнат и до токчето.
 

- Било е и ще бъде. Ние това не можем да го избегнем. Аз мисля, че трябва да разграничим малко тази работа. Имал съм възможност да бъда с много политици, с които после сме останали и ще си останем добри приятели. Това е най-важното. Така беше по времето на Тодор Живков, на Добри Джуров, на Мирчо Асенов, на генерал Добрев, на доктор Желю Желев, на Надежда Михайлова, на Петър Стоянов, на Георги Първанов и сега на Росен Плевнелиев, на Бойко Борисов. Ние трябва да им помогнем, да им дадем един тласък. Много е трудно на нашите политици да приемат загубата. Това е най-голямата беда в България. Бъди джентълмен. Това, че си загубил едни избори, ами забрави малко какво си правил във времето или се осъзнай. Помогни на тези хора да вървят по правилния път.  Много е лесно да критикуваме. Ти какво даде за тази държава? Ние ви показахме какво сте направили, поне аз до 90-а година видях. Оставете тези хора сега да разгърнат целия потенциал, който имат. Нима Бойко Борисов или Росен Плевнелиев искат да направят лошо за държавата? Ние все търсим кусурите. Ами ние разчекнахме един Ивайло Московски за БДЖ. Ние този човек го оставихме без кости. Изкарахме го най-големият виновник в държавата, че железниците не вървят. А тези, които протестират, колко време са работили в железниците, КНСБ ли са, какви ли са? Какво си дал ти за тази държава и колко дни трудов стаж имаш? Аз не съм продал държавниците, не съм купил тези железници. Или когато преди години външният дълг се преобърна, някои да спечелят, да откраднат и да си направят хотели. На тях никой не им търси сметката. А че сега сме направили две магистрали, направили сме зала, ще започнем да правим и нови стадиони - всичко е криво. Не може, не може и не може. Никога няма да се оправим така, ако не си дадем приятелски тласък. Не казвам да ида да му ударя един шут или да го блъскам. С диалог и разбиране ние може да се оправим. Все пак сме държава от 7 милиона. 600 километра ни е от граница до граница. И ние не можем да се оправим, срамота. Ако не си подадем ръка, ще станем бетер гърците. Вярвам обаче, че малко по малко, лека-полека тази държава ще стане едно страхотно място за живеене. Не че сега не е, но трябва още. Какво й трябва на България -туризъм и селско стопанство. Но България не е Христо Стоичков. Има още толкова много велики спортисти - световни, европейски и олимпийски шампиони.
 

- Аз 20 години съм там. Имам приятели в цяла Испания. Все пак съм играл в Барселона. И то когато в онези години никой не смееше да каже, че може да опонира на Реал Мадрид. Все пак да бъдеш четири пъти шампион в ерата на Реал Мадрид, който е бил пет пъти подред, не е малко. Да имаш срещу себе си играч като Уго Санчес, който всеки сезон е вкарвал по над 30 гола. Това не е лесно и трябва да му се отдаде заслуженото. Целият ни отбор тогава имаше уважението на Испания.
 

- Защото нямате нищо общо с хората, точно, кратко и ясно.
 

- Труд, труд, труд. Резултатите ще дойдат сами.