Собственикът на ЦСКА Гриша Ганчев говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той рядко дава интервюта, но не само затова думите му имат тежест. Винаги говори открито и непринудено, без да иска предварително въпроси или да поставя табу по определени теми. Близо десетилетие футболен клуб ЦСКА живееше в перманентна турболенция. Имаше дори периоди, когато реално липсваше пилот в самолета и логично се стигна до тежка катастрофа. След нея мнозина предричаха изчезване на гранда от футболната карта, но ето, че на 11 октомври “червените” фенове се израдваха мощно и спонтанно като за спечелена титла. И имаше защо. На този ден клубът от Борисовата градина плати 8 милиона лева, за да си върне своята емблема, а с нея и своята идентичност. ЦСКА не само оцеля, но явно иска да се завърне по-силен на голямата сцена. Гаранциите за тази мисия мнозина виждат в основния собственик на клуба, който от четвърт век има репутацията на най-сериозния меценат на българския спорт. В първата част от дългото му интервю Ганчев говори за ЦСКА и клубната емблема.
- Здравейте, г-н Ганчев! Голям мач се оказа този с плащането на прословутите 8 милиона за емблемата. Вярно ли е, че в деня „Х“ на плащането сте били някъде далеч на Изток? При объркване на часова разлика или на полет можеше ли да стане гаф?
- Още преди три години, когато аз и Инджов се заехме с ЦСКА, беше ясно, че трябва да се плащат активи и пасиви на старото търговско дружество. Това е нормално. Всеки ден в света фалират фирми, образуват се нови и т.н. Друг е въпросът, че тук имаше някакви елементи на чест, морал и т.н. По принцип не съм привърженик да се хвърлят пари в канала. В крайна сметка излезе и там голяма измама. Синдичката е продала някакъв имот в старото търговско дружество, което въобще не съществува, то си има собственици. И най-лошото и парадоксално е, че съдът я подкрепя.
- Плати се, за да се узакони измамата – това ли е моралът в крайна сметка със синдичката?
- Едни пият и се веселят, а балъците плащат накрая. Такъв е моралът на тези географски ширини. Оттук-нататък вече трябва да се мисли за съвсем други неща.
- Защо в последния момент се случи всичко, един вид “last minute”? Пари ли трябваше да се събират?
- Не е в последния момент. Просто се водеха много дълги дела. Доколкото съм запознат от нашите юристи, те са искали тази неправда по някакъв начин да я елиминират. Тя да го извади този имот от дружеството и ние да си платим с по-ниска цена в зависимост, колкото струва този имот. Но в крайна сметка съдът я подкрепи и купуваме нещо, което го няма в активите, но както и да е.
- Какво се промени за вас лично като собственик на ЦСКА след края на сагата с емблемата?
- За мен нищо. Както знаете, ЦСКА има около 15-16 емблеми. И аз не знам сега коя сме купили, защото само един от предшествениците е заложил три в НАП. По времето на други предшественици и ръководители на ЦСКА, гледам емблеми с някакви лъвове, тигри и т.н. Най-старата емблема я показахме на юбилея за 70-годишнината. Дори я има в книгата, в която имате сериозен принос и една година се мъчихте да я направите.
- Защо тогава в крайна сметка беше много важно за вас да купите емблемата?
- Аз дадох дума преди три години, още когато се събирахме на „Армията“ им го казах. Плюс това с Инджов си бяхме решили, че старото търговско дружество трябва да го купим с активите и с пасивите. Не го казвам сега. Казал съм го и пред други ваши колеги и т.н.
- Тези 8 милиона лева ще променят ли нещо от плановете за реконструкция на стадиона?
- Мисля, че няма да променят, но все пак 8 милиона са си 8 милиона. Ние ги хвърлихме един вид в канала. С тези пари нищо полезно не може да се случи. Като изключим, че има един стар автобус, от който може би ще вземем 2-3 хиляди лева за скрап, малко скъсани чорапи и гащета. И това е.
- Но стотици футболисти и други деятели ще вземат.
- Това е хубаво, да. Някой ги е лъгал навремето, а сега ние им платихме. Дори някои от тях не ги и познавам. Кога са играли? Пък смея да твърдя, че горе-долу съм запознат в последните двайсет и няколко години с футболистите в България.
– Червената половина на България полудя от еуфория в социалните мрежи на 11 октомври следобед, но се говори че няколко дни по-рано тарторите на агитката са ви ядосали. Ако е така – защо?
- Те не могат да ме ядосат по простата причина, че са много малки да ме ядосат. Но самата философия на този клуб трябва да видим оттук-нататък как ще продължава. Ако те си мислят, че могат да намерят по-кадърен човек, да заповядат. Ние сме ОК, “open” сме. Примерно да бие сто пъти Левски подред, да бие Септември с по 20:0 и от този род. Футболът е много жесток спорт. Носи радости, но носи и несгоди. Усещам тази психопатия в нашите Фейсбук герои - паднали сме, а синcj ми много плаче. Хубаво, но какво да направим? Това е спорт. Барселона също пада, а за Реал Мадрид какво да кажем сега? Ами за великия Байерн Мюнхен? И нямам думи за Манчестър Юнайтед! Техните синове сигурно си късат ризите! Във футбола, ако не караш по правилата, те наказват жестоко, защото е много жесток спорт. Но аз мисля, че ние караме по правилата. Стратегията ни е правилна. Оттук-нататък те трябва сами да изберат. Ако мислят, че има извънземен отбор в света, който може да побеждава нон-стоп, няма проблеми. Ако намерят точния човек и точните изпълнители, аз съм ОК.
– Какви са целите на ЦСКА като инфраструктура на клуба? Говоря за базата, проект за нов стадион…
- Ние още не сме излезли на нулата. Инвестицията в Панчарево, която е над 4 млн. лв., е доникъде. Трябват ни още два тревни терена, един изкуствен, закрит. Отделно трябва да си направим общежитието за децата, защото академията ни е под всякаква критика. Също така се строи фитнес център на Панчарево. Но терените са малко, ние сме построили три терена. Когато дойдохме в ЦСКА, там имаше дървета големи колкото вас, по два метра. Сега горе-долу придоби някакъв що-годе нормален вид, но има много работа там. На първо време трябва да завършим Панчарево, за да може да си настаним академията и да почнем да си вадим наши собствени кадри. Знаете, че съм привърженик повече българи да играят, но трябва да им създадем условия. А ние условията засега ги нямаме. Пръснали сме ги из цяла София, плащаме безбожни наеми и т.н. А за стадиона според мен трябва пак да отидем на разговори с държавата. Не е нормално ЦСКА да плаща 96 хиляди лева наем на месец за двете руини там. Може би това е единственият клуб в света, който плаща за нещо, а насреща няма нищо. 96 хиляди лева всеки месец са наемите. Отделно 250 хиляди лева са данък сгради, такса смет и т.н. от ползвателя. Сегашният ЦСКА е ползвател. Като ги съберем тези числа, горе-долу отиват близо 1,5 млн. лева. Колко отбори в „А“ група имат бюджет 1,5 млн. лева? А това е само наемът на ЦСКА. Някак си не върви! Поне министърът на спорта е сериозен човек и мисля, че ще се споразумеем. Дано се споразумеем, но да направим публично-частно партньорство, за да може като инвестираме там… Ние ще си тръгнем рано или късно, но който дойде след нас, поне да сме оставили нещо!
- Остава и феновете да имат нерви, за да се бърза бавно. Явно твърде бързо се забрави каква беше ситуацията в ЦСКА.
- Сега им е много приятна ситуацията в клуба. Първо, клубът няма никакви борчове. Второ, всичко се изплаща на секундата и трето – от тази година започна да има и големи приходи. Знаете продажбата за много пари на Каранга, продажбата на Антон Недялков в Далас. Сега тези постъпления влизат. Отделно и нелошото представяне в УЕФА също донесе близо 1,5 млн. лева. Но мога да ви кажа и колко са техните приходи от билети – 500 хиляди лева на година криво-ляво. С тези 500 хиляди какво можем да направим? Освен да купим на Десподов два-три чифта нови футболни обувки.
