Сръбският полузащитник на Миньор Перник Горан Янкович е един от най-силно представящите се футболисти на чуковете през есенния полусезон, като пикът на игрите му бе срещу Берое, когато отбеляза 2 гола за успеха с 3:0. Вчера той се съгласи да даде интервю специално за читателите на „Тема Спорт". Ето какво заяви Брата, както го наричат съотборниците му.
- Горане, в много силна форма си и благодарение на теб Миньор постигна няколко забележителни резултата, Чувстваш ли се герой?
- Не, не, в никакъв случай не съм герой. Радвам се, че в един определен момент успях да помогна на отбора да победи, но това не означава, че съм направил нещо изключително. Хубаво е, когато един от нас успява да бъде на точното място в точното време и по този начин решава даден мач. Сега бях аз, но преди това бяха Румен Трифонов, Ивайло Иванов...
- Кажи как се стигна до идването ти в Перник?
- Още когато треньор беше Димитър Алексиев, дойдох и преминах проби. Ръководството остана доволно от мен и така се стигна до трансфера ми, за който не съжалявам. Чувствам се супер в Перник.
- Кои според теб са най-добрите футболисти в българското първенство?
- Бардон, Ивелин Попов и Небойша Йеленкович са най-качествените играчи в първенството. Към тях ще прибавя и моя съотборник Румен Трифонов, който може да играе във всеки от местните грандове.
- Разкажи ми за живота си, когато беше войната в твоята родина?
- Беше много тежко. По време на първата война аз бях малък и не помня много, но ужасът от бомбардировките на НАТО над Белград още ми е пред очите. В началото беше много страшно, но след първата седмица се свиква със сирените, с тътена, с развалините...Тогава нас, сърбите, ни спаси това, че обичаме песента. Американците стреляха по нас, а ние пеехме и живеехме, сякаш нищо не се случва. Така оцеляхме.
- Играл ли си срещу грандовете в Сърбия - Звезда и Партизан, и би ли ги сравнил с ЦСКА и Левски?
- Да, имам няколко мача срещу тях. Тези двубои не се забравят, още повече че като малък бях от червено-белите. За мен Цървена звезда е като Левски - отбор на народа, ЦСКА и Партизан са военни клубове.
- Като малък си бил от Звезда, а сега?
- Сега съм от Миньор (смее се).
- Вие победихте ЦСКА, това ли е най-великият мач в кариерата ти?
- Да, може би, но не искам да подминавам и мачовете срещу Черноморец и Берое, в които също играхме чудесно.
- А защо не играхте по същия начин срещу Левски и Литекс, май тогава не се напрягахте особено?
- Това са глупости. Просто когато играхме срещу Левски, все още не бяхме сработени, защото мачът бе доста рано. Срещу Литекс не знам защо, но играхме малко по-слабо, а те ни бяха разучили добре, като ни бяха гледали срещу Черно море, когато изпуснахме много и накрая нещастно паднахме с 0:1. Мисля, че нямахме късмет.
- Играл ли си някога в уредени мачове?
- Не. Тук, в Миньор, това е изключено. Нашият собственик г-н Вангелов, ако разбере нещо подобно, ще ни убие.
- Откакто си в Миньор, минавало ли ти е през ума да си тръгнеш, защото ти тежко?
- Беше ми много тежко в началото на пролетта миналата година, когато паднахме от Беласица с 0:3. Тогава бяхме в омагьосан кръг, но дори тогава не съм си помислил за напускане.
- Докога смяташ да останеш в Перник?
- Не знам. На мен ми харесва тук, но решенията ги взимат шефовете. Моят договор изтича през лятото. Още не сме преговаряли и не знам дали ще искат да удължим контракта ми.
- Пак ще се върна на темата за уредените мачове. В Сърбия имаше доста арести за корупция, а в България не, толкова по-чист ли е футболът у нас от този в родината ти?
- Аз често се чувам с мои приятели, които ми казаха, че в Сърбия вече са се преборили с корупцията.
- Значи арестите са помогнали и това е хубаво. Вече казах, че за такиванеща в България нямам информация, защото мен ме интересува само Миньор, а ние в подобни неща не участваме.
- Да, но много хора решиха, че мачът с ЦСКА е точно такъв...
- Това са идиоти, които заслужават наказание за това, че обезценяват труда ни.
- А какви са целите на Миньор?
- Да побеждаваме във всеки мач, да играем красиво и да радваме фе-новете ни, а като класиране - колкото no-нагоре, толкова по-добре.