Създателите на обновения изцяло официален сайт на ЦСКА публикуваха десетки видео материали, свързани с историята на клуба. Един от тях е посветен на периода 1981-1990 г. и е най-дългият от всички - 46 минути. В него са включени спомените на редица емблематични фигури като Георги Велинов, Стойчо Младенов, Спас Джевизов, Цветан Йончев и други. Във видеото присъства, разбира се, и най-ярката червена звезда Христо Стоичков. Камата е заснет в Музея на спортната слава на ЦСКА и разказва какви качества е необходимо да притежаваш, за да пробиеш в отбора, и какво го е изстреляло в световния футбол.
Като тръгнеш по алеята на "Армията", усещаш, че отиваш на специално място, нещо свещено. Тук има събрани толкова години история, че не можеш да имаш друг манталитет, освен да побеждаваш. А когато погледнеш всички купи в музея, осъзнаваш, че през този отбор са минали какви ли не футболисти от висша класа - символи, легенди... Първите стъпки в ЦСКА никога не можеш да ги забравиш. Да ходиш по алеята на "Армията" е нещо различно, нещо специално.
Аз съм щастлив и горд, че съм работил с такива треньори като Димитър Пенев, Петър Жеков и Стоил Трънков. Но не бяха само те, преди това с Манол Манолов, Стоян Йорданов, Цецо Атанасов... Това са хора, без които нямаше да направим големите крачки в евротурнирите в края на 80-те години.
Беше неприятно, когато разформироваха ЦСКА и Левски и ме изхвърлиха от спорта, защото бях най-младият футболист от всички наказани. Без вина се оказах виновен. А после всички много реват, че съм бил направил това и онова. Мисля, че да се сменят имената на отборите беше решено още преди мача.
В ЦСКА имаше ред, дисциплина, отговорност. Всеки знаеше какво трябва да прави. И затова сега ще искаме от младото поколение да направи същото. Младото поколение е нужно да осъзнае някои неща. Не е толкова просто да сложиш една фланелка на ЦСКА и да кажеш "Аз играя за ЦСКА". Този клуб има история и ти трябва да я защитаваш в настоящето.
ЦСКА е трамплин за много спортисти, но специално на мен като футболист ми е дал много - ред, дисциплина, отговорност. Това са все неща, които се ценят в съвременния футбол.
През 1989 година знаехме качествата на Барселона (армейците играят срещу каталунците на полуфинал за КНК -губят с 2:4 и 1:2, а Стоичков бележи всичките три гола). Бяхме наясно, че са един страхотен отбор, но знаехме също така, че имат и слаби места 8 своята защита. Отвори ми се възможност да прехвърля вратаря (испанския национал Андони Субисарета) и го направих, знаех своите качества. Когато получех добър извеждащ пас, беше лесно и почти сигурно, че ще отбележа гол. Тогава срещу Барселона обаче имахме две-три пробойни в състава, защото имахме контузени футболисти. Но ако те бяха на линия, може би Барселона щеше да загуби.
Само можем да се гордеем, че сме минали през този клуб и сме били част от неговата история. Един футболист расте, когато се развива всеки ден. Най-трудното нещо в нашия спорт е да се задържиш на върха, да си постоянен дълго време - дали година, две, или десет. Трудното е да се изкачиш, лесното е да паднеш.
