Кукоч: Лудогорец не е нищо особено, ЦСКА е шампион, ако всичко се решава на терена

- Ще бъде много тежък мач. Но не за България, а за Хърватия. В нашите медии всички пишат и говорят как ще бием. Виждам, че има подценяване. А България е много силен тим. Усещам, че проблеми ще ни се стоварят на главата.

Къде хърватите могат да се пропукат?

- Заради левия бек.

Сериозен ли сте? Вие ка­захте, че сте най-добрият ляв бек на страната.

- Напълно съм сериозен! Единственият добър ляв за­щитник освен мен е Иван Стер-нич от Днипро. Но предпочи­тат да преквалифицират Симе Вършалко, който играе с десен крак. Той пък се контузи. На­пълно съм сигурен, че за след­ващия мач срещу Италия аз ще бъда в националния отбор. Моят мениджър Предраг Рачки говори с Нико Ковач. Пра­тил е да ме гледат и знам, че ще получа шанс.

 

- Веднъж ме гледаха в мач на Бреша, но там получих чер­вен картон. Аз си чакам мача с Италия. Той е моят.

Защо?

- Хората в Италия не са до­бри. Много искам ние и бълга­рите да се класираме.

Италианците не са мъже, нямат топки. И много мразят балканци­те. Ще ви разкажа един слу­чай. Играем с Бреша срещу Модена и ако завършим на­равно, отиваме на бараж. А влизане в Серия А означава­ше 14 милиона евро приход за клуба. Загубихме с 0:1 и в съблекалнята капитанът се смееше като дете. Попитах го какво му е смешно, а той не ми обърна внимание. Тогава два пъти го ударих с глава. Глобиха ме 100 000 евро. Ня­колко дни по-късно прези­дентът ми се обади да се връ­щам в отбора. Щял до две седмици да ме продаде в Сампдория за 2,5 милиона евро. И аз щял съм да спече­ля много пари. Въобще не се замислих - казах му, че се ма­хам от тази държава. Тогава се обади ЦСКА и приех. Знам колко по-добре щях да бъда финансово, но се­га се чувствам щастлив. Казах на жена ми Катарина, че искам да отида в моя край. В първен­ство като нашето. Не съм гледал парите. ЦСКА ще стане шам­пион и аз мога да от ида в някой от истинските шам­пионати като Германия, Ан­глия, Испания или Франция.

 

Да ви вър­нем пак на мача в петък. Коя от вашите звезди харесва­те най-много?
- Нито една.

Нито Модрич, нито Манджукич, нито Ракитич?

- Не. Единственият хърват­ски футболист, на когото наи­стина съм фен, е Рапаич. Ето това е примерът за мен.

А ако наистина ви из­викат в националния, ще им го ка­жете ли?

-Какъв е проблемът? Искрен съм.

За   какви премии играят хърватските национали сре щу България?

- Нямам представа. Чувам, че премии ще има само за класира­не на европейски­те финали. Тогава знам, че ще полу­чат между 150 и 200 хиляди евро на човек.

А защо цитирахте вашия съот­борник в ЦСКА Апо­стол Попов, че бълга­рите ще получат по 20 000 евро при победа над Хърватия?

- Журналистическа из­мислица е. Апостол По­пов ми каза само едно не­що за мача. И то е колко се радва, че аз няма да играя срещу България.

От кой хърватски треньор сте научили най-много?

- Не е хърватин, а българин. Името му е Красимир Балъков. Той е човекът, кой­то ми даде първи шанс да играя голям футбол в Хайдук. При него направих 28 мача в първия отбор и благо­дарение на тях се стигна до трансфера ми в Бреша.

Знаете ли, че следващият ви мач ще е срещу Балъков и не­говия Литекс?
- Разбира се. Неговият помощник от онова време Илия Груев, който сега работи в Германия, ми се обади. Каза ми, че Балъков много иска да се видим преди мача. И аз ще се радвам. Благода­рен съм му, че ми се довери. Бала беше велик футболист и е станал добър треньор.

Колко време се виждате още в ЦСКА?

- Имам договор за две годи­ни още. Но бих казал и докато Стойчо Младенов е в ЦСКА. Той е най-добрият треньор, с когото съм работил. Дори на тренировка иска винаги да сме победители. Аз така го разбирам футбола. Ако всичко в България се решава на терена, няма как ЦСКА да не е шампион. Нищо особено не виждам в Лудогорец. Пре­калено се говори за този отбор, но не ме впечатляват. Немалко треньори по света обичат да лъжат или най-малкото да не са искрени. Това са кукавици (страхливци - б.р.) в живота. Младенов е мъж.

Бързо станахте любимец на агитката. Откъде взехте телефон, за да си направите селфи след мача с Ботев?

- Бях го дал на администра­тора още преди двубоя. Очак­вах, че ще бием. И знаех, че за първи път фенският сектор ще е отворен. ЦСКА има най-лу­дите фенове, които съм виж­дал. Сравними са само с хър­ватските. Радвам се на сним­ката на фона на трибуните. Беше много лудо.

Татуирахте ли си вече емблемата на ЦСКА сред толкова други татуси по тя­лото ви?

- Засега от България имам един кръст. Емблемата ще я татуирам на дясната ръка, след като станем шампиони. Иначе най-много обичам та­зи, на която съм написал на италиански: „Боже, помогни ми да издържа това, което не мога да променя".

Намерихте ли приятели в ЦСКА?

- Всички ме посрещнаха до­бре, но най-много капитанът Валентин Илиев. Приятели са ми Марин Уршулич, Милисавлевич и Крачунката (Крачунов - б.а.).

Българките или хърватките са по-красиви?

- Не съм виждал много бъл­гарки, затова... без интриги. Не ходя от две години по ди­скотеки. Още тогава си ка­зах, че по-добре е да трени­рам и да се уча във футбола, отколкото да опознавам нощ­ния живот. Не е време за ди­скотеки. Когато съм свобо­ден, играя на плейстейшън.

Името ви наподобява то­ва на великия баскетбо­лист Тони Кукоч. На него ли сте кръстен?

- Не, Тони Кукоч ми е братовчед. Почти всеки месец се чува­ме. Дава ми съвети как да се развивам като спортист. Ина­че съм кръстен на дядо си.

Какво прави Тони Ку­коч?

- Живот си живее. Играе по цял ден голф с Майкъл Джордън. Да, Тони наистина е ве­лик човек за Хърватия и за нашия и световния спорт.

Как е живяло семейство­то ви по време на войната през 90-те?