Каква поредна футболна драма разтресе българския футбол в късната вечер на 28 ноември! „Левски" стана първи в последната минута. Най-после триумф на „Герена", където купа не са пипали от 28 месеца...
Да, ама не съвсем. Защото с нашумялото воле на Иван Стоянов от „Лудогорец" за 2:2 с ЦСКА в София „сините" наистина станаха първи, но само в класирането за календарната година. Без онзи гол на „Армията" начело излизаха „червените", макар и с равни точки с „Левски". Но с предимство и в головата разлика, и в директните мачове. Сега обаче „сините" спечелиха импровизираната надпревара с 2 точки преднина.
Календарните класирания са си традиция в някои държави. Например в Испания, където дори се дава звание „Шампион на годината". Често събирането на актива от пролетния полусезон на предходното първенство и есенния на настоящото дава
изненадващи резултати.
Така май стана и в България за 2011-а. Кой да повярва, че обруленият от неверие „син" тим всъщност е най-силният у нас за 2011-а? То не си е и за вярване. Но точките говорят.
Всъщност „Левски" се оказа диктаторът първо на пролетта, когато натрупа 13 победи, 1 реми и тежкото 1:3 с ЦСКА. Но 3 т. не достигнаха за истинската титла. А есента отборът изостава само с 3 т. от първото място.
Докато армейците явно се представят удивително равномерно в двата полусезона - съответно 35 и 36 т. Но не стигна за първото място в актива за 2011-а.
А „Литекс" явно загуби форма. Есенните 25 т. изглеждат мизерни пред пролетните 38, когато „оранжевите" се гонеха с „Левски" за златото.
Всъщност ловешкият отбор има отложен мач с „Калиакра", който ще се играе догодина. Но и победа няма да промени особено ситуацията за 2011-а. Нито ще даде особена надежда на „Литекс" за връх в официалното класиране.
В същото време най-ярки разлики в пролетния и есенния актив личат при два тима. И явно треньорският фактор е козът за новото лице.
„Черноморец" и „Славия" натрупаха тройно повече точки сега, отколкото в първата половина на 2011 -а. А и двата клуба назначиха нови треньори през лятото -Димитър Димитров при „акулите" и Мартин Кушев при „белите".
В таблицата липсват трите изпаднали тима и триото новаци, защото имат само по 15 мача за разлика от 30-те двубоя на останалите. Но чудото „Лудогорец" дори и само със събраните 36 т. за полусезон настига на 9-ото място за 2011-а „Славия", който има двойно повече срещи.
Иначе нито отишлите си от елита „Пирин", „Академик" и „Сливен", нито новодошлите „Светкавица" и „Ботев" (Bp) имат шанс да нарушат статуквото в годишното подреждане.
Та в „Левски" май трябва да съжаляват, че първенството не върви по скандинавската система „пролет-есен", за която в последните години се чуват гласове у нас. Но естествено - тогава мотивацията и организацията на повечето клубове щеше да е различна. И кой знае дали „сините" пак щяха да бъдат на върха за 2011-а. Може би...
Все пак ситуацията е един малък реванш на Георги Иванов. Поне спечелените точки през годината доказват, че като треньор Гонзо далеч не си е вършил лошо работата.
След провала с 1:3 срещу ЦСКА на 26 февруари в първия пролетен мач спортният директор ограничи до формални задълженията на Ясен Петров. И пак се нае да е и основен треньор, макар рокадата да си остана вътрешноклубна и необявена. Причината - Гонзо нямаше още лиценз. Но вече водеше разбори, тренировки, а главна роля остана за Ясен единствено за пресконференциите. И - с предизвестена съдба за раздяла през май. Може би под натиска и на мрънкащо обществено мнение.
Гонзо сдаде поста и избра Николай Костов.
За новака остана съмнителният принос от трите измъчени победи с по 1 гол разлика над „Берое" (13-и в есенното класиране), „Видима Раковски" (14-и) и „Светкавица" (16-и).
В крайна сметка все пак всички класирания се правят по точки. А като се махнат провалът в първия пролетен кръг под ръководството на Ясен Петров и трите последни есенни победи, то точките на треньора Георги Иванов заслужават уважение. В крайна сметка „Левски" загуби купите, но не и достойнството си.
Във футбола обаче е така - важното е да печелиш, когато и с колкото трябва.
И често един миг - сетен или не - решава човешки и отборни съдби. И твърде често мимолетните страсти решават съдби
Преди година ЦСКА страдаше - старт с 2 поредни загуби в шампионата. И завърши миналата есен едва пети и на отчайващите 11 точки от върха. Но спечелените Купа и Суперкупа на България върнаха усмивките и надеждата, а някои „червени" още страдат по Милен Радуканов.
После настана и битката за върха с „Лудогорец". Сега „червените" мечтаят.
А как мечтаеше „Литекс" през май... Титла, ударна я селекция, устрем към групите на Шампионската лига, треньор с напор към върховете като Любослав Пенев. Едно след друго Ловеч изгуби всичко за месеци. И реално останаха само битките за купата и Лига Европа-дребна утеха за диктатора от последните два сезона.
А изпепеляването на „Локо" (Сф)? Едва преди 4 месеца тимът напираше към групите на Лига Европа. Днес мечтае само оцеляване като клуб. А дори да остане в „А" група, вероятно ще е, за да пада с по 5 или 10 гола.
Общото в перипетиите на ЦСКА, „Литекс" и „Локо" е познато - сменяха треньори. Както и „Левски". „Синята" есен тръгна зле. Четири загуби за 11 кръга - това не е „Левски". Но страстта към мимолетието запушваше ушите ни за повтаряното като заклинание - програмата, програмата. Да, „сините" изостанаха в серията трудни мачове, после си взеха лесните. И отписаният от мнозина отбор изникна на 3 т. от върха. И ни чака рядко гореща пролет. А „Левски" мечтае. Нищо чудно през май на „Герена" да говорят за нов исторически тим, а на „Армията" да съскат злобно. Или обратното.
Е, и в това е чарът на футбола - днес е едно, утре е друго. И всичко е (почти) възможно. Помнят се обаче най-вече купите, а през 2011-а ги спечелиха „Литекс" и ЦСКА. А „Левски" спечели само най-много точки.
