С носталгия отброяваме годините от знаменитата победа над Франция с 2:1 насред „Парк де Пренс“. Правим го за 23-ти път. Точно толкова измина от онзи френски сън, онзи емблематичен и незабравим мач на „лъвовете“ в Париж през 1993 г. Благодарение на въпросната победа изживяхме лудото американско лято, чухме прословутата реплика на Христо Стоичков „Айнц, цу цвай, цу дрън!“ за боя над Германия с 2:1 и накарахме световните сили да говорят с уважение за България. Всичко това нямаше да бъде възможно, ако не бе кинжалният изстрел на Емил Костадинов в последната, 90-ата минута. Мигът, в който Господ стана българин, а нападателят бе наречен Екзекутор.
Името на Емил Костадинов винаги ще бъде свързвано с двата му гола срещу Франция от 17 ноември 1993 г. В интерес на истината някогашният нападател е поразявал вратите на колосите Германия, Бразилия, Италия, Испания, но именно фамозното му второ попадение в мрежата на Бернар Лама си остава №1 във визитката му. Този гол го следва навсякъде през последните 23 години. По ирония на съдбата донякъде попадението дори омаловажи превърналите се в константни успехи в цялостната му кариера.
По-късно, както сам той ще признае, изпълнението му може да е успешно веднъж на милион и трудно би го повторил.
„Излях си цялата злоба при гола – обяснява Костадинов след години. – Изстрелях топката с ждроб, без да гледам към вратата и без да му мисля много. Първо на пътя се опита да ми се изпречи Ален Рош, след това за някакви секунди бутонките на Лоран Блан минаха на милиметри под топката.“
Футболната кариера на Костадинов на професионално ниво започва 8 години преди въпросното изпълнение. Сам отива да на стадиона, за да започне тренировки, въпреки че никой от неговото семейство не е спортист. Първият му треньор на „Армията“ е легендарният Аспарух Никодимов.
Дебютира за ЦСКА през 1985 г. и през следващите 5 години се превръща в основен футболист на „червените“. През този период бележи 36 гола в 119 мача. Вдига 3 пъти и шампионската купа, и 3 трофея от турнира за Купата на България. С ЦСКА играе и полуфинал за КНК срещу „Барселона“. Мач, в който от каталунския гранд забелязват гения на Камата.
Силните изяви на Костадинов в този период му спечелват първа повиквателна за националния отбор. Тя идва през 1988 г. за проверката с ОАЕ. „Трикольорите“ побеждават с 1:0, като победният гол е дело именно на младия талант на „червените“.
Със силните си изяви нападателят привлича вниманието на грандовете от Европа. Трансферът зад граница идва през 1990 г., когато „Порто“ се оказва най-настоятелен. В Португалия той продължава да трупа трофеи във витрината си – става шампион на два пъти, ликува и с купа на португалската асоциация. За кратко играе под наем в испанския „Депортиво“ (Ла Коруня).
В началото на 1995 г. „Байерн“ взема под наем Коща, както го наричат иберийците,а през лятото го откупува за постоянно. И тук успехи не липсват. Печели купата на УЕФА през 1996 г. и за историята е единственият българин с този трофей. Във финала се разписва във вратата на „Бордо“, с което се превръща в първия наш играч, вкарал гол в тази фаза на европейските клубни турнири. И до ден днешен е самотен в класацията.
В края на кариерата си играе за „Фенербахче“, „Майнц“, ЦСКА и за кратко в мексиканския „Тигрес“.
Последният му мач за „лъвовете“ е на 24 юни 1998 г. при тежката загуба от Испания с 1:6. Няма да е изненада, ако се каже, че единственият гол за „лъвовете“ е дело на Екзекутора. Крайната статистика на Коща за България е 70 мача и 26 гола и участие на финалите на две световни и едно европейско първенство. Но и до днес всичко това е под триумфа му на „Парк де Пренс“, който през 1993 г. обиколи целия свят и се помни и до днес.
Мигът, който превърна Господ в българин
Името на Емил Костадинов винаги ще бъде свързвано с двата му гола срещу Франция от 17 ноември 1993 г.
