Мишо Александров: Лесни, трудни - всички титли са ми сладки

Халфът Михаил Александров е един от основните играчи в проекта „Лудогорец” през всичките му години. По време на последните два трансферни прозореца обаче се заговори за напускането на полезния играч.

Мишо, какво си поже­лаваш за 2016 го­дина, ос­вен раз­бира се здраве­то, кое­то всич­ки си по­желават?

- Поже­лавам си една успеш­на професио­нална година, тъй  като е важно за мен да играя, след като вече загу­бих 6 месеца от кариерата си. В тях нямах много шансове за изява и сега съм гладен за фут­бол.

Оставаш ли твърдо в Лу­догорец? В края на есен­ния полу сезон заяви, че искаш да играеш по вече и може и да си тръгнеш Какво положението към днешна дата?

- Не смятам, че има футболист, който би казал, че не иска да играе. Моето желание е да играя. 4 години съм в Лудого­рец и съм играл пос­тоянно. Държал съм едно ниво и смятам, че имам самочувст­вието да желая това да се случи.

А засега оста­ваш ли?

- Засега оставам, тренирам с отбора и всичко е наред. Кога­то има някакво разд­вижване, ще го раз­берете.

Доколкото зна­ем от Съединените щати е имало инте­рес към теб. Би ли казал малко повече за това?

- Това не обичам да го споделям, тъй като са неща, които не са напреднали. Ако ви разкрия някои неща ще навредя на себе си.

Ти си един от малкото играчи, ко­ито бяха в отбора през четирите шам­пионски сезона. Се­гашният по-силен ли от тях?

- Не мога да опре­деля. Първите две го­дини станахме шампиони по инфарктен начин. Трета година станахме лесно. Миналата също не мо­га да кажа, че ни беше трудно. Важното че успяхме и четирите пъти да вземем титлата, а не е толкова важно по какъв начин е станало. Всичките са ми еднакво слад­ки.

Във всичките ви   шампионски сезони не започ­вахте убедител­но. През този обаче като че ли направихте повече грешни стъпки от  друг път.  Как си  го обясня­ваш?

- Може би заради синдрома „Милсами". Това беше един доста сериозен удар върху нас. Не сме го очаквали, не сме имали каквито и да е притеснения, че ще отпаднем от този отбор. Бяхме ги разучили доста добре. И сега не мисля, че ако се из­правим срещу тях ще имаме пробле­ми.

Водиха ви три­ма треньори през есента. Защо не успяха Бруно Рибейро и Едуард Ераносян? За всички е очевид­но, че при Георги Дерменджиев за­играхте по-добре. Имахте ли вие иг­рачите някакви проблеми с кому­никацията с пър­вите двама?

- При Бруно Рибейро нямаше пробле­ми с комуникация­та. Той разговаряше с футболистите, не­зависимо дали са титуляри или резер­ви. Най-вероятно ние футболистите не си паснахме с предиш­ните двама треньори.

По-трудно ли ви е в този формат с 10 отбора и по-силно ли е първенството сега?

- По-равностойно тъй като по-често се срещаме със силни отбори, по-често мо­же да сгрешиш. Така че няма как да не е по-интересно.

Мнението ти за казуса „Литекс"?

- Много ми е странно всичко. Ако трябва да се направи компромис в името на Литекс, трябваше да се направи и в името на ЦСКА. В ни­какъв случай не ис­кам нито Литекс, ни­то ЦСКА да са извън „А" група. Това влияе косвено и върху на­шия отбор, тъй като конкуренцията се смалява, по-трудно ни е на нас да се раз­виваме. Не искам да съм като други хора, които се изказват по много въпроси без да са компетентни.

Как се чувстваш в отбор с толкова много чужденци? Иска ли ти се да имаше повече бъл­гари в състава и как ти се струва прави­лото за задължи­телно участие на един българин до 21 години?

- Аз съм твърдо „За" това правило. Даже смятам, че ня­ма нищо лошо ако се вкарат и повече игра­чи. А това, че в Лудо­горец има много чуж­денци - няма проб­лем. Никой от нас не е расист..

Кой е най-сери­озния ви конкурент за титлата?

- Всички на първи­те 5 места са конку­ренти. Левски показа добри игри, Берое вкъщи играе супер-силно, така че не бих пренебоегнал нито един отбор.

Не беше ли реал­но да очакваме от националите поне да се справим с Норвегия и да игра­ем бараж?

- Ако трябва да съм честен и това не смятам, че беше ре­ално. Четох доста статии, в които изли­заше, че норвежците никога не са имали футбол, че нямат еди­ници, че са скиори. Ако погледнете къ­де играят „скиори­те" от Норвегия и къде ние ще видите какъв отбор има Норвегия и какъв ние.

В такъв случай в следващите ква­лификации ти на какво би бил дово­лен?

- Аз ще съм щас­тлив, ако си върнем доверието на феновете. И те да гледат на нас като на по-ма­лък отбор. Защото ако си малък отбор и направиш нещо над очакванията, ще се оцени по-високо. Ни­то сме по-добри от Швеция, нито от франция, нито от Хо­ландия. Не трябва да афишираме някакви класирания - не че е невъзможно, но тряб­ва да сме реалисти.