1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Нуно Пинто: При Илиан ми харесва, свалихме топката на земята

Нуно Пинто: При Илиан ми харесва, свалихме топката на земята

"Мога да остана тук още 5-6 години, защото обичам Левски", каза португалецът

Нуно Пинто: При Илиан ми харесва, свалихме топката на земята
Нуно Пинто е един от най-инте­ресните играчи в „А" група. Не се случва често у нас да дойде фут­болист директно от първото ниво на португалския футбол. Освен то­ва Пинто дава изключително рядко интервюта, въпреки че вече една година е у нас. Малко преди Коледа левият бранител се съг­ласи да отговори на въпросите на „Меридиан Мач". Той сподели мне­нието си за сезона на отбора до­тук, за собстве­ното си представ­яне и контузия, както и открехна вратата за своето семейство.
 
- Нуно, първият полусезон на прак­тика приключи. Как­ва е твоята оценка?
- Лошо е, че не сме на първо място, но пък завършваме в добра изходна пози­ция да атакуваме всички трофеи през втория полусезон. То­ва ще бъде нашата голяма цел. За съжа­ление, имаше 2-3 ма­ча, в които не играх­ме никак добре и за­губихме.
 
- Колко реални са шансовете за титла?
- Напълно реални са. Имаме много ма­чове. Тепърва ще има­ме сблъсъци с преки­те конкуренти за тит­лата Лудогорец и ЦСКА.
 
- Каква е оценката за твоето лично представяне през този сезон?
- Всички виждат, че не съм на нивото, на което трябва да бъда. Бях контузен доста дълго. След това трябваше в течение на сезона да навли­зам във форма. В последните няколко мача обаче играх доста, представих се на доб­ро ниво и постепенно навлизам в състоя­нието, в което трябва да бъда.
 
- На какво се дъл­жат загубите в трите най-важни мача през този сезон -срещу Сараево, ЦСКА и Лудогорец?
- Срещу Сараево не бяхме още в оптимал­на форма. Тогава аз не играх, но смятам, че тимът още не беше готов. Срещу ЦСКА и Лудогорец не бяхме на добро ниво. Особе­но срещу ЦСКА играхме много слабо. Но какво можем да направим? Вдигаме главите, гледаме нап­ред, работим усилено и се опитваме следва­щия път, когато срещ­нем тези отбори, да ги победим. След пора­женията от ЦСКА и Лудогорец сгазихме всички останали ти­мове, с които играх­ме.
 
- Една сбъркана диагноза те извади за месеци извън те­рена. Сърдиш ли се на някого за конту­зията и забавеното лечение?
- Не се сърдя на ни­кого. Знам, че конту­зията е сложна. Трябвало е да се нап­рави допълнителна снимка и всичко може би щеше да отмине много по-бързо. Рад­вам се, че вече съм добре. Благодаря на клуба, който се грижи за мен през цялото време. Треньорите вярваха в мен и това ми помогна да се въз­становя напълно.
 
- След поражение­то от Сараево на „Ге­рена" имаше военно положение, феновете бяха обсадили стадиона, атакуваха ви. Как гледа на по­добни неща един чужденец?
- Феновете на Лев­ски са темперамен­тни. Те обичат отбора и искат той да побеждава във всеки мач. Затова е нормално, когато не постигаме нужните резултати, да недоволстват. Нор­мално приемам всич­ко това.
 
- В лявата зона на защитата имаш мно­го сериозна конку­ренция, в лицето на Орлин Старокин. Какво мислиш за неговите качества?
- Орлин е прекра­сен футболист. Той е борбен, силен. Отлич­но е, че отборът разполага с такъв футбо­лист. Конкуренцията е здравословна за ти­ма, помага на всеки един играч да се раз­вива.
 
- Напоследък все по-често португал­ски футболисти ид­ват в България. Как­во ви привлича тук - по-добро заплаща­не, шансът да се игpae по-лесно в Лига Европа или нещо друго?
- От всичко малко. Може би е заради парите донякъде. Може би наис­тина шансът с Левски да иг­рая в Лига Ев­ропа  е по-голям, отколко­то с някой отбор от средата на таблицата в Португалия.
 
- Ясно е, че ка­то иг­рачи и на­циона­лен отбор Португа­лия е на светлинни години пред Бълга­рия. Толкова ли е голяма разликата и на ниво пър­венства?
- Не  мисля. Португалския футбол е по-силен. Но и вие имате предимства. Например тактиката. Тук тя е на по-ви­соко ниво. Радвайте се, че в България идват португалци, защото те вдигат класата.
 
- Треньорът ти Ил­иан Илиев е играл в Португалия, знае от­лично езика. Това помага ли ти?
- Да, разбира се. Макар че и преди то­ва имаше кой да пре­вежда. Езикът на футбола е един и същ, не е такъв проблем.
 
- Ти си играл на „Герена" при чети­рима треньори - Ни­колай Костов, Геор­ги Иванов, Ясен Петров и сега Илиан Илиев. Какви са ос­новните разлики между тях?
- Всеки си има виж­данията за футбола. Николай Костов, Георги Иванов и Ясен Петров бяха начело на тима за доста кратко време. При Илиан Илиев ми харесва, че се опитва­ме да играем бърз и техничен футбол. Тре­ньорът иска топката да се движи по зем­ята, а не да се изсип­ва напред с дълги по­давания. Допада ми много този стил.
 
- Вярно ли е, че след някои от загу­бите през този се­зон, в съблекалнята е имало сериозно напрежение, скан­дали, караници между някои от тар­торите и други фут­болисти?
Когато губим мач, е абсо­лютно нор­мално да има напрежение. Ние сме Левски, дори чужденците сме наясно какво означава този клуб. Знаем, че трябва да печелим всеки един двубой и когато не го правим, е нормално да има недоволство. Но не е вярно, че е имало чак такива скандали. Ние не сме се били, не сме си крещели или налитали. Ако влезе­те в съблекалнята след поражение, ще видите наведени гла­ви и замислени хора. Замислени за това къде сме сбъркали в течение на мача, че не сме го спечелили. 
 
- Нуно, рядко се случва португал­ски футболист от Първа дивизия да идва у нас. Би ли разказал малко по­вече за живота си, за това как и къде си започнал да се занимаваш с фут­бол?
- Започнах да иг­рая футбол в моя град. Там за пръв път се записах да трени­рам в един отбор, който сега е в четвъртия ешелон -Вианензе. Малко по-нататък отидох в Боависта. По това време този тим раз­полагаше с една от най-добрите бази за подготовка на млади футболисти. Това бе­ше и моят пръв професионален тим. Бях пратен под наем в един малък отбор -Трофензе, след кое­то преминах в Насионал (Мадейра). Оттам вече бях привлечен в Левски. Що се отнася до моето семейство -имам жена и дъ­щеря. Те все още живеят в Португа­лия. Живот и здраве, през февруари трябва да ми се роди и син.
 
- Планираш ли да ги доведеш в Бъл­гария, респективно остава ли ти се тук?
- Разбира се. Сега са там, докато се ро­ди детето. След това семейството ми ще дойде в България. Това е важно за мен, да усещам подкре­пата на близките си. Иначе ми се иска да остана много на „Герена". Договорът ми е до другия декември, но ако г-н Тонев каже, че иска да ос­тана, о'кей. Няма проблеми да подпи­ша за 5 или 6 години с Левски, защото обичам този клуб.
 
- Имаш ли любим отбор, футболист?
- Разбира се. Фен съм на Реал (Мад­рид) и Кристияно Роналдо. Едва ли има португалец на света, който да ти каже не­що различно (смее се).
 
- За финал - как­во искаш да поже­лаеш на всички фенове на Левски?
- Искам да ги поз­дравя с коледните празници. Пожела­вам на всички да са живи, здрави и щас­тливи. Да продължа­ват да обичат и под­крепят отбора по на­чина, по който са го правили винаги. На себе си пожелавам само да съм здрав, за да мога да показ­вам всичко, на което съм способен.