Даниел Панку спечели "червените" фенове с първите си докосвания до топката като играч на ЦСКА. Румънецът вкара красив гол още в дебюта си срещу Локо (Пд), изработи попаденията на Руй Мигел. Отбеляза и на Спортист. Панку явно предпочита да говори на терена, тъй като досега странеше от медиите. Със съдействието на пресслужбата на ЦСКА офанзивният халф обаче даде интервю за "Стандарт". Панку изненадващо отказа преводач. "Румънски? Турски? Английски?", предложи той. Оказа се, Панку не само владее отлично езика на Шекспир, но зад наглед затворената външност се крие повече от приятен събеседник.
- Панку, вече два месеца си в ЦСКА, как се чувстваш?
- Добре, нямам проблеми. Попаднах в много силен отбор. Адаптацията при мен е по-лесна, защото съм свикнал да играя в чужбина, не ми е за първи път. Освен това румънците сме много близки до българите. Направо същите, балканци. Навсякъде в нашия регион манталитетът е един и същ.
- Поне в България разбираме балкански манталитет по два начина. Единият положителен -купонджийски. Вторият обаче е отрицателен. Кой влагате вие?
- Балканците сме просто различни. За добро или зло, всеки преценява. Аз лично не виждам нищо лошо. Такива просто се раждаме, не може да избягаме от балканското.
- Как си с колегите в съблекалнята, изписаха се доста неща, включително и в негативен план?
- Атмосферата е много добра. Всички искаме да станем шампиони.
- Логично е да си близък с Петре, но успя ли да се сприятелиш с някой от останалите?
- Проблеми нямам с никого. По-близък съм с Тошко (б.а., Янчев). Като капитан той се старае да ме въведе в атмосферата, помага на всички нови.
- Как си устроен в София, взе ли жилище?
- Да, с Петре и Йоан Андоне сме в "Макси". Там е и Гранден. Страхотно място. Много ми напомня за затворения комплекс край Босфора в който живеех, докато играех за Бешикташ. Намираше се до стадиона.
- Съпругата ти Михаела с теб ли е вече?
- Да, тук са. И съпругата, и синът ми Давид Габриел.
- Колко голям е той?
- 4 години и половина.
- Къде хапвате - у дома или предпочитате ресторанти?
- В 90% от случаите у дома. Готвим си.
- Самият ти можеш ли да готвиш?
- Да. Даже обичам да приготвям италианска паста. Научих се, докато играех в Чезена. Оттогава съм влюбен в пастата.
- Играеш с номер 23 в ЦСКА, да не е заради Майкъл Джордан?
- Не, не (смее се). Голям почитател съм на Майкъл Джордан, но не бях правил досега тази асоциация. Просто когато пристигнах в ЦСКА, бяха останали 3-4 свободни номера. Попитаха ме кой искам. Казах, че ми е все тая - 23, 57 или 74.
- Идвал ли си преди в България, било то като турист на морето или на ски, както правят доста румънци?
- Не, идвал съм два пъти само заради футбола. Играхме с младежките национали 2 контроли в Русе.
- Помниш ли някой от българските съперници?
- Честно казано, не. Става въпрос за момчетата, родени през 1977 г., вие по-добре се сещате.
- Сещам се за няколко, като единият от тях е Христо Йовов, когото ще срещнете във вечното дерби с Левски.
- Да, познавам Йовов. Добър футболист.
- Може ли да направите сравнение между българския, румънския, турския и руския футбол, колкото и различни да
изглеждат?
- Сравнение мога да направя между българския и румънския футбол. Вашият се доближава до този в родината ми. По-точно нивото на водещите отбори ЦСКА, Левски, Литекс е като това на добрите румънски. Останалите тимове в България обаче отстъпват значително. В Русия е съвсем различно. Играе се агресивно и по-твърдо. В Турция се залага на шоуто играчите повече забавляват зрителите.
- В такъв случай е излишно да ви питам къде футболът ти харесва най-много?
- В Турция, няма спор. Атмосферата е страхотна!
- Митко Иванков и Здравко Лазаров са ми казвали, че публиката на Бешикташ е безспорно номер 1 в Турция?
- Първо, и двамата правеха страхотни неща в Турция, докато играех там. Прави са за публиката. Няма кака да я опиша, трябва да се види. Особено на европейските мачове ставаше нещо фантастично.
- Как се отнасяха феновете в Истанбул, когато те срещаха по улиците?
- Толкова са предани на отбора, че по-добре да не излизаш по улиците. Видят ли те, могат да те държат с часове на едно място. Просто невероятни. Затова и много не излизах.
- Румънски колеги ми казаха, че в Бешикташ си правил страхотни неща и всички са очаквали да скочиш в най-големите европейски клубове. Уви, това не се е случило. Каква е причината?
- Малко е сложно за обяснение. В Бешикташ ме взе Мирча Луческу. Станахме шампиони, аз играех отлично. Покрай Муту, който тогава беше в Челси, англичаните проявиха интерес и към мен. В същия момент Луческу пое Шахтьор, покани ме веднага в Донецк. На негово място в Бешикташ пристигна Дел Боске. Испанецът каза -"Панку ми е нужен". Като доказателство Дел Боске увеличи двойно заплатата ми. Така на практика ме отказа от Шахтьор. Е, за Челси нямаше да ме спре, но интересът изведнъж приключи. Как и защо се получи разминаването, моят мениджър най-добре ще ви каже.
- Само в Бешикташ си работил с имена като Мирча Луческу, Дел Боске и Жан Тигана. Кой от тях е най-добрият треньор?
- За мен номер 1 в занаята е Луческу. Вижте, аз имам в кариерата си две титли - едната с Бешикташ, другата с Рапид (Букурещ). И двете са с треньор Мирча Луческу. Дано третата е с Йоан Андоне. Иначе няма какво да кажа за Дел Боске, голям професионалист. Същото важи и за Тигана, но с него се засякохме за по-кратко.
- Играл си с българи -Валентин Илиев и Благой Георгиев, в Терек, разбирахте ли се?
- Страхотни момчета и професионалисти. Когато излизахме на кафе в Терек, винаги бяхме заедно румънци и българи. Големи приятели сме.
- Знаеш ли, че с гол на Вальо Илиев ЦСКА беше на път да отстрани Бешикташ в Европа малко след твоето напускане. Турците успяха да спечелят едва в продължението на реванша?
- Да, разбира се. Говорил съм и с Вальо за този мач.
- Правехте ли си балкански сбирки в Русия -ракия, винце, салатки?
- Не, там празненствата след победа бяха на водка. Задължително. Аз лично не обичам водка, но в Русия нямаш избор по темата. Не съм и пияч. В почивните дни опитвам бира или червено вино, но с мярка.
- Успя ли вече да се запознаеш с нощния живот на София - "Син Сити" или близкия до дома ти Студентски град?
- Не, още чакам Петре да ме заведе (б.а., смее се). Сега сериозно, преди си падах по заведенията, но просто ми мина времето. Има ли повод за празнуване с ЦСКА, ще посетя и нощните заведения.
- Между другото, кой измисли прякора ти Роналдо от Гюлещи?
- Феновете на Рапид. Точно бях пристигнал през 1997 г. в клуба. Вкарах красив гол в стила на бразилеца, който тогава беше във върха на славата си. Феновете започнаха да ми викат Роналдо. "Гюлещи", знаете, е стадионът на Рапид.
- Роналдо ли е кумирът ти?
- Нали ви казах, аз съм балканец. Харесвам преди всичко Джика Хаджи и Христо Стоичков. Добре де, добавете и Зинедин Зидан.
