Националният селекционер Ивайло Петев е човек, който рядко дава интервюта извън официалните ангажименти с представителния тим. Той остана далеч от светлините на прожекторите след мача с Азербайджан и края на европейските квалификации. По време на лагера на трикольорите в Правец обаче 40-годишният специалист наруши мълчанието си и даде интервю за вестник "7дни спорт".
Г-н Петев, каква е целта на този лагер на националния отбор?
- Събрах момчетата тук, в Правец, за да имаме повече време да се опознаем, да тренираме и да работим. Искам да видя по-голяма част от футболистите, които се състезават в нашето първенство. Неслучайно не съм взел момчета от чужбина, които редовно викам. За мен е важно и футболистите да са наясно с моите изисквания, моите методи на работа. Смятам, че така ще бъде по-лесно, ако занапред продължаваме да работим заедно, примерно в квалификациите. За мен това е полезен лагер, независимо че нямаме контрола, тъй като знаете, че с новата програма на УЕФА мачовете вече са през 2 дни и времето за тренировки е изключително малко. За сработени и изградени отбори това не е проблем, но за нас е един минус, който малко или много ни повлия. Не на последно място за мен е важно да видя момчетата в игрова обстановка не само в клубовете им. Националният отбор не е на Петев или Петров, а на всички, ние трябва да работим за него. За мен това е нещо много важно и решаващо. Чух, че се подценява фактът, че играем с младежите, едва ли не като загубено време, но аз не съм съгласен. Правим една учебна игра между нас самите (б.р., вчера националите имаха контрола помежду си вместо тренировка), а в петък ще играем с младежите. Тренировките са едно, но мачовете - съвсем друго. По-различно е, има я динамиката, самите сблъсъци, футболистите се нуждаят от това. А и не на последно място, някои, които съм викал преди, не са имали толкова голям шанс за изява. Сега ще мога да преценя всички момчета. Надявам се всеки, когото съм повикал, да покаже пълния си потенциал да няма притеснение. Щом футболистите са тук, значи те са в плановете на националния отбор. Откакто съм селекционер, съм показал, че разчитам на всички български играчи.
Защо решихте да няма контрола през ноември, появиха се информации за покана от Албания?
- По ред причини прецених, че е по-добре да няма контрола, а да се съберем на лагер и да имаме повече време за работа. Говорихме и със селекционера на младежите Тони Здравков и постигнахме съгласие по този въпрос. Мисля, че не е фатално, че няма контрола.
Голямото напрежение около отбора ли е една от основните причини да отклоните престижни покани?
- Може и така да се каже. Нещата са доста комплексни, но и това е една от причините, която до голяма степен влияе на футболистите. За мен е необяснимо, но трябва да се съобразя.
Имаше доста проблеми около състава дори и за този тренировъчен лагер. Как си го обяснявате?
- Аз умишлено винаги съм обявявал късно състава си, тъй като искам да видя до последно момчетата. Нормално е да има и контузии. Ето например Спас Делев и Зехиров в последния момент се контузиха и трябваше да реагираме много бързо, да викаме нови момчета. Но това се случва, винаги може някой да получи травма. Честно казано, не беше никак лесно, по една или друга причина на няколко пъти променяхме състава, допълвахме го, но какво да се прави.
Литекс спря 9 свои играчи за първия отбор и за младежите, има ли напрежение по оста Ловеч - БФС?
- Напрежение не знам, не бих казал. Това е тяхно решение, те така са преценили. Но аз не одобрявам постъпката на Литекс, тъй като мисля, че аз откакто съм селекционер, винаги съм бил коректен към този клуб и към всички останали. Сами си представете какво щеше да бъде, ако имаме официален мач - международна контрола или бараж. Националният отбор е приоритет, най-високото стъпало в българския футбол и смятам, че той е кауза на абсолютно всеки. Националният отбор не е на Петев, Желязков, Петров или който и да е. Аз знам, че футболът в България не започва и не свършва с мен, просто мисля, че трябва всички да работим за него. Явно обаче нещата в България не са така, както трябва да бъдат.
Твърди се, че вие сте виновен, като сте пратили по-късно повиквателните. Може ли да разясните ситуацията?
- Видях това и нарочно се разрових, за да проверя каква е ситуацията. От 3 или 4 години повиквателните на футболистите, играещи в България, се пращат около седмица или 10 дни преди квалификация. Този 14-дневен срок се спазва за всички т.нар. легионери - футболистите, които играят зад граница, тъй като там всичко е свързано с пътувания, полети и т.н., да не обяснявам в подробности. Факт е обаче, че от години се пращат късно повиквателните за футболистите от "А" група, но досега никога не е имало проблем. Не си спомням в близките години клуб да е спирал националите си. може би с едно изключение. Отново ще се повторя - според вас същото ли щеше да бъде, ако имахме бараж за класиране на европейско първенство?! За мен това е необяснимо.
Мина месец от края на квалификациите, направихте ли си анализ и равносметка на всичко случило се?
- До голяма степен да. Напълно очаквано победихме отборите, които трябваше да бием на всяка цена - Малта и Азербайджан. Това, за което съжалявам и наистина ме е яд, е, че загубихме от Норвегия вкъщи. Това ни липсваше, за да можем да кажем, че сме се представили добре. Така се стекоха обстоятелствата, но няма какво да се направи вече. Специално за мача с Норвегия много от футболистите ни не бяха в оптималното си състояние, голяма част от тях и не играеха редовно в клубовете си към онзи момент. Също така и в мача не бяхме на нужното ниво - не показахме играта от Италия или Малта. Идеите, които имахме за провеждане на срещата с Норвегия в София, не се получиха и логично загубихме.
Споменахте напрежението около отбора и футболистите, това ли се оказа решаващо?
- Това беше рубиконът на цялата квалификация, няма какво да се лъжем. Когато застанах начело на националния отбор, бяхме с 4 точки от 4 мача, ситуацията беше много тежка, тъй като критиките към момчетата бяха унищожителни. Тогава им казах, че ако сами не си помогнем, няма кой да ни помогне на нас. Събрахме се, направихме 2:2 с Италия, след това през юни победихме Малта навън в един много тежък мач. Наистина футболистите си помогнаха сами и се стигна до един решителен мач, който ако бяхме взели, щеше да е съвсем различно. Сами обаче знаете, че точно преди този мач с Норвегия се започна с брутални атаки към отбора. И до днес недоумявам защо се получи така и какво го причини. Ние обаче живеем в България, аз отдавна съм в тази сфера и съм наясно, не ме учудва.
Как си обяснявате това, за което говорите?
- Не си го обяснявам и не го приемам. Казах, че това е представителен отбор и той трябва да бъде на всички хора, на всички българи. Националният трябва да бъде над клубни или лични интереси, но няма как времето да се върне назад. Съжалявам, защото вярвах, че наистина можем да направим нещо, и съм сигурен, че имахме сили да спечелим. Искам обаче да попитам има ли друго място на света, където се случва подобно нещо преди най-важния мач?!
Бихте ли променили нещо за онзи мач с Норвегия, ако можехте да върнете времето назад?
- Няма какво да променя, обясних каква беше ситуацията през септември, когато играхме с Норвегия. Аз заставам зад моя избор, който съм направил, това са футболистите, с които разполага България. Аз вярвам в тях, защото те показаха, че имат качества. Най-лесно е аз днес да ги нападна и да се оправдавам с тях, но няма да го направя. Никога не съм го правил. Футболистите и треньорът са едно цяло, затова се казва отбор, това е колективен спорт. Може би, ако днес играехме този мач пак, бих направил някакви промени в подхода ми, в действията ми, но като цяло няма да са генерални.
Нямахте много възможности да говорите за последния мач с Азербайджан. Доволен ли сте, че завършихме в положителен тон?
- Тук също много се подценява този мач или по точно съперникът. За мен мачът с Азербайджан беше един от най-добрите ни, откакто аз съм треньор, даже може би най-добрият. От наша страна съм доволен чисто от стила, който показахме - футболистите бяха агресивни в двете фази на играта, държахме топката в голяма част от времето и имахме пълен контрол. Тук се изкара, че Азербайджан е страшно слаб отбор без никакви стойности, но много бързо се забравя, че те взеха 2 точки на Норвегия и Хърватия и 6 месеца бяха без загуба при Роберт Просинечки. Азербайджан не игра слабо в София, но просто ние не ги оставихме да покажат силните си страни. Нека да не се забравя, че ние не сме някаква световна сила, но тотално надиграхме Азербайджан.
Нещо обаче убягна на широката публика, в края на този мач се прибрахте по-рано в тунела, разочарованието от квалификациите ли доведе до тази реакция?
- Не, нямаше разочарование. По време на мач не мисля за нищо друго освен за срещата, която върви, изцяло концентриран съм в това, което се случва на терена, и действията на отбора. Просто така реших, видях, че времето изтича, отидох да поздравя Просинечки и да му пожелая успех, след което се прибрах в тунела.
Какво е бъдещето пред вас и отбора?
- Бъдещето? Ще разберете скоро. Аз имам още 2 години от моя договор, но какво може да се случи в утрешния ден, никой не знае. Аз си върша съвестно работата и няма от какво да се срамувам или притеснявам. Едни мои думи след мача с Норвегия се интерпретираха доста грешно и станаха повод за подигравки и поредните нападки. Казах го, защото съм на 40 години и е нормално пред себе си да имам бъдеще, аз съм едва в началото на моята треньорска кариера.
Вашият договор беше сред най-коментираните теми, защо?
- Спекулацията беше изключително голяма, насадена умишлено от някои ваши колеги. Но няма какво да ме учуди, ние живеем в България и сме наясно как се работи, по какъв начин се случват нещата. Още лятото казах, че нямам никакви проблеми и ако някои има претенции към мен, мога да си тръгна. Ще се повторя, но националният отбор не е на Ивайло Петев.
Болно ли ви е, като гледате какви страни отиват на европейско първенство?
- Не, не ми е болно, защото, щом отиват там, са заслужавали. Ние не сме във Франция, значи не сме били достатъчно добри. Напротив, комплименти за Албания, Северна Ирландия, Исландия и останалите дебютанти. Не ми харесва, че се говори наизуст специално в България, защото много малко хора са си направили труда да проучат какви футболисти играят там. Например в Уелс имат Бейл, Рамзи и т.н., пълно е с играчи от Висшата лига на Англия. Няма какво да ги коментираме. В Северна Ирландия е почти същото, там градят един отбор втора квалификация. Албания какво да коментираме?! Там 90% от футболистите не са родени в страната, но се възползваха от албанските корени, а и треньорът им работи дълги години. Болно ми е не кой отива на Евро 2016, а как се работи в тези страни. Това е голямата разлика с България. В момента обаче не можем да направим нищо.
Може ли да се открадне нещо от чужбина?
- Трябва да го направим, задължени сме. Виждаме, че страни, които бяха много зад нас, вече имат резултати и успехи.
Макар да нямате ежедневната работа на клубен треньор, остава ли ви и време за почивка?
- Ако трябва да съм честен, не ми е останало време за почивка. Откакто съм треньор, съм далеч от семейството си, тъй като съпругата ми и дъщеря ми живеят в Ловеч. Но сега все пак идват празници, ще мога най-накрая да обърна внимание и на тях, защото го заслужават.
