1. Novsport
  2. БГ Футбол
  3. Платини: Сърцето ми се късаше, докато слушах ЦСКА по радиото

Платини: Сърцето ми се късаше, докато слушах ЦСКА по радиото

"Не искам да се изживявам като ня­какъв герой или звезда", призна скромно бразилецът

Платини: Сърцето ми се късаше, докато слушах ЦСКА по радиото
Видя се наглед­но защо ЦСКА тропаше със зъби  u нокти, за да картотекира Мишел Платини. И защо Стой­чо Младенов отчаяно ис­каше бразилеца в състава си. Просто с него ЦСКА е друг отбор. Показа го в Разград, след като най-накрая победи Лудогорец - 2:1. Край на страдани­ето за червените в Делиормана сложи именно Мишел Платини. Напа­дателят направи много силен мач, вкара първия гол и изработи втория. Двайсетина минути след края на мача в Разград Мишел излиза от събле­калните усмихнат, със сака на рамо. Вижда свой сънародник и приятел... от противниковия от­бор. Отива при Шоко от Лудогорец и го поздравя­ва. След няколко минути закачки бразилецът се засилва към клубния автобус и с бай Добри натоварват бага­жа му. Преди да се качи обаче, Мишел Платини отделя няколко минути на "7 дни спорт" за първото си интервю, след като приключи междузвездната война с БФС за не­говата картотека.
 
- Трябваше ли Мишел Платини да влезе в игра, за да може най-накрая ЦСКА да бие Лудогорец?
- Е, имаше много причи­ни да победим тази вечер. Успехът е на целия отбор и е заслужен, всички се справихме добре. Колкото до мен... какво да ви кажа?! Адски съм щастлив. За мен най-важното е да играя, защото футболът е моят живот. Радвам се, че про­блемите ми най-накрая се решиха и мога отново да се наслаждавам на играта. Затова искам много да благодаря на цялото ръководство на ЦСКА, че ми помогна. Благодаря им за всичко, което направиха за мен през този тежък период. Надявам се да ги радвам с голове, a ЦСКА да побеждава.
 
- ЦСКА много страда досега в Разград, какво се промени този път? Какво играхте сега, че ги бихте?
- Ами играхме нашата си игра. Може би не напълно, на моменти не всичко се получаваше. Все пак беше достатъчно, за да победим. Знаехме за какво сме до­шли тук, имахме нагласа­та и амбицията. Оставаше само да го изпълним. И мисля, че почти успяхме. Може би 70%. Успяхме да се противопоставим на Лудогорец, независимо че получихме ранен гол. До­бре реагирахме след това. Играхме компактно, стояхме стабилно на терена. Бяхме задружни и си помагахме, това е основното. Пак ще кажа, че се борихме доста и си заслужихме победата. Надявам се да продължим така, да играем все по-добре и да побеждаваме до края на полусезона.
 
- Тази победа и двата гола на чужд терен доста­тъчни ли са за край­ния успех срещу Лудогорец?
- О, не. Аз не вярвам на този резултат! Със си­гурност искаме да победим и в София. Вторият мач срещу Лудогорец няма да е по-лесен, това  е ясно. Това е си­лен съпер­ник, срещу който няма място за от­пускане. Зато­ва сблъсъкът все още не е решен. Трябва пак да си иг­раем нашата игра и да гоним победата.
 
- На моменти мачът стана доста нервен - груби влизания, жълти картони, изгонен от пейката тре­ньор. Изпусна ли съдията двубоя?
- Не, не, не не ме питайте за съдията, моля ви. Достатъчно проблеми имах с БФС, не искам нови. Каквото е видял, това е отсъдил. Връщане назад няма. Вие има­те телевизии, камери, специ­алисти... връ­щайте, гледайте и после анализи­райте.
 
- Добре де, вдигнаха ви жълт картон за симулация. Опитахте ли се да изиграете рефера за дузпа?
- За съди­ята ка­зах, че ням а да го­воря. За ре­шени­ята му също. Ина­че за себе си мога ви кажа само едно нещо. Ни­кога няма да ме ви­дите да симулирам на терена. Никога. Не съм правил по­добни неща, няма и да ги направя. Не ми е в стила. И сре­щу Лудогорец не симулирах. Честна дума.
 
- Как преживяхте времето, в което не можехте да играе­те?
- Наистина ми беше тежко, страдах много. Исках просто да съм на те­рена, но не само в контро­ли. Не разбирах проблема с федерацията и бях много тъжен, че не мога да играя футбол. Така исках да се върна в мачовете. И всеки ден се надявах на промяна. Просто не знаете какво беше други­те мом­чета да се качат в автобуса и да пътуват за мач, а в същото време аз да се прибирам вкъщи. Просто ужасно, казвам ви. Сърце­то ми се късаше да слушам ЦСКА по радиото! Накрая вече не издържах...
 
- Какво ви помогна най-много в тези момен­ти, какво ви успокоя­ваше?
- Ами надеждата. Вярвах, че нещата ще се оправят и отново ще мога да играя за ЦСКА. И приятелите, разбира се, много ми по­могнаха.
 
- Грешка ли бе транс­ферът ви в Динамо Бу­курещ, където изкарахте само шест месеца, за да се върнете отново на Армията?
- Със сигурност не е моя грешка. Просто защото аз не исках да отивам в Румъния. Изобщо не исках да напус­кам ЦСКА! Но оказа се, че нямам избор.
 
- Кой ви принуди?
- Тогавашният спортен директор - Дуци. Той реши, че нямам място в отбора.
 
- И по какви причи­ни?
- Имаше някакъв про­блем с мен, изобщо не се разбирахме. Очевидно Симонович не ме искаше в ЦСКА. Държеше се лошо. Аз не исках да разговарям с него, не исках нищо от него. И в крайна сметка той реши, че му преча и трябва да си тръгна. Затова се примирих и чаках първата оферта от чуждестранен отбор, за да приема. Тя дойде от Динамо Букурещ и потеглих натам, без много да му мисля... но не по моя воля. Исках да съм в ЦСКА. Минаха около пет­найсет дни, след като отидох в Букурещ. Разбрах, че са уволнили Дуци от ЦСКА. Тогава се върнах обратно в София и разговарях с ръко­водството на клуба. Исках да се прибера на Армията. Не стана и трябваше да стисна зъби, да доиграя сезона в Динамо Букурещ.
 
- Малко играхте обаче, да не кажем нищо. Защо не ви се получиха нещата там?
- Имах някои проблеми, които се отразиха доста на формата ми. Не се разбирах­ме с треньора. Аз играя цен­трален нападател и отидох там с идеята да играя на този пост. Треньорът обаче ме из­тегли много назад, пускаше ме като халф, което не ми харесваше. Не се чувствах на своята позиция. Аз играя нападател! Не ми се полу­чаваше играта, формата ми спадна. А освен това имах и здравословни проблеми. Болеше ме гърбът и това ми пречеше още повече. Но всичко това съм го ос­тавил в миналото, гледам само напред. Щастлив съм, че мога отново да играя и да вкарвам голове за ЦСКА.
 
- Публиката скандира­ше името ви при смяната. Май забрави Жуниор Мораеш, сега вие сте нейният любимец...
- Е, не бих казал люби­мец. Естествено, радвам се за това, но не искам да се изживявам като ня­какъв герой или звезда. Искам да ги радвам с иг­рата си. Важното е нашите привърженици да подкре­пят целия отбор, както го направиха и този път в Разград.