Попето силен: Не чувстваме достатъчно подкрепа от БФС, футболът не е само Фейсбук, кола и с коя си бил... (ВИДЕО)

Националът на България Ивелин Попов каза, че успехът над Азербайджан с 2:0 ще даде време на всички да си направят равносметка как да се продължи оттук нататък.

 

„Стигна се трудно до успеха, с оглед на това, че последните три мача не бяхме вкарали гол. Радвам се че победихме. Тази победа дава някакво време за всички да си направят равносметка как да продължаваме оттук нататък. Не измива очите, разбира се, че не”, каза Попето.

 

„Българският фен си обича националния отбор, но… тези нерви и търпение дано се отплатят един ден. Мисля, че прекалената честа смяна на треньори не е решение на проблема, но трябва да се работи в екип, а не всеки да дърпа чергата към себе си”, добави Ивелин пред БНТ1.

 

В миксзоната Ивелин Попов даде обширно и до болка искрено интервю, в което се осмели да каже истината за родния футбол:

 

Радваме се, че завършихме с победа, но като цяло пореден провален цикъл. На много неща го отдавам.  С една дума не мога да ви отговоря, те са много нещата. И липса на игрова практика на много футболисти, и… трябва по-често, когато има атаки към даден футболист или към отбор, или към треньор – ръководството трябва да излиза и да казва „това са хората, на тях ще разчитаме”. Трябва да ги защитават. За да се чувстват футболисти и треньори уверени в себе си. Да бъдат оставени да работят на спокойствие. Не чувстваме (достатъчно) подкрепа. Аз съм имал разговори с хора от ръководството от футболния съюз, казал съм си мнението. Много от моите идеи съвпадат и с техните. Много се радвам, че днес победихме, защото ще имаме някакво време да почнем да се готвим за другите квалификации. Вие (журналистите) също трябва да ни помагате.

 

За малкото публика:

 

Това е без значение. На тях също им е гадно. Кой обича да го бият постоянно като брашнен чувал. Никой. И ние не обичаме, и те не обичат. Характери. Времената се менят, трябва да гледаме по рационален начин, а не да седим на стари лаври и да си казваме едно време как е било.

 

Като футбол можеше да свърши резултата и 4,5 на 0. Имахме положения, наистина. Благодарение на тези хора, които дойдоха да ни подкрепят. Също така, ще ви кажа още едно нещо – аз съм казал, че националният отбор не е само на София. Днес ако играехме в Стара Загора, в Пловдив, Разград, Ловеч … може би щеше да е пълен стадиона, друга атмосфера. Хората по друг начин гледат там на националния отбор.

 

За трудните моменти през квалификациите:

 

Подкрепа получих от семейството си. 4-5 човека, които са до мене винаги и в добро, и в лошо, и в победи, и в загуби. Тежко беше, но… се изправихме всички. Стъпихме на крака.

 

Какво е имал предвид, когато каза, че „трябва да сме единни, а не всеки да дърпа чергата към себе си?

 

Визирах, че не може като ме плюят мене или някой друг, десет човека да седят отстрани и да потриват ръце. ‘Щото утре са те на ред. Друг ден сте вие. По-други ден ще е треньорът, по-други ден ще е президентът. Ще дойде на всеки реда. А като сме единни и видят, че не могат да ни бутнат … няма да е така.

 

В отбора има (единство). Не мислете, че на момчетата им е много лесно, много хубаво. Днес беше много тежък мач. Честно ви казвам. Много тежък мач. През главата ми мина днес, че ако загубим какво ще стане. Направо не знам. Но се радвам, че победихме. Имахме много добри положения. Аз и на момчетата в съблекалнята им казах „Не ни интересува играта. Днес с цената на жълти картони, червени картони – само трите точки трябва и една победа да вземем.

 

За сърцата игра на отбора и защо не се получава винаги:

 

Да ти кажа ли защо? Защото, когато има лагер-сбор на националния отбор, 4-5 дена преди това се почва да се пише кой с коя е спал, какво е правил. Интрига се търси. Дойде мача, когато са два мача, ако завършим негативно следващия мач ни съсипват. Ние колкото и да се правим на железни, ние не сме железни. Дойде следващия мач и там паднем – ни съсипват десета дена след това. И на жена ми това и казах – идвам със супер настроение. За десет дена вкарах 4 гола в Русия. Идвам тука и се надявам, че ще си тръгна с добро настроение. Да, наистина, днес победихме и ще си тръгна с добро настроение, но повечето пъти когато дойдеш тук си тръгваш с много гадно настроение. И е много тежко, не си мислете, че на нас ни е леко.

 

Другото, което е, на младите футболисти като им се каже нещо трябва да слушат. На мене лично Стилиян Петров едно време аз като съм му отговарял, той ми е казвал „още веднъж, ако ми отговориш, ще те набия”. И аз съм си навеждал главата. Бербатов също. Днес като им каже нещо, те се сърдят. Те си мислят, че футбола е само Facebook и показност – на кола и с коя си бил. Като излезеш в чужбина е съвсем друго. Виждате колко футболисти идват в чужбина и много малко почват да играят. Защо? Някой друг ли е виновен? Търси вината в себе си и като цел всеки трябва да търси вината в себе си. Когато всеки види, че е виновен за нещо, ще почнат да се подобряват нещата. А не да каже „аз играх слабо, а е тука Йордан игра по-слабо”. Така не става нищо. Един омагьосан кръг и пак почваме отначало. И се питаме същите неща 7-8 години.

 

За ръководството и управлението на футбола:

 

Имах среща с хора от ръководството. Не искам да казвам за някого лошо. Аз казвам винаги истината. Ако искат я приемат, ако искат не. Повечето я приета. И с хора от ръководството мисля, че ни съвпадат идеите. Да се надяваме, че ще почнем да го правим. Също така, мисля, че трябва да се свика една обща пресконференция с всички и да се изрази някакви стратегия да почнем да правим нещата както трябва. Също така съм казал, че нашата федерация трябва влезе в контакт с федерацията на Румъния, на Унгария, на Албания – да видят как работят там хората. Какво става, как е що е? Как работят с медиите? Вие сте много важна част от отбора. Вие можете да вдигнете най-слабия футболист до небето и най-силния да го сравните със земята. Така е. Това е. Факт.

 

За отказа на Андрей Гълъбинов:

 

Говорих с него. И му казах „кажи ми ка кви са нещата? Да знам, защото със сигурност ще ме питат”. Той ми каза така: „Попе, наистина ти казвам не се чувствам добре”. Лично аз и да ме плюят, и да ме псуват, аз повиквателна за националния отбор никога не бих отказал. Никога. Въпреки че много хора ми се обаждат и ми казват „за какво ти е, за какво ти е?”.  Мисля, че със задружни усилия може да се направи нещо.

 

За Георги Терзиев:

 

Момчето преди 4-5 месеца вкара гол на Ливърпул. Игра в Шампионска лига. Според вас има ли качества или няма? Според мен качества. Но проблемът е в главата. Психологически е проблемът. Не е проблемът в качествата, защото качества има. И не само той. Реално погледнато 10 отбора има в А група в момента. На всеки пост има по двама човека. Взимат, гледат, хората преценяват, треньорите, че това е най-доброто. Като се викнат едни се пише, „що се викат тия. Като не се викат, що не се викат ония?”. Всеки има приятели журналисти, всеки може да се обади на някого и да каже „пусни тази статия, направи този коментар”. И пак се въртим в омагьосан кръг. Когато всички са зад треньора, има подкрепа, ще е по друг начин.

 

За тези, които играят редовно, и тези – не:

 

Тези, които играят редовно, имат самочувствие. Имат опит, имат игрова практика. Не се притесняваш. А когато не играеш, излизаш, дойдеш да играеш за националния отбор, ти си над 300 процента мобилизиран, тичаш 15-20 минути, после се пресичаш и се губи всичко.

 

Треньорът на тренировки прави много ротации. Някой му харесал, някой не му харесал… то за това сме 25 човека. Някой се разболее, някой се контузи. И вади максималното от целия състав.

 

Не си мислете, че когато излезеш и ще си въртиш синджира. Всеки ден се доказваш. Едно отпускане… Примерно, като направим една загуба в чужбина, на другия ден хората казва „продължаваме, играем, тренираме, борим се, ще се подобрят нещата”. Тук след всяка загуба - „тоя не става, ония не става”. Тука е такова мисленето, като цяло. Не се вижда градивното в един човек, не се вижда как работи, как израства. Пишат се стари глупости какво е правил преди 8 години. Гледайте, че тоя човек се развива.

 

За миналото, настоящето и бъдещето:

 

Не към момента, те (Швеция, Франция, Холандия) винаги са ни превъзхождали. Ние последните 21 години живеем с 94-а година. Много грешки се направиха. Едно време като играха Стилиян, Мартин, Бербата, Мариян Христов… то грешно се предаде щафетата. Много лесно се казва „тия не стават, да идват другите”. Ма чакайте! Тия младите футболисти нали трябва да трупат опит при тия футболист. Мария Христов – шампион на Германия, единствения българин. Бербатов – голмайстор на Висшата лига. Стилиян Петров – капитан във всички отбори, в които е бил. Тия хора трябва да са близо до отбора да помагат с опит, с каквото могат. И нещата, може и да е минимално, но ще се подобрят.

 

За смяната си срещу Азербайджан:

 

За мен винаги е важно отборът да побеждава. Дали вкарвам, или не вкарвам, честно ви казвам, никога не е било от значение за мене. Питах го: „Тренер що ме вадиш?”, той ми каза „Ми Рангелов ми каза, че си се изморил”. Цялата истина беше, че Мишо Александров се беше изморил, но треньора не е чул и затова смени мене. Но няма проблем. Отборът побеждава, какво значение има Попето ли е  кой е. Треньорът преценява, сменя го, стискаме си ръцете  и така.