Бившият футболист на ЦСКА Денис Причиненко описа в личния си блог цялата си история в клуба, която има и щастливи, и ужасни моменти. Украинецът с немски паспорт бе на „Армията" в злощастния сезон 2014/15, припомня"Меридиан мач". Ето какво написа самият той за престоя си при „червените":
„Знаех едно нещо от самото начало - ЦСКА имаше финансови трудности. Това обаче не ме притесняваше много и аз поех риска. Аз бях успял - играех в един от големите европейски клубове и дори бях титуляр. Когато нашият капитан Вальо Илиев бе възстановен от контузията, треньорът Стойчо Младенов ме извика в офиса си и ми каза: „Денис, ти играеш отлично. Във всички мачове показа колко си добър, но сега Вальо е възстановен и той е нашият капитан. Той е жива легенда на ЦСКА и това е последният му сезон като професионален футболист. Искам ти да бъдеш следващият голям централен защитник на ЦСКА, както беше той. Получихме вече няколко оферти за теб от други клубове, но искаме да те задържим. Така че ти предлагаме нов 3-годишен договор с подобрени условия и се надяваме, че ще го подпишеш".
Бях много щастлив. „Хубаво е да чуя, че други клубове се интересуват от мен, но аз съм много щастлив в ЦСКА. Изглежда, че клубът ми има доверие. Ще подпиша договора и се надявам да стана следващата легенда тук", отговорих. Обадих се на родителите ми и им казал с гордост за новия ми договор. Намерих си нов и по-хубав апартамент и подписах договор за наем за 3 години. Купих си нова кола. Като дете винаги съм мечтал за това и в момента изживявах мечтата си.
Първият полусезон беше свършил и ние бяхме на върха с 8 токи преднина пред Лудогорец. Бюджетът на този клуб е 5 пъти по-голям от ЦСКА и беше истинско чудо, че бяхме толкова далеч пред тях.
На зимната подготовка в Турция обаче разбрахме, че клубът е много зле финансово. След 10 дни в Сиде се прибрахме в хотела след тренировката и установихме, че картите ни за стаите са блокирани. На рецепцията ни предупредиха, че до 2 часа трябва да се изнесем от хотела. Оказа се, че от ЦСКА не са платили сметката за хотела, която беше 70 000 евро. Чакахме 3 часа в лобито на хотела изморени и изпотени. В крайна сметка преведоха депозит и ни пуснаха по стаите. Моят съквартирант Якуб Дивиш беше сигурен, че става дума за грешка, но аз знаех, че ситуацията е много по-лоша, отколкото си мислехме. Съмненията ми се потвърдиха следващите дни, когато бяхме возени на тренировка от най-лошия минибус отпреди войната, а преди това имахме на разположение 5-звезден автобус. Не ни пускаха на двата централни терена, а се готвехме на малки игрища за юноши. Три дена преди да си тръгнем спряха да ни пускат в ресторанта на хотела и разбрах, че това е началото на края.
Загубихме първите 3 мача през пролетта. Мисля, че това никога не се бе случвало в историята на ЦСКА. След третата загуба нашите фенове нахлуха в съблекалнята ни и искаха да ни бият. За щастие, лидерът на групировката, която се нарича сама Animals, успя да ги успокои, но всеки от футболистите трябваше да ги помоли за прошка за последните три загуби. Никога не бях виждал нещо подобно.
Само извинение щеше да бъде разбираемо, но ние трябваше да съблечем фланелките си и да ги държим над лидера на Animals. Ако трябва да бъде честен, бях много шокиран и само повтарях думите, които другите преди мен бяха казали: „Съжаляваме за това колко лошо играхме и обещаваме това да не се случва никога повече". В края на срещата Animals си тръгнаха от съблекалнята с викове: „Само ЦСКА!"
На следващия ден кризата в ЦСКА бе на челните страници на всички вестници. За да си представите ситуацията, ще ви кажа, че това е все едно Байерн Мюнхен да направи 10 загуби поред. От вестниците научих и, че имаме нов собственик. Не бях чувал никога за него, но на първата пресконференция ми направи добро впечатление. Той обеща да ни плати заплатите и премиите, които закъсняваха вече 2 месеца. Разбира се, всички играчи бяха бесни от закъснението. Отборът планираше да спре тренировки и да не играе мачове, докато не ни платят. Само един футболист беше спокоен: Денис Причиненко. Съотборниците ми се чудиха и ме питаха защо съм толкова спокоен и им обясних опита ми в Севастопол, където не бях получавал повече от 5 месеца пари. Това ме научи да спестявам от заплатите си и да съм подготвен за всичко. От всяка грешка трябва да си вземаш урок.
Беше в петък преди четвъртия мач, когато всички играчи проверяваха дали са получили пари по сметките си. Знаех, че в събота няма банкови транзакции. Бях толкова ядосан, че не можех да се концентрирам върху мача. Три часа преди срещата Стойчо Младенов се изправи пред нас и говори. Веднага видях, че нещо не е наред. Той каза: „Както виждате, хората над мен продължават да ни лъжат и да показват липса на уважение съм нас. Напускам ЦСКА. Благодаря ви за всичко. Довиждане". Бях шокиран, защото го харесвах като треньор и човек. Първия мач без Младенов направихме 0:0, а аз играх добре. На следващия ден ни представиха новия треньор, който веднага се отказа от чужденците, а ние бяхме 60% от отбора. Разбира се, загубихме следващите 3 мача.
През април 2015 още не бяхме получили заплатите си за януари. От вестниците научавах, че клубът няма да получи европейски лиценз. Преди последния мач собственикът влезе в съблекалнята и каза: „Момчета, не се тревожете, ще получим лиценз. Преведох заплатите ви, които ще са по сметките в понеделник." Повярвах му, защото в съблекалнята ни имаше много икони на Исус и Мария, а знам, че българите са много вярващи. Два пъти смених полета си за Берлин. В сряда още чаках парите, когато видях по телевизията: „ЦСКА фалира, няма да получи професионален лиценз". Веднага отидох до ИКЕА и си купих четири огромни куфара. Попитах Якуб Дивиш, който си тръгваше с кола за Прага вечерта дали има място за мен и 4 куфара. Той каза: „Разбира се, това са 14 часа каране и трябва да ме държиш буден". Обадих се на хазяина ми и му казах, че напускам, но му оставям наема за два месеца напред на масата. Хванах такси до Якуб и му казах: „Човече, давай да се махаме от това място"."
Причиненко: Ултраси на ЦСКА нахлуха в съблекалнята и искаха да ни бият
Украинецът сравни „червените” с Байерн Мюнхен и разказа за престоя си на „Армията”
