Христо Стоичков даде ексклузивно интервю пред предаването "Събуди се" по NOVA. В него той говори за своята биографична книга, както и за предателствата и тежките загуби в последните години. Относно предателствата, Камата коментира:
"Много са. Няма как да простя на човек, с който сме били много години и ме е предал. Генерално говоря. Болката остава, защото съм преживял най-хубавите неща в моя спортен път, но когато болката дойде от втори, от трети, тогава вече е много по-голяма. Ако ме настъпи, ако ми направи груб фаул, го приемам, защото е част от играта. Но когато си толкова близък, кажи-речи потта е една и съща, фланелките ни са били мокри и сме играли...и има трети или четвърти човек, който се намесва, там не прощавам.
Това е голямата ми болка. Аз си я нося. Тъжно ми е, тупти ми сърцето, че станаха тези неща. Аз съм си аз. Няма да ми тръгнат сълзите, напротив, ще го преодолея. Но като пусна кадри или прочета нещо някъде, връщам лентата назад. Когато сме започнали, когато сме били никои, бягали сме по тия сгурии. После, когато сме били на тези килими, радвали сме милиони хора, това остава завинаги."
Стоичков говори и за тежката 2016-а, в която загуби няколко много близки до себе си хора. "Тежко е, татко, лека му пръст, до последно имах вяра, че ще преодолее това заболяване, но Господ си го прибра. Трифон (Иванов), лека му пръст, също, може би бях последният човек, с когото той е разговарял. Остават си спомените. Три дни преди да почине Йохан Кройф, бях с него. Като погледна нагоре и лицата им са пред мен. Загубих трима човека за много кратко време. Спомените си остават, това са хубавите спомени как съм ги преживял с тях. Макар че не целият ни път е бил начертан. Винаги сме преодолявали тези неща."
"Понякога ме е спасявала маската. Днес сме кажи-речи колеги, защото ми е такава работата. Като футболист съм слагал маската, като треньор. Виждала си как ми се променя лицето като стъпя на терена. Искам да побеждавам постоянно. Аз трябва да съм си аз. Но моите колегите винаги са били с мен. Маската е била, за да съм такъв, какъвто съм. Много пъти е била, защото не искам да ме безпокоят.
В книгата ми обаче маски няма. Вътре е написано всичко. Искам тази книга да остане за спомен, книгата е много интересна, има неща, които за пръв път ще прочетат, защото маската я няма, аз съм си аз. Вътре в книгата няма нещо задкулисно, всичко е едно към едно каквото съм преживял. Казвам това, което е на сърцето ми. Понякога съм грешил, но съм намирал начин ако съм прегрешил, да стисна ръката, да се извиня. То няма безгрешни хора, аз съм един от тях, постоянно греша. Ще има и критици, съвсем нормално. Днес ние не можем да им се сърдим. Успяхме да направим нещо, което е от много време насам. Преди повече от 2 години започнахме да говорим, да си припомняме неща", сподели легендарният футболист.
"Продължавам напред. В книгата е всичко, което съм преживял на мой гръб, искам да остане в съзнанието на младите хора, да видят откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Аз не мога да се променя. Ако се променя, тази книга няма да я издам. Тези хора от първия ден ми дадоха едно спокойствие, че искат те да са издателите, те да са хората. На първата среща им казах, вие сте и разговорът приключи."
"Аз не мога да се променя и няма да се променя. Защото няма да съм тоя, който ме познавате на терена и извън терена, макар че много хора не ме познават извън терена. Много хора спекулират, с някоя снимка, с някой инцидент, но това е нашето ежедневие."
Стоичков разказа и за своето турне, преминало през някои от най-големите отбори, за да направи интересни интервюта с някои от най-известните треньори и футболисти.
"Турнето на 008 започна от Барселона, бях на Барса-Севиля, Барселона-Интер и Барселона-Реал Мадрид, оттам за няколко дни отидох до Манчестър, видях се с Чики Бегиристайн и Пеп Гуардиола, неразделни приятели сме. Оттам ме прие Юрген Клоп в Ливърпул заедно с Джеймс Милнър, видях се с всички футболисти. Оттам се върнах в Манчестър при Жозе Моуриньо и цялата негова гвардия. Когато седна да говоря с тях, аз предварително съм се подготвил какви въпроси да им задам."
"Важен е тонът как го задаваш. Казваме, че Моуриньо е арогантен, не е така. Когато беше треньор на Челси, си спомняш как го приеха тук. Той казва, 'Христо, аз не съм забравил 1996 като дойдох в Барселона, аз бях Жозе никой, но благодарение на теб, на Джика Попеску, на Гуардиола, Луис Енрике, Луиш Фиго, Витор Баия, Фернандо Коуто, Джика Попеску, вие всички ми помогнахме от Жозе никой да тръгне моя път и днес да съм този мениджър, който съм. Моите въпроси са добре подготвени."
